— Спомням си. Ти ми отговори, че херцогът оставил запечатан плик, който трябвало да бъде отворен след изтичането на двугодишния период.
Адвокатът кимна.
— Ето го въпросният плик. Това е последната ти връзка с баща ти.
— Но двете години още не са минали.
— Така е. Но смъртта на Трагмор прави този период на изчакване ненужен, както обясни изрично покойният херцог, когато ми го повери. — И Холингсби мълчаливо постави писмото в ръката на Пиърс. — Отвори го.
Объркан, младият мъж се подчини.
Пиърс,
Щом четеш тези редове, това означава, че или са изминали две години откакто си наследил титлата, която ти се пада по право, или Трагмор вече не е между живите, за да представлява заплаха за теб. Каквато и да е причината, аз най-после мога да почивам в мир. Щом ти си на кормилото, и имението Маркам, и моите сделки са във възможно най-сигурните ръце. Напълно е възможно ти вече да имаш свое дете и любяща съпруга, нещо, което заслужаваш. Заради теб, заради твоето щастие, се надявам да е така. Но това няма никакво значение за завещанието.
Виждаш ли, сине, условията в него са напълно фиктивни. Измислих ги единствено, за да предизвикам любопитството и интереса ти, така че да приемеш титлата. Тъй като, макар и скришом, те наблюдавах в продължение на години, аз те познавам добре. И знам, че мразиш най-вече да обърнеш гръб на две неща: на предизвикателство и на възможността да помогнеш на някой беден човек. С тази титла аз ти давам възможност да задоволиш и двете. Направих това поради две причини, само една от които е егоистична, а именно, че ще носиш титлата Маркам и фамилното име Ашфорд. Резултатът на другата причина остава непроменен, независимо дали ще останеш Маркам или ще се върнеш към предишния си живот като Пиърс Торнтън. Най-голямата ми надежда е, че по време на този труден за теб период, през който си бил принуден да приемеш роля, която презираш, си открил нещо, което аз разбрах доста късно: че благородството се ражда в сърцето и се подхранва от ума.
Моля се това откритие да ти осигури спокойствието, което търсиш. Научи на това и децата си, и агонията, която изживяхме с теб, няма да е била безцелна.
Всичко, което имам, е безусловно твое: моето име, моето богатство, моите благодарности.
Пиърс вдигна глава — очите му бяха овлажнели от вълнение.
— Той е знаел — измърмори невярващо. — Завещал ми е титлата си, тъй като е знаел, че тя олицетворява всичко, което мразех.
— Мразеше — повтори Дафни, като натърти върху миналото време. — Пиърс, спомни си какво ми каза само пет минути преди да пристигне мистър Холингсби. Каза, че когато денят на възмездието най-после дошъл и когато си се изправил лице в лице с твоето минало, внезапно си открил, че това вече няма значение, защото сега имаш нещо много по-важно и по-силно от омразата, за което да живееш. О, Пиърс, не разбираш ли? — избърса радостните сълзи от бузите си младата жена. — Точно към това се е стремял и баща ти. Искал е да откриеш душевния си покой и ти го откри. Какъв прекрасен подарък ти е направил!
— Така е — свали очилата си Холингсби, за да почисти някаква въображаема прашинка от едното им стъкло. — Въпросът сега е, какво ще направиш с този подарък.
Все още замаян от всичко, което бе научил, младият мъж наклони озадачено глава.
— Какво имаш предвид?
— Твоята титла. Ще я задържиш ли или ще се откажеш от нея?
Въпросът увисна за момент безпомощно във въздуха, като постепенно се разтваряше заедно с объркването на Пиърс, докато се превърна в бляскаво откритие.
Той хвана ръката на своята любима и се усмихна, а очите му проблеснаха.
— Както каза веднъж красивата ми съпруга, съществуват най-различни сортове херцози. Аз просто ще увелича разновидностите с още една.
Холингсби грабна чашата си с широк жест и я вдигна тържествено.
— В такъв случай — за подаръка на баща ти. И за всички херцози Маркам — минали, настоящи и бъдещи.
ЕПИЛОГ
— Наследникът ти е любознателен като баща си — обяви Дафни, като се облегна на стената в детската стая и посочи към сина им. — Дори на шестседмична възраст.
Чернокосото момченце — наречено Ашфорд Торнтън в чест на двамата родители на баща си — беше невероятна смесица от чертите на Дафни и Пиърс, от когото бе взело тъмните коси и кожа, а от майка си — пъстрите очи, които точно в този момент бе отворило широко и се бе загледало съсредоточено в слънчевия лъч, танцуващ по стената.
— Почти не е мигнал цял следобед, за да не изпусне нещо — поклати смаяна глава младата жена. — Нито един звук или движение не могат да му убягнат.
— Той очевидно не е лишен от хитрост — усмихна се доволно съпругът й. — И инстинкт. Трябва да се погрижим само за ловкостта му. — И той прегърна през кръста Дафни. — На дъщеря ни също не й липсват тези качества. — Той погледна гордо към гукащата обитателка на второто креватче със златистомеден цвят на косите. — Джулиет не отстъпва по интелигентност на своя брат-близнак. Тя е сияйна и скъпоценна, каквато и би трябвало да бъде. В крайна сметка, — очите на младия мъж просветнаха при спомена за причината, поради която бяха кръстили дъщеря си Джулиет, — както и двамата знаем добре, името й бе вдъхновено не само от твоята кукла. Тя всъщност се нарича Джуълйет.
— Поради което ти загуби връзката си с бижутата — отбеляза сухо младата жена. — Защото когато става дума за Джулиет, тя е тази, която е откраднала от теб. Сърцето ти определено е пленено от нея.
— Само част от него — погали любимата си по бузата Пиърс. — Друга част принадлежи на Ашфорд. А всичко останало, и то не само сърцето — целуна я нежно по устните той, — принадлежи изключително и изцяло на несравнимата майка на близнаците. — И той придърпа Дафни по-близо до себе си и задълбочи целувката, докато не усети пламенния й отговор. — Толкова ми липсваш, че ще се побъркам. Боже, колко време мина вече?
Младата жена се засмя тихичко, без да се отделя от устните му.
— Търпение, скъпи. Майсторлъкът е в точната преценка на подходящия момент. — И тя отдръпна назад глава, за да се вгледа в лицето му. — Кажи ми истината? Не беше ли поне малко обезпокоен, когато на бял свят се появи Джулиет?
— Бях ужасен — стисна челюсти Пиърс. — Беше така изтощена, когато акушерката ме издърпа навън. — Той потрепера. — Да те гледам как се мъчиш и да не мога да сторя нищо, за да ти помогна…
— Достатъчно — притисна пръсти към устните му тя. — Сега съм в пълна форма. А и нямах това предвид. Просто се питах дали не си бил разочарован, когато си помислил, че първото ти — единственото ти — дете е момиче, а не момче.
Младият мъж премигна учудено.
— Разочарован? Нито за секунда. Вече съм ти казвал, Снежно пламъче, да угаждам на дъщеря си за мен бе не по-малка мечта, отколкото да имам син. — Той прокара пръсти в косите й. — Все пак не мога да не призная, че бях поласкан от факта, че съм създал едновременно и син, и дъщеря. И в този случай ти се оказа абсолютно права — погледна я дяволито той. — Свършил съм забележителна работа, нали?
— Ти ли?
— Добре, ние. Двамата създадохме две изключителни деца.
— Обявени за такива от безстрастния им баща. — Дафни се освободи от прегръдката му и скръсти
