— Къде?
— Не е заровена. Вярно, вече не е жива, но се намери… — Гере измъкна от чекмеджето ръчно написано показание и го постави пред Сокач. — Виждаш, че съществуват и факти, не само предчувствия.
Сокач прегледа показанието и го върна.
— Това е великолепно! Но и предчувствие има. Да отида ли?
— Няма да е зле да видиш…
След четвърт час Сокач се понесе към Рожадомб. Горе, доста над Статистическото управление, двама патрули пазеха умрялата коза сред голяма тълпа от хора. Появата на Сокач само увеличи сензацията. Посред бял ден на улица Карой Келети двама милиционери охраняват една умряла коза и един цивилен се присъединява към тях!…
Сокач погледна животното: левият заден крак на козата от глезена надолу липсваше напълно. Този конусовиден крак не изглеждаше да е насилствено отрязан. Не се виждаше и никаква следа от отрязване, само странно се изтъняваше, няколко сантиметра костта се показваше навън. Не кървеше, около костта кожата бе виолетово-синя. Отблъскваща гледка. Напомняше на нещо… На нещо, което… Беше го виждал на снимка. Но на каква снимка?
Написа няколко реда на една бележка и я предаде на стоящия до козата милиционер.
— Другарю младши сержант, повикайте кола да я закарат в Института по ветеринарна медицина.
Закрачи към булевард „Мартирок“.
Къде беше видял това?… Къде беше виждал такова странно изгаряне или осакатяване… такава крайност? Къде го беше виждал?
Невероятна и глупава работа. А ако това предчувствие се окаже неоснователно и глупаво? В края на краищата възможно бе Биро да е искал да се добере до ценните бижута на Луиза Гатц и да е инсценирал цялото това призрачно видение. Ако действително козата е била само козленце, както предполагаше отначало. Но такова огромно животно в чанта за документи?!… Къде беше виждал такава снимка? Къде беше виждал, къде? Хора. Множество хора… Трябва да си проветри малко главата! Няма да е зле и да повърви малко. Поне за час да забрави за това. Да се поразходи малко. А после… И без това е в Буда, значи, след това ще отиде в Стара Буда и ще види, да, да, най-после наистина ще види този Гатц. Вилмош Гатц. Къде беше виждал такава снимка?
— Привет, Имре, мечтаеш ли? — пред него стоеше мъж с вдигната яка и с ръце в джобовете. — Нямаш ли друга работа, та се шляеш в това идиотско време?
— А ти? — запита Сокач и протегна ръка. Дружбата му с Габор Шомоди бе започнала още от училищната скамейка и въпреки че не бяха се срещали дълго време, продължиха да разговарят така, като че се бяха разделили преди два-три дни.
— Проветрявам си главата. Цяла нощ съм работил.
— Все още ли си в Научноизследователския по физика?
— Къде другаде? — разпери ръце. — До десет години трябва да получа Нобелова награда по физика. Не си ли чул за това? А? — усмихна се.
— Дяволски добро настроение имаш — промърмори Сокач. — С атомна физика ли се занимаваш?
— Пак е по-добре, отколкото с меланхолията при криминалистиката. Или с теории не се занимавате? Как е Порещия търбусите Джак?
— Глупак! — отвърна Сокач и бързо добави: — Естествено, не Порещия търбусите, а ти си глупак. — Вдигна поглед и се опря на дървото — Докога ще трае този потоп?
— Не съм метеоролог, нито дървесна жаба. Но тази разходка в дъжда… Няма ли да пийнем нещо?
Миризмата на мокри палта бавно се смесваше с цигарения дим и аромата на кафето. Двамата мъже бяха седнали плътно един до друг на малка масичка.
Шомоди отпи от коняка.
— Дадох си почивка до утре сутринта. Е, да чуем какво има? Виждам по носа ти, че… Мога да остана с тебе до утре сутринта.
— Такъв идиотски случай досега не съм имал, надявам се, няма и да имам. Остави… Върху какво работиш сега?
Шомоди се усмихна.
— Малко трудничко ми е за пет минути да ти разкажа. Впрочем само теоретически съм готов, а практически — нула. Експериментите ще покажат. Но да оставим и да поговорим за теб.
— Добре, да оставим и двете.
Замълчаха. После Сокач се раздвижи, запали цигара, краката му нервно потропваха.
— Габор…
— Хм?
— Ти разбираш ли от кози?
— Не много. Мисля, че се отвращавам от козето мляко, но това е само предубеждение, защото досега още не съм го опитвал. Да блея пък въобще не мога. За какво ти е коза? Някой е откраднал златната вълна ли?
— То е златното руно, Шомоди, вие пак не сте подготвен. Руното на една овца или по-точно на един овен.
— Така беше. А твоето животно?
— Козел. Какво би казал, ако там върху апарата за еспресо видиш един блеещ козел, който преди това въобще не е съществувал?
— Отначало ще помисля, че съм в цирк. След това, ако забележа, че не съм в цирка, ще поискам книгата за жалби. Е, хайде, за какво става дума?
Сокач се наведе напред.
— Слушай тогава… — и накратко му разказа случая.
Шомоди го изслуша, без да го прекъсне. Посетителите в кафенето оредяха, навън дъждът вече ръмеше. Шомоди се намести удобно, облегна се назад.
— Казваш, че и наемателят е видял появата на козела?
— Така каза. Но не вярвам на празни приказки. Уж имал ревматизъм, но според участъковия лекар никога не е имал такива оплаквания.
— А медицинската сестра какво каза?
— Луизика бълнувала: „Козелът!… Няма да ги дам!“
— Какво няма да даде?
— Очевидно, наследените бижута.
Шомоди си играеше с една кибритена клечка.
— Имре, снабдителите рядко халюцинират. Относително рядко. Хм? Всеки трезвен човек би се засмял на тази история, но… хората въобще се смеят на това, което не разбират. Пък нали и собственикът е видял козата с очите си?
— И аз видях козата преди един час. Умряла. Истинска коза.
— Откъде знаеш, че си видял истинска коза?
— Биро и останалите свидетели твърдяха, че това симпатично животно е куцало с левия си заден крак. И аз видях, че му липсва… — Сокач подскочи. — Открих! Хирошима!
— Полудя ли?
— Задният ляв крак на козата бе като на пострадалите жертви на Хирошима от снимките! Тази коза…
— Хирошима?! Това е интересно. Как се казваха брата и сестрата?
— Гатц.
— Плаща! — провикна се към келнера Шомоди. — Гатц?
Дъждът беше вече спрял. Вън пред вратата Шомоди се обърна към приятеля си.
— Казваш, че Гатц ли? Гатц… Вилмош Гатц, нали? Учител.
— Пенсионер.
— През 1947 година излязъл в пенсия. Мда — Шомоди говореше тихо. — Тази коза просто се е появила върху гостната маса?
— Е, така казват — Сокач клатеше глава почти нервно. — И ако почнеш да питаш защо не е било котка
