потребност от чист въздух, досущ като човек с примка на шията.
Нютон забеляза състоянието ми.
— Вие сте болен, господин Елис. Елате. Ще ви помогна да стигнете до вратата и да излезете на чист въздух. Фасио? Разпитайте приятелите си в Европа за граф Гаетано и ще спечелите благодарността ми.
Той ми помогна да се изправя, защото едва се държах на краката си.
Застанах пред „Гърка“, олюлявайки се като изгнило дърво. Нютон ми предложи ръката си и повика карета.
— Не изменяйте на доброто ми мнение за вас, Елис — отбеляза той, — като погрешно подозирате нещо непристойно в отношенията ми с господин Фасио, защото знам какво мислят за него другите. Той има добро сърце и отличен ум и някога го обичах като баща родния си син.
Усмихнах се и го уверих, че нищо не може да промени високото ми мнение за него, а после трябва да съм припаднал.
Нютон ме заведе в дома си на Джърмин Стрийт и ме сложи в легло с хубави бели холандски чаршафи, за да могат госпожа Роджърс и госпожица Бартън да се грижат за мен. Започна да ме тресе от високата температура. Чувствах се немощен, потях се и ме боляха краката и главата. Имах усещането, че съм болен от чума. Всички симптоми бяха налице с изключение на подуванията на лимфните жлези под мишниците и слабините, характерни за онова ужасно заразно заболяване. Когато треската премина и видях кой се грижи за мен, помисли, че съм умрял и съм в Рая. До прозореца седеше госпожица Бартън и четеше на слънчевата светлина. Косите й бяха като от злато, а очите й сини като метличини. Щом забеляза, че съм се събудил, тя се усмихна, остави книгата и хвана ръката ми.
— Как се чувствате, скъпи Том?
— Мисля, че по-добре.
— Бяхте болен от малария. И ви тресе почти три седмици.
— Толкова дълго? — с дрезгав глас попитах аз.
— Ако не бяха цяровете на чичо ми, щяхте да умрете — обясни госпожица Бартън. — Той ви лекува. Скоро след като нашият кочияш господин Уостън ви докара на Джърмин Стрийт, чичо ми отиде в аптека в Сохо и взе кора от хининово дърво и изсушен ливадник и ги счука на прах, защото беше чел, че помагат срещу малария. И се оказа вярно, тъй като оздравяхте.
Тя избърса челото ми с влажна кърпа и ми даде да изпия малко бира. Опитах да седна в леглото, но установих, че не мога.
— Не трябва да се движите, защото нямате сили, Том. Ще разчитате на мен и на госпожа Роджърс, сякаш сме двете ви ръце.
— Не мога да го допусна, госпожице Бартън — възразих аз. — Не е прилично вие да се грижите за мен.
— Не се притеснявайте, Том — засмя се тя. — Аз имам братя. Няма от какво да се срамувате.
След известно време състоянието ми се подобри и ми казаха какво се е случило с мен. Беше Благовещение. Нютон не искаше и да чува да се връщам на работа, докато не се възстановя напълно. Нито искаше да отговаря на въпросите ми за разследването, по което работехме. Той донесе в стаята ми черна дъска, сложи я на триножник и с помощта на тебешир се опита да ми обясни метода си на флуксиите39, както ги наричаше. Намеренията му, разбира се, бяха добри, но аз не можех да проумея нищо. Лекциите по математика само засилиха решимостта ми бързо да оздравея, въпреки факта, че госпожица Бартън се грижеше за мен и имах основателна причина да лежа в леглото и да се смятам за благословен, че съм болен. Тя ме покръсти с обичта си и ме възкреси с нежните си грижи. Имах ли треска, госпожица Бартън бършеше челото ми. Понякога лежах буден и я гледах по цял следобед. В други дни не си спомнях нищо. Нямах думи да опиша любовта си към нея. Възможно ли е изобщо да се опише любовта? Не съм Шекспир. Нито поет като Марвъл или Джон Дон. Когато нямах сили, ме хранеше тя. И непрекъснато ми четеше — Милтън, Драйдън, Марвъл, Монтен40 и Афра Бен, чиито творби много обичаше. Любимата й беше „Oroonko“, макар че според мен краят беше твърде тъжен. В книгата се разказваше историята на един роб и няма да преувелича, че когато станах достатъчно силен, за да се върна в Монетния двор, аз бях неин роб.
На осми април четвъртък отидох на работа. Спомням си го, защото как бих могъл да забравя, че милорд Монтагю бе станал граф Халифакс и бе заменил милорд Годолфин като пръв лорд-ковчежник. А след няколко дни имах възможност да попитам Нютон какво е станало с разследването ни за убийствата на Даниъл Мърсър и господин Кенеди, защото не бяхме разговаряли по тези въпроси, докато бях болен.
— Що се отнася до шифъра — отвърна той, — признавам, че нямах успех. Ще бъдат необходими още послания, за да разбера номеричната структура в основата му. Господин Бернингам почина. Въпреки грижите на повлеканата в затвора, той се предаде на отровата, която му е била дадена. По всяка вероятност момичето не е изпълнило указанията ми. Несъмнено е решила, че е лудост да му дава въглен. Но това може би щеше да го излекува. Заръчах на господин Хъмфри Хол да следи отблизо граф Гаетано и доктор Лав. Докладва ми съвсем малко, освен че Хук продължава да се застъпва за тях. Ще бъда нещастен, ако открием доказателство, че те са убили Кенеди и Мърсър, преди да имат възможност да убият Хук или поне доброто му име. Двама наши агенти следят сержант Роан и капитан Морне. Изглежда, капитанът също е хугенот като сержанта, както и неколцина други от Тауър — в Монетния двор и в Артилерията. Жан Фуке, заместник-главният майстор на Монетния двор, също е хугенот, но не знаех, че има толкова много други.
— Говори се, че хугенотите в Лондон са колкото римокатолиците — отбелязах аз. — Чух, че били петдесет хиляди.
— Средището на тяхната общност е църквата с приюта за бездомни на Треднийдъл Стрийт. Някои ходят в параклиса на Августинските монаси в Сити, а други във френската конформистка църква в Савой в Уестминстър. Но всички хугеноти от Тауър, независимо дали са от Монетния двор или от Артилерията, посещават Треднийдъл Стрийт. Отидох на богослужение във френската църква „Ла Патент“ в Спайтълфийлдс, където открих много неща, достойни за възхищение, тъй като мнозина хугеноти отричат Триединството, а тези възгледи са ми познати. Но са изключително потайни. Поискаха да заявя убеждението си, че Христос е човешко същество, макар и незаченато в грях, преди да ми разрешат да остана на литургията им, защото много се страхуват от шпиони. И мисля, че с основание. Често съм чувал, че сред тях се крият католици. Моите агенти казаха същото, но твърдението им се основава само на невежеството и въображението им, тъй като нашите шпиони мислят, че всички французи са лоши.
— И аз смятам така. Мнозина хугеноти се сражаваха за крал Уилям в битката при Бойн, включително самият генерал Рувини. Признавам обаче, че не разбирам защо са преследвани и защо толкова много от тях са тук.
— Но трябва да сте чували за масовото клане в нощта на Свети Вартоломей.
— Да, чувал съм, но не мога да опиша какво се е случило.
Нютон поклати глава.
— Мислех, че обстоятелствата на масовото клане са известни на протестантите навсякъде. Що за история учат младите в днешно време? — въздъхна той. — Позволете ми да ви осветля. В нощта на двадесет и четвърти август 1572 година голям брой протестанти отишли в Париж, за да видят сватбата на хугенота Анри Наварски, бъдещия френски крал и дядото на сегашния френски крал Луи, с Маргарита от управляващата френска католическа фамилия Валоа. Коварните Валоа видели възможност да изкоренят протестантството във Франция и се възползвали. Десет хиляди били убити в Париж и много повече в провинциите. Смята се, че римокатолиците избили седемдесет хиляди хугеноти протестанти. След това много хугеноти потърсили убежище в Англия.
— Но това е било през 1572 година. Те вече би трябвало да са се интегрирали в английското общество.
— Анри бил пощаден и впоследствие станал крал на Франция и според Нантския едикт установил религиозната търпимост към протестантите в страната. Това продължи допреди десетина години, когато внукът му отмени едикта, и сега хугенотите отново бягат в Англия. Разбирате ли?
— Да. Но твърдението ви, че в Тауър има неколцина хугеноти, ме изненадва. Човек би помислил, че безопасността на Монетния двор изисква на служба в гарнизона да бъдат назначавани само англичани.
