— Но каква е тайната и как сте я научили? — попита Нютон.
Сержант Роан отпи глътка от бутилката с джин, която му бях донесъл от състрадание.
— Господ да ви благослови за питието, младежо — каза той. — Накратко, казано, след превземането на Ерусалим през 1099 година, графът на Шампания, покровител на Цистерсианския орден, отишъл в Ерусалим и заповядал на своя васал Хюго дьо Пейен да основе Ордена на бедните воини на Христа на мястото на древния Соломонов храм, построен отново от Ирод и повторно разрушен от римляните. Преди това цистерсианците потърсили помощта на гръцки учени да преведат текстове, намерени след превземането на Ерусалим, в които пишело за заровено съкровище на хълма, където се издигал древният Соломонов храм. На Бедните Христови воини, които станали тамплиери, било наредено да търсят съкровището. Има много истории за това какво представлява съкровището. Някои твърдят, че е било на цар Соломон, подарено му от Савската царица. Други са на мнение, че това е Свещеният Граал. Трети смятат, че е балсамираната глава на Исус Христос. Но съкровището не съдържа нито едно от тези неща. Нито е Кивотът на завета, Копието, пронизало Исус Христос, или кръвта му. Съкровището се състои от оригиналите на изчезналите гностически християнски текстове, включително евангелиетата, които апостол Павел е смятал за еретични, и по-късно са били скрити от ранната църква, защото доказват, че Христос е бил човек и не е възкръснал, и утвърдената християнска догма е богохулство за истината и лъжеучение. Тамплиерите били обвинени в ерес и богохулство, защото притежавали забранените книги от Новия завет и ги превели от гръцки на латински. Обвинили ги, че притежават книгите на дявола. Затова ги преследвали в цяла Европа и ги изгаряли на кладата.
Нютон изглеждаше като поразен от гръм, сякаш бе излязъл от мрака и беше озарен от светлина.
— Това е съкровището! — победоносно заяви сержант Роан. — Това са се опитвали да намерят кралете на християнския свят. Книгата на тамплиерите. И ето защо мразим установената римокатолическа църква. Тя крие истината в продължение на хиляда години. Мнозина хугеноти са потомци на тамплиерите. Ние имаме двойно по-голямо основание да ненавиждаме римокатолиците, защото те са ни клали два пъти.
— Какви други евангелиета би могло да има? — попитах аз.
— Христос е имал дванадесет апостоли, нали? — презрително каза сержант Роан. — А Новият завет съдържа само три евангелия на апостоли. Къде е евангелието на Филип, на Тома, на Петър, на Иаков? И на Мария Магдалина?
— Мария Магдалина — повтори Нютон. — Има ли такова евангелие?
— Да — отвърна сержант Роан. — Тя е казала на апостолите нещата, които са били скрити от тях. Единствено Христос би могъл дай ги каже. Но вие бихте искали най-много да прочетете евангелието на Петър, сър. Той пише най-пламенно срещу християнството на Павел. Петър пише за Исус като за умрял човек. След като научите това, вие най-после ще знаете истината и ще бъдете свободен.
— Къде са книгите? — с дрезгав глас попита Нютон.
— Всички текстове са събрани в един том, който е в библиотеката на Тауър. Тамплиерите, затворени там, са донесли екземпляр на книгата и са го скрили под олтара на Свети Йоан в евангелисткия параклис, който сега е превърнат в библиотека. Решили са, че най-безопасното място за книгата е под носа на преследвачите им. И оттогава книгата е там.
— Но къде е сега? Олтарът е разрушен.
— Над мястото, където някога е бил олтарът. Ще я намерите в обикновено дървено сандъче на прозореца. Мнозина учени хора, живели в Тауър, са чели книгата на тамплиерите. Тайната на съществуването й е била предавана само на онези, които нямало да я вземат, защото са били образовани и преследвани заради религиозните си убеждения. Сър Томас Мор, Графа-магьосник, сър Уолтър Рейли и сър Франсис Бейкън са само неколцина от тях.
Не можех да повярвам на ушите си. Искаше ми се само госпожица Бартън да е там, да чуе думите на сержанта и да види изражението на неподправен интерес, изписано на лицето на Нютон. Щях да го посоча и да я попитам дали все още мисли, че чичо й е добър англиканец, за какъвто го смята.
— Какво! Няма злато? — попитах аз и господарят ми ме погледна презрително.
— Не всички, които са знаели за книгата на тамплиерите, са се интересували от съдържащото се в нея съкровище — каза Роан. — Сър Джонас Мур знаеше за книгата, но не се интересуваше от истината, а само от злато. Намерил е колкото злато е имало в сандъчето при книгата, и е мислел, че има много повече.
— А кръстът на Свети Андрей? И Орион Ловеца?
Сержант Роан изглеждаше озадачен и пак отпи от шишето.
— Тези неща не са ли били важни за тамплиерите? — попита Нютон, имайки предвид кръста, който му беше показал господин Пийпс.
— Само когато погребват някой от тях. Кръстосват диагонално ръцете им над тялото — отвърна Роан.
— Това е обичайна практика — отбелязах аз.
— Да, сега, но не и когато е бил създаден Орденът на тамплиерите — настоя сержантът. — А що се отнася до Орион, на гръцки името му означава и връх или планина.
— Oros — рече Нютон. — Не се сетих за това. Да, разбира се. На няколко пъти по време на разследването бях сляп като Орион63. Едва сега мракът се разсея и видях нещата на светлината.
— Онези, върху които Духът на живота се спусне, ще бъдат обвързани със силата, ще бъдат спасени и ще станат съвършени и достойни да се извисят към голямата светлина.
— От кое евангелие е това? — попита Нютон.
— Тайната книга на Йоан. Светлината е не Сина, а Всемогъщият Бог Отец.
— Амин — прошепна Нютон и кимна.
— Близо до хълма с Храма в Ерусалим има мохамеданска джамия. Построена е върху скалата, на която Аврам е подготвил Исак за жертвоприношение. Там е мястото, откъдето техният пророк се е възнесъл на небето. Не съм го виждал, но чух, че има надпис, който гласи: „О вие, учени хора, не преминавайте границите на религията си и говорете само истината за Бога. Месията Исус, синът на Мария, е само Божи апостол. Той даде дума на Мария и от него излезе Дух. Затова вярвайте в Бога Отец и неговите апостоли и не казвайте Три, защото Господ е единственият бог и е далеч от величието Му да има син.“
— Амин — отново измърмори Нютон. За миг изглеждаше потресен, а после каза: — Когато дойдох в Тауър, не мислех, че очите ми ще се отворят тъй широко, сержант. През целия си живот съм се стремил да видя Божията светлина. Мислех, че никой не вижда истината по-ясно от мен. Но може би е уместно, че именно човек като вас ще ми разкрие повече за Него. Господ, който най-добре познава човешките възможности, крие загадките си от мъдрите и разсъдливите на този свят и ги разкрива на невръстни деца. Умните хора често са прекалено завладяни от въображението си и твърде оплетени в смисъла на живота.
— Прочетете книгата — подкани го сержантът — и ще научите повече.
В понеделник Нютон отиде в Уайтхол да моли лордовете от Върховния съд да пощадят живота на сержант Роан. Те обаче не бяха предразположени да проявят снизходителност, въпреки красноречивите му молби, и на определения ден Роан и Валие тръгнаха към своята смърт, макар и не дотам заслужена. Тълпите крещяха одобрително по целия път до Тайбърн. Нютон и аз не присъствахме на екзекуцията на двамата престъпници. Господин Алингам, дърводелецът и гробарят на Тауър, отиде и каза, че палачът бил много пиян и се опитал да сложи въжето на шията на свещеника, който ги придружил до смъртта им. Това несъмнено се е сторило забавно на еретично настроените протестанти.
Никой не е умирал тъй неоплакан, защото всички бяха на мнение, че двамата са замесени в заговора за убийството на краля, предсказан от Нострадамус в памфлета, който Тайтъс Оутс ни беше дал. След като Роан и Валие умряха, главите им бяха набучени на колове и забити в северния край на Уестминстър Хол за задоволство на населението.
Нютон прекара утрото на екзекуцията затворен с апокрифните евангелиета, които намери в библиотеката на Тауър по указанията на сержант Роан. Книгата на тамплиерите беше в забележително добро състояние и аз се запитах дали не е фалшификат, каквито се оказваха много от предполагаемите Христови реликви и тези на светците. Сборникът от старинни ръкописи беше подвързан в кожа. Отпред имаше изящно изображение на съзвездието Орион — същото като на кръста, който господин Пийпс ни беше показал, и се състоеше от красиво изписани на латински страници.
