Христос в Индия

възникват нови центрове, които се опитват да дадат отговор на тези въпроси — въпроси, на които закостенялата институционална църква не може да отговори. Възниква своеобразна синкретична световна религия на бъдещето, която посредством съзерцание, самоопознаване и медитация води до себеосъществяване, към стремежа за просветление до мистично осъзнаване на влиянието на космическите връзки върху собственото съществуване на индивида.

Решителните подтици към себевглъбяване са идвали и идват от Изтока, предимно от Индия. Човекът трябва да се ориентира наново, и то в истинския смисъл на думата — да се обърне към Ориента. Изтокът е произходът и изворът на нашия опит.

Не трябва да очакваме загуба на вярата, морална и духовна развала, а изгрев на семето на духа — оживяване на самовглъбяването.

С това се свързва не общият разпад на религията, а напротив — разцъфтяване на религиозното съзнание, не само за „избрани“, а за всички световни религии. Целта не е свят на привидни ценности, а велико духовно възраждане, обръщане към трансцедентални ценности, истинските извори на спасението от злото.

Чрез разпознаването (на истината) се разрушава злото.

Истински просветеният стои здраво на земята,

разсейва облаците на измамата,

както слънцето, което грее В безоблачното небе.

Буда

Глава IНеизвестния живот на Иисус Христос

Откритието на Николай Нотович

В края на 1887 година по време на една от многобройните си експедиции руският историк и географ Николай Нотович достигнал до страната Кашмир в Северна Индия. От столицата Сринагар планирал пътуване до Ладах. Разполагал с достатъчно пари, за да може да се оборудва добре и освен слугите да наеме и един преводач и десет носачи. След много усилия и опасности керванът достигнал разположения на три хиляди и петстотин метра проход Зожи — естествената граница между „щастливата долина“ Кашмир и страната Ладах.

Единственият път от Кашмир в чуждата, затворена страна Ладах води през прохода Зожи, през който може да се преминава само няколко месеца през годината.1

Нотович пише в дневника си: „Какъв суров преход трябваше да премина, за да стигна от прекрасната природа и народ на Кашмир в неплодородните, нелюбезни скалисти планини на Ладах и нейните грозни жители!“ „Грозните“ ладахци скоро обаче се оказали извънредно гостоприемни и много „сърдечни“.

Експедицията достигнала до манастир на будистки монаси, където Нотович като европеец бил приет много по-радушно от мюсюлманин. Той попитал ламата за причината и се провел следният разговор:

Мюсюлманите нямат допирни точки с нашата религия. Наскоро след един победоносен поход прекръстиха насилствено в исляма част от будистите. Много усилия ни струва да върнем в правия път към истинския Бог тези мюсюлмани, наследници на будисти. Европейците са съвсем друго нещо. Те изповядват не само съществените принципи на монотеизма, но образуват каста от привърженици на Буда, очти със същите права като ламите, които обитават Тибет. Единствената разлика с християните се състои в това, че, след като са приели възвишеното учение на Буда, са се отделили напълно от него и си създали собствен Далай Лама. Само че нашият е получил божествената дарба да види в лице величието на Буда, както и правото да бъде посредник между Земята и Небето.

— Кой е този Далай Лама на християните, за когото говорите? — попитал Нотович. — Ние имаме един Син Божи, към когото изпращаме молитвите си, към него се обръщаме, за да се помоли за нас пред единния и неделим Бог.

— Не е той, сахиб! Ние също почитаме Онзи, който вие смятате за Син Божи. Само че в него ние Виждаме не Сина, а най-представителното същество измежду всички избрани. Буда с духовната си същност е станал плът в свещената личност на Иса, разпространил без огън и меч по целия свят нашата възвишена и истинска религия. Говоря за вашия земен Далай Лама, за онзи, на когото сте дали името „баща на цялата църква“. Това е голям грях. Той може да бъде простен на овцата, кривнала от правия път!  — казал ламата, докато завъртял още веднъж молитвеника си.

Нотович, подразбирайки папата, казал:

— Вие ми казвате, че някой си син на Буда, Иса, избран измежду всички, бил разпространил вашата религия по цялата земя. Кой е той?

Ламата погледнал гостенина с учудване и казал няколко думи, които се сторили странни на Нотович:

— „Иса е велик пророк, един от първите след великия Буда. Той е много по-велик от който и да е Далай Лама, защото е част от духовното същество на нашия Господар. Той ви учи да връщате грешните души в двореца на Бога, показал ви е добротата на Твореца и научил всяко живо същество що е добро и що е зло. Името му и делата му са записани в нашите свещени книги.“

Нотович бил много объркан от думите на ламата-пророкът Иса, учението му, смъртта му, християнският Далай Лама — всичко това сочело все повече и повече към Иисус Христос.

Помолил преводача да превежда точно всяка дума от разказа на ламата.

— Къде се намират тези свещени писания и кой ги е написал? — попитал той.

— Най-важните писмена, чието създаване в зависимост от описваните събития е станало по различни времена в Индия и Непал, са хиляди и се намират в Лхаса. В някои от големите манастири се намират и копия на редица от тях. Били са копирани в различни епохи от ламите по Време на посещенията им В Лхаса и подарени на манастирите им за спомен от пребиваването и при нашия велик учител Далай Лама.

— „Вие лично притежавате ли преписи, които имат отношение, към пророк Иса?“

Ламата обаче не можел да му помогне:

— „Не, нямаме. Нашият манастир не е от важно значение и от основаването му нашите лами са донесли едва неколстотин преписа. Големите манастири имат обаче хиляди. Но това са свещени неща, които никога няма да ви бъдат показани.“

Нотович решил да види някои от тези книги по време на пътешествието си. Така достигнал до Ле, столицата на Ладах, и до Хемис (тиб.: Бянгшхуб-бсам-глинг — страната на съзерцанието за завършените) „един от най-важните манастири на страната“. Тук станал свидетел на един от традиционните религиозни празници, които се провеждали няколко пъти в годината. Като почетен гост на главния лама Нотович имал възможността да научи повече за обичаите и традициите на монасите. Пътешественикът успял да вкара разговора в руслото на интересите си и научил, че в този манастир наистина имало книги за живота на загадъчния пророк, чиято история по поразителен начин приличала на живота на Иисус от Назарет.

Отначало молбата на госта била отклонена за по-късни времена, защото било трудно книгите да се намерят измежду хилядите.

Когато се върнал в Ле, Нотович изпратил на игумена на манастира скъпоценни подаръци с надеждата, че скоро ще се върне, за да види загадъчните ръкописи. По време на езда около Хемис за нещастие паднал от коня, счупил си крака и трябвало да бъде оставен на грижите на монасите. В отговор на постоянните му молби били донесени две дебели книги с пожълтели от времето листа. През следващите два дни достопочтеният игумен му четял от този източник, често с разбъркани стихове. Нотович си записвал всичко след превода и по-късно, след края на експедицията си, систематизирал записките в хронологичен ред, за да