опитвали да му запушат устата и даже оспорвали пътешествието му към Ладах. То обаче се потвърждава от многобройни източници, и не само от разказа на Нотович, но и от други места, които позволяват реконструкцията на пътуването и са обективна картина на тогавашните процеси.
През есента на 1887 г. Нотович като кореспондент на Новое время заминал за Индия и между 14 октомври и края на ноември посветил Кашмир и Ладах. Във вестника на Нотович La Russie от 1 март 1900 г. може да се открие кратко описание на маршрута: „Посетих Белучистан, Афганистан и Северна Индия и провинциите, които се намират между Инд и границите на Афганистан.“17 Географските данни се потвърждават в статия във Frankfurter Zeitung, в която се говори, че Нотович пристигнал в разположения на височина 2180 метра град Симла в полите на Хималаите и оттам заминал за северозападните райони на Индия, към Квера (днес в Пакистан близо до афганистанската граница).
След като се върнал от Афганистан в Индия, Нотович поел по течението на Инд към Равалпинди. Оттам се обърнал на югоизток I заминал за Амритсар в Пенджаб, където посетил Златния храм, светинята на сикхите. От Амритсар тръгнал към гроба на махараджата! Ранджит Сингх (1780–1839 г.) в Лахор и оттам поел с влака на 14 октомври 1887 г. за Равалпинди. Заедно с говорещия френски слуга, родом от колонията Пондишери в Южна Индия, качили багажа си на конска каруца и заминали през хималайските предпланини за Кашмир. Вечерта на 19 октомври 1887 г. достигнали кашмирската столица Сринагар. Нотович описва по следния начин първите си впечатления: „Когато се достигне градът, се вижда цяла редица от лодки плаващи къщи, в които живеят цели семейства.“ Настанил се в целогодишно работещия хотел „Недоу“, който съществува и до днес. От този хотел по-късно тръгнал на хималайската си експедиция и шведският изследовател Свен Хедин. По време на престоя си в града Нотович се запознал с французина Пешо, който се грижел за лозята на махараджа Пратар Сингх. Пешо дал на руснака куче, съпровождало месец и половина преди това една експедиция в планината Памир. Седмица по-късно, на 27 октомври, Нотович напуснал Сринагар, за да продължи към Ладах. Два дни по-късно в Матеян срещнал бъдещия английски комисар на Кашмир сър Френсиз Йънгхъзбенд (1863–1942 г.). Йънгхъзбенд правел там почивка по време пътешествието си от Пекин за Равалпинди. При по-нататъшния си път към Ладах Нотович събрал няколко камъка мани с гравирана свещена формула на тибетците: „Он мани падме хум“, които после предал на музея в двореца Трокадеро в Париж. Парче кашмирен плат, водещо се на негово име, и днес се намира в Музея на човека.18 За подаряването на сбирката си по-късно бил приет във френския Почетен легион.19
Нощта на 3 срещу 4 ноември Нотович прекарал в манастира Хемис, където се събудил със силен зъбобол. Изпратил човек до губернатора. Отговорът му бил да се обърне към д-р Маркс от Ladane Charitable Dispensary. Карл Рудолф Маркс (също Маркс-Вайц), мисионер от Моравските братя20, следвал медицина в Единбург. През декември 1896 г. поел ръководството на болницата в Ле. Дневниците на д-р Маркс потвърждават, че той е лекувал Нотович.
Когато руснакът решил, че трябва да се връща, недалеч от манастира Пиатек (вероятно Спиток Гомпа, тибетски: Петхуб), паднал от коня и си счупил десния крак под коляното. Споменатата вече бележка във Frankfurter Zeitung потвърждавала случката. Нотович бил закаран обратно в манастира Хемис, където научил за странните текстове.
Тайнственият орден
Широко разпространеният в Индия мистичен орден на йогите нат (наричани също горакнат или навнат) съхранява древноиндийска сутра, наричана „Ната Намавали“, която разказва за свещения „Иша Нат“, който дошъл на четиринадесет години в Индия. След като се върнал в родината си, започнал да се занимава с разпространение на учението си. В резултат на това станал жертва на заговор и бил разпънат на кръст. С овладените от него в Индия йогически умения той преживял екзекуцията и с помощта на свръхестествените сили на индийския си учител Четан Нат, гуру на нат, се върнал обратно в Индия, където в хималайските поли основал манастир.21 Йогите нат, поклонници на Шива, разпознаващи се по големите обеци, са един от най-древните индийски монашески ордени, чийто произход се губи в мрака на историята, някъде преди рождението на Христос и преди началото на нашето летоброене. Орденът може би е възникнал от махаяна будизма. За разлика от многото хиндуистки ордени и секти йогите нат не признават кастовата система и първенството на брамините. Те разглеждат всички хора като братя и приемат в редовете си всеки без разлика на произход и съсловно положение. Паралелите с отношението на Иисус към жреците от Йерусалим и към не-евреите, самаряните и грешниците не могат да бъдат пропуснати. От гледната точка на днешната наука за живота на Иисус наистина е невъзможно да се отрече пребиваването му в Индия. За въпросния период (между 12 и 30 година от живота му) няма нито исторически достоверен източник, нито сведения в евангелията. Животът му като че ли започва след 30-ата година, когато бил кръстен от Йоан. Наистина в евангелието на Лука има едно многозначително; изречение:
Глава II
Кой е Иисус?
Неканоничните източници
Няма друга тема, така разбунвала духовете, като тази свързана с личността на Иисус от Назарет. За никоя друга област не са писани толкова много книги, не се е дискутирало толкова оживено и страстно. И все пак личността на историческия Иисус е обвита в дълбока тъмнина. Хиляда и петстотин години Христос се разглежда от официалната църковна теология като Спасител с цел да укрепи вярата на християните или да покръсти и други народи. В Европа с настъпването на Просвещението за първи път са публикувани съчинения, които оспорват действителното съществуване на „Иисус от Назарет“. От XIX в. книгите от Новия завет се разглеждат от историческа гледна точка. С това започва систематичното изучаване на живота на Иисус. Немската теологическа школа има голям принос за това. За известния лекар и теолог Алберт Швайцер, един от най-блестящите й представители, изследването на живота на Иисус е най-голямото дело, което е извършило религиозното самоосъзнаване. Днес ние едва ли бихме могли да разберем духовните прегради пред историческия възглед към Иисус. Най-големият стимул за научното разбиране според Швайцер е омразата. „Изследването на живота на Иисус за е църквата школа за истина, болезнена и тежка борба за истината, която светът до днес не е виждал.“ Днес съществуват повече от 80 000 монографии по темата, но резултатите от историческото изследване са минимални.
Кой всъщност е бил Иисус Христос? Кога е роден? Как е изглеждал? Кога е разпънат на кръста? Кога, как и къде е умрял? Във всички книги, написани през първите два века от новата ера, има много малко сведения, въз основа на които можем да кажем нещо за човека Иисус, а по-късните източници са изключително тенденциозни и предполагат вярата в Христос като месия и син Божи. На практика не съществуват непредубедени свидетелства и в неканоничната литература. Науката и до днес не е в състояние да назове точната година на рождението на Иисус. Дискутират се годините между четвъртата и седмата преди новата ера. Сигурно е само, че е роден по времето на царуването на Ирод (умрял 4 г. пр.н.е.). Детските и юношеските години в каноничните евангелия са почти неспоменати, макар че са решителната фаза във формирането на характера на човека. В разказите за краткото време на обществената му дейност намираме много малко сведения за живота му. За историците от неговото време той е напълно непознат. Как е възможно историографите да не запишат нито ред за чудните дела и невероятните неща, написани в евангелията?
Тацит (около 55–120 г.) споменава в своите „Анали“22 „суеверната секта“ на християните, чието име произхожда от някой си Христос, екзекутиран по времето на император Тиберий от наместника Пилат Понтийски. Този разказ на най-големия римски историк е възникнал около 108 г. сл.н.е., т.е. близо 80 години след разпъването на кръста, и се опира на двувековни предания. Плиний-младши23 (около 61–144 г.) и Суетон24 (около 65–135 г.) споменават сектата на християните, но дума не споменават за Христос.
