Успях да си намеря храна и квартира в една по-стара, но хубава малка лодка малко извън града, която стана моето убежище в течение на следващите три месеца. Оттук с малките покрити лодки таксита „шикара“ можеше да се достигне до всяка точка на града, а безбройните плаващи търговци доставяха всичко необходимо за живота. Имаше даже и плаваща пощенска служба. В такова райско място времето се прекарваше добре и затова много европейци и американци бяха тук до началото на вълненията през 1989 г., за да учат санскрит или да дишат неповторимата атмосфера. Оттам до университета на Кашмир бяха десет минути пеша, където трябваше да прекарам много часове, защото в него преподаваше професор Хасна-ин, за когото бях чувал много и който беше същинската причина за моя интерес към Сринагар.
Професор Хаснаин е международно признат учен (доктор по индология и доктор по археология), автор на много книги, гост професор в Япония и САЩ, директор на Кашмирския център за изследване на будизма и член на Международната конференция по антропологически изследвания в Чикаго. Освен това до пенсионирането му през 1985 г. под негово подчинение бяха всички музеи, колекции и архиви в Кашмир. В приемната на кабинета му чаках за аудиенцията заедно с много други индийци. След като му представих молбата си, той започна въодушевено да разказва за изследванията си и накара чакащите да дойдат следващия ден. След неколкочасова беседа дойде краят на работното време и ме покани на вечеря вкъщи. Въпреки високия си пост професор Хаснаин е обикновен, достъпен и симпатичен човек.
По време на нашите срещи научих всичко, което е открил в продължение на 25-годишните си изследвания за пребиваването на Иисус в Индия. Тези исторически факти, находки, връзки и доказателства ще останат обаче неразбрани и абсурдни хипотези без фундаменталните открития на науката за живота на Христос. Едва когато се създаде научна основа на твърденията на професора и се изясни произходът на Иисус и неговото учение, може да се установи дали изобщо е възможно Иисус:
а) В младостта си наистина да е бил в Индия,
б) Да е преживял разпятието, не се е възнесъл на небето,
в) Отново да се е върнал в Индия, за да умре на преклонна възраст в Сринагар.
Без тази подготвителна работа всеки по християнски възпитан човек би отхвърлил живота на Иисус в Индия. Срещу двехилядолетната дълбоко вкоренена традиция трудно може да се направи нещо.
Но все пак едно твърдение не може да бъде вярно само за това, че е разказвано две хиляди години.
Глава III
Мойсей и Божият народ
Произходът на евреите
Праисторическият създател на социалните и религиозните закони на Индия се нарича Ману.
Законодателят на египтяните носел името Манес.
Критянинът, дал на гърците законите, изучени от него в Египет, бил Минос.
Водачът на еврейските племена и разпространител на десетте Божи заповедни се наричал Мойсей.
Ману, Манес, Минос и Мойсей, големите световни революционери, са от един и същи архетип. Четиримата са били до люлките на значимите древни цивилизации, четиримата създават законите и теократичните общества.
На санскрит Ману означава „прекрасен мъж, законодател“. В началото на развиващата се цивилизация винаги има хора, които са призвани за велики дела, които впечатляват хората и могат да убеждават. За разлика от голата сила, смятана за върховен закон в древността на хората, властта на тези духовни водачи е в ориентацията им към върховното същество, Бога или първопричината за всичко в света. Тези хора са обвити с тайнствен ореол, произходът им е неясен, наричат ги „пророци“ или „Божи пратеници“, защото само те можели да обяснят събитията. Под умелите им ръце всички физични процеси се превръщат в манифестация на небесната власт и божествен гняв, който може да бъде изсипан върху хората или пък да бъде смекчен в зависимост от желанието на тези хора. Подобно на Мойсей Ману владее магията да приведе змията в кататонично (неподвижно) състояние, да я използва като пръчка и отново да я превърне в змия — представление, което се изнася и до днес от индийските факири.
Но ролята на подобни личности винаги е амбивалентна. Ману укрепил властта на жреческата каста на брамините, което в крайна сметка довело до застиването на обществото в твърд социален ред и задушаването му от закони и табута. Подобна деспотична роля у народа на Израел играе Мойсей.
Етимологията на името е спорна. На египетски „мое“ означава просто „дете“ или буквално „е роден“ (напр. Тут-мос). В друго значение, от еврейски, името може да бъде изведено от „мо“ (= вода) и „усе“ (= спасявам), което отговаря на легендата за намирането на Мойсей в тръстиковата кошница (Изход 2:10). Не е възможно де се състави единна картина на историческата личност, защото преданието ни подхвърля нови загадки. Историческото изследване на Вехтия завет показа, че Мойсей в никакъв случай не е автор на приписваното му „Петокнижие“. Много по-вероятно е то да е съставено в днешната си форма след векове на устни и писмени предания. Не-хомогенното използване на думи, противоречията, повторенията и различните теологични възгледи сочат различни източници. Макар и почти всичко да е в мрака на хилядолетията, днес е ясно, че образът на Мойсей е исторически. Трябва да приемем, че е израснал в царски двор, бил е възпитан от жреци и получил толкова висока степен на образование, че влиянието му върху държавните служители се простирало във всички области. Мойсей използвал своеобразна смес от чисто вероучение и странни, магически практики, които напомнят както на вълшебните думи на Ведите, така и на египетското идолопоклонство. Той искал да програмира един-единствен бог, Бога на Израел, всички други богове били забранени и трябвало да прибягва до „чудеса“, за да придаде тежест на волята Божия
Официалното църковно мнение отрича всяка връзка на християнската вяра с гръцката и римската митология. Историите на Мойсей служат обаче като основа на вярата на християните, макар че трудно можем да си представим, че този отмъстителен Бог, представян като изгарящ огън, е същият като този от Новия завет.
Всеки, който се изпречвал на Мойсей по пътя му към властта, бил унищожаван. При всичките властнически прояви и унищожителни акции голяма роля играели огньовете, умело инсценирани от него. Очевидно той използвал богата гама от магически практики. Заради представлението си пред египетските магьосници (Изход 7:8–13) Мойсей бил смятан от древните гърци за велик магьосник. В раннохристиянските времена били създадени апокрифни допълнения към Петокнижието с магическо съдържание, които се позовавали на авторитета на Мойсей. Известните в днешно време издания на „Шестата и Седмата книга Моисееви“ се основават на египетската традиция и ред различни магически заклинания, чудодейни средства, магически молитвеници и текстове на тайни учения с различен произход.
В излязлата през 1928 г. книга на Йенс Юргенс „Библейският Мойсей“45 се доказва, че египетските жреци преди 6000 години са владеели производството на барута и са го използвали за фойерверки и бенгалски огън, а изследванията на английския археолог професор флиндерс Петри46 еднозначно доказват, че на Мойсей принадлежали не само египетските храмове, но и царските мини в планината Синай и използваната от V в. пр.н.е. сярна мина „Гнефру“. Рецептата за производството на барута Мойсей познавал от тайните книги на жреците, а съставът (сяра, селитра и дървени въглища) чисто технически не бил проблем. Когато поданиците му не искали да се подчиняват (
Като представител на своя огнен Бог Мойсей можел да иска всичко, което му хрумне, а когато народът се възпротивил срещу натиска на налозите, била достатъчна само една впечатляваща демонстрация на мощта му на планината Синай (Изход 17:1–15), за да възстанови мира. По време на въстанието на Корай били изгорени най-напред 250 мъже и малко след това 14 800 други съзаклятници (Числа, 16:1–50). Когато синовете Ааронови се опитали да експериментират с „чужд огън, за който Той не бе им заповядал“, те били смъртно ранени (Левит, 10:1–7). При една експлозия самият Мойсей получил толкова силни наранявания, че трябвало да носи превръзка (Изход 34:29–45).
Мойсей е смятан за голям законодател, но десетте Божи заповеди са само извадка от закони,
