Христос в Индия

използвани много преди него от народите на Близкия изток и Индия и съдържащи се в прочутите закони на вавилонския цар Хамурапи (1728–1686 г. пр.н.е.). Всички тези закони имат за основа хилядолетните древни индийски Ригведи. Мойсей не е създателят на монотеистичната религия. Мисълта за световен, невидим, единствен Бог, Творец на всичко, Отец на любовта и добротата, на милостивостта, човечността и верността, е съществувала далеч преди това във ведите и нордическите еди. Заратустра също нарича своя бог Единственият.

В папируса Присе (около 1000 преди Мойсей) Бог говори за себе си: „Аз съм тайната сила, която създаде небето и всички същества. Аз съм великият Бог, създаден от самосебе си, който няма равен на себе си. Аз съм нощта и денят. Аз съм законът за всяко живо същество.“

Този един-единствен Бог бил наричан в Египет много преди Мойсей „безименният“ и „този, за който не трябва да се говори“: „Нук пу Нук = Аз съм този, който е.“ (Вж. Изход, 3:14: „Аз съм вечно съществуващият.“)

В това, че Мойсей е наистина историческа личност, днес никой не се съмнява. „Чудесата“ му обаче са от по-стари предания, например легендата за античния бог Бакхус, който също бил спасен от водата, преминал по суша през Червено море, написал законите на каменни плочи. Неговите армии били водени от огнена колона, а от челото му излизали светлинни лъчи.48

Индийският епос Рамаяна разказва за героя Рама, който преди поне 5000 години повел народа си във вътрешността на Азия и Индия. Рама също е велик законодател и голям герой. Той накарал да извира вода от пустинята, през която водел народа си (ср. с Изход 17:6) и излекувал епидемия със свещената сома, индийската „жива вода“. Накрая завладял „обетованата земя“ — Цейлон, върху чийто цар изсипал огнен дъжд. До Цейлон достигнал по сухопътен мост, който се появил по време на отлива. Той и днес се нарича пътят на Рама.

Рама, подобно на Мойсей, бил рисуван в излизащи от главата му светлинни лъчи (огънят на просветения).

Заратустра също притежавал свещен огън, с който правел различни фокуси. Според гръцките писатели Евдоксий, Аристотел и Хермодор Киракийски 5000 години преди Мойсей живял някой си Зороастьр (Заратустра). Той бил с царска кръв, бил отнет от майка си и бил хвърлен в една река. На тридесет години станал пророк на нова религия. Бог му се появил облечен в светлина на огнен трон и под тътен на обхванатата от пламъци свещена планина Алборди му дал свещения си закон. Зороастра заедно с привържениците си отишъл в далечна „обетована страна“. Когато достигнал до брега на морето, с Божията помощ водата се разделила, така че богоизбраният народ да премине пеша през морето.

Известната ни еврейска история започва оттам, когато еврейските племена под ръководството на Мойсей бягат от Египет, за да се заселят в друга страна като нов, самостоятелен народ. Страната Гошам (Гозен), в която най-напред се спрели евреите, не е установена еднозначно, но най-вероятно била на източния край на делтата на Нил. Библейските текстове споменават за смяна на фараона по това време. Това съвпада с изгонването на хиксосите от Амос I в началото на XVII династия. Следващата стъпка по пътя от Червено море към Палестина била в посока североизток, но там пътят им бил спрян от филистимците. Защо Мойсей не тръгнал към Бершеба, мястото на Яков, не може да се разбере. Във всеки случай той завил на юг. През третия месец след Изхода народът достигнал до Синайския масив, вероятно до хълма, наричан днес „Джебел-Муса“ (хълмът на Мойсей), където се състояло грандиозното представление на огнения бог Йехова. Според библейските предания евреите прекарали Л/к единадесет месеца, преди да се опитат да потеглят за Обетованата земя. Това мероприятие обаче се провалило и еврейският на-род скитал четиредесет години (четиридесет е мистично число, което означава просто дълго време) из пустинята.

В долината на Йордан Мойсей усетил да се приближава краят му. Той разбрал, че не може да заведе народа си до крайната цел на дългия път (Второзаконие 31:1–2) и съобщил законите, които трябвало от бега нататък да важат в обещаната земя. Издал последни нареждания и указания за времето след преминаването на Йордан произнесъл последната си реч и се изкачил на планината Нево, за да види преди смъртта си страната, където „текат мляко и мед“. Там умрял (Второзаконие 34:1–7). Гробът му и днес е неизвестен, защото: „и дори до днес никой не знае де е погребан.“ Това, че последното му убежище никога няма да бъде открито, е толкова удивително, понеже съществува подробно описание на мястото с данни за имената: „Тогава Мойсей се Възкачи от равнините Моавски на планина Нево, навръх Фасга, срещу Ветфегор.“ Също така невероятно е, че народът на Израел дори не направил достоен гроб на великия си спасител и водач, от който да останат поне някакви следи. Подобни следи има наистина, но не в палестинските земи, а в Северна Индия.

Гробът на Мойсей в Кашмир

В Библията във връзка с гроба на Мойсей се споменават пет различни места (ср. Второзаконие 34:1–7). Това са Моавските равнини, планината Нево, върхът Фасга, Ветфегор и Галаад. „Обетованата земя“ от другата страна на Йордан не била обещана изрично на всички евреи, а само на децата на Израел (Числа 27:12). Ако успеем да намерим споменатите места, то е възможно локализирането на „обетованата земя“.

Ветфегор означава по смисъл отварящо се място, нещо като долина, която се отваря към равнината. Реката Ихелум в Северен Кашмир на персийски се нарича Бехат, а малкият град Бандипур, който се намира там, където долината на Ихелум преминава в равнината около езерото Вулар, по-рано се е наричал Бехатпур. От Ветфегор се получило най-напред Бехатпур и накрая днешното Бандипур в окръг Сопор, 70 км северно от столицата на Кашмир Сринагар. Само на 18 км североизточно от Бандипур се намира малкото село Хасба или Хасбал. Това е библейският Галаад (Второзаконие 4:46), споменаван във връзка с Ветфегор и Фасга. В подножието на фасга (днес Пишнаг) на север от Бандипур, се намира прочут лековит извор. Долината и равнината Мову са равнината Моавска — идеална планинска ливада, само на пет километра северозападно от планината Нево. Тази планина е един самотен връх от планината Абарим и се споменава във връзка с Ветфегор.49 Петте назовани имена се срещат едновременно в една пространствено ограничена област. От планината Нево, която се нарича също и Ваал Неву или Нилтуп, се открива прекрасна гледка към Бандипур и цялото кашмирско плато: „И рече му Господ: ето земята, за която се заклех на Авара-ама, Исаака и Накова, думайки: «на твоето семе ще я дам»;

Аз ти дадох да я видиш с очите, ала в нея ти няма да влезеш. И умря там Мойсей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;

и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Ветфегор, и дори доднес никой не знае де е погребан.“

(Второзаконие 34:4–6)

На около дванадесет километра от Бандипур се намира селото Ахам Шариф, където свършва автомобилният път. Който иска да стигне до селцето Бут в полите на Нево, трябва да продължи пеша. По една едва видима пътека човек се изкачва постоянно около час, движейки се на запад. Релефът на планината, както и обилната растителност напомнят силно средноевропейските планини. След като са преминати няколко полета, се стига до малкото селце Бут, точно в подножието на Нево. Пазачът на гробищата „Вали Риши“ води чужденците до едно място над селото, където в оградена градинка има малък мавзолей. В тази скромна колиба е погребана ислямската светица Санг Биби, еремитянка, и още две нейни последователки. Малко по-настрани, в сянката на малката дървена постройка, стърчи почти незабележимо, покрит с трева камък с височина около метър. Това е гробът на Мойсей.

Според Вали Риши ришите обслужват този почитан от тях гроб повече от 2700 години. Преданието има право — гробът се намира в Моавската равнина, навръх Фасга, в планината Нево, срещу Ветфегор и дава прекрасна гледка към една вечно зелена страна, „в която текат мляко и мед“ — истинският рай. Тази местност, както и в други краища на Кашмир, се нарича мукам-и-муса — „мястото на Мойсей“. Северно от Фасга се намира наричаното днес малко село Хасбал — библейският Галаат (Второзаконие 4:44–49), а в Биджбихара, южно от Сринагар, едно място на брега реката се нарича „Моисеевите бани“. Там се намира магически камък на име Ка-ка-ваал или Санг-и-Муса (камъкът на Мойсей). Легендата разказва, че