Христос в Индия

се описва като произвол на боговете и, подобно на библейския разказ, един мъж построява по съвет на Бога кораб и така преживява потопа, който унищожава всичко наоколо.

Александър фон Хумболт разказва за същата легенда и при перуанците. В едно полинезийско предание за потопа героят дори се казва Ной. В света са известни повече от 250 разказа за потоп. Кой обаче е библейският?

Тъй като индийските Веди без съмнение са най-старите изповеди в човешката история, близко е до ума да се разгледат съдържащите се в тях предания за потопа като първите такива. Книгите го описват по следния начин:

Боговете решили да наводнят света с гигантски потоп, но Ману, пророк и мъдрец, трябвало да бъде пощаден, за да се запази човешкият род. Бог Вишну се материализирал за първи път на Земята като аватар и се показал на Ману във вид на риба (матсия). Тя го предупредила, че скоро идва краят на Земята и всички, които живеят на нея, ще бъдат унищожени. Той заповядал на мъдреца да построи кораб, да вземе седемте велики риши (пророци), семена от всички растения и по един чифт от всяко животно, а също така и Ведите. Едва бил построен ковчегът и започнали големи дъждове, реките излезли от коритата си. Вишну като риба застанал пред кораба. Ману хвърлил въже, което се завързало за рибата и тя издърпала кораба през бушуващата стихия, докато хвърлили безопасно котва на върховете на Хималаите (вж. Битие 6– 8).

Потопът траел 40 дни — число, което съвпада в назованото в Моисеевите книги.

Произходът на думата „Sint“ (която в германо-саксонските езици е свързана с „потоп“ — Бел пред.) е спорен. Според официалното мнение думата в старогермански е имала смисъл на „всеобхватен“, оттам Sintflut (потоп) — „глобално наводнение“.

Възможна е и друга етимология. Sindh е старото име на голямата река, на която полуостровът дължи името си — Инд.54 В древни времена под Индия се разбирали всички области от другата страна на Инд, към които причислявали също Тибет и Монголия. По-късно към тях били причислени и другите области от тази страна на реката чак до днешен Иран.

Погледнато от запад, Инд е най-голямото водно препятствие, което трябва да се преодолява, за да се стигне до Индия. Тя тече от север на юг през днешен Пакистан и се влива с широка делта в Арабско море. „Другата страна на реката“, откъдето произхождал Авраам55, може е била земята от другата страна на Инд, която като естествена бариера отделяла Индия на запад.

Реката дала името си и на местността Синд, която днес образува южната провинция на Пакистан с център Карачи — област с площ 140 000 кв.км, който поради честите наводнения на Инд е много плодородна и заради това е гъсто населена.

В североиндийския щат Кашмир има още една река с име Синдх. Тя е много по-незабележима от великия си събрат, но във връзка с потопа има също така важно значение. В северната част на кашмир- ската долина Синдх минава през областта, която се вижда от планината Нево — същата, от която Мойсей хвърлил поглед към Обетеновата земя малко преди смъртта си. Синдх извира близо до особено свещената за индусите пещера Амарнат, която се посещава всяка година в деня на пълнолунието през август от хиляди странници. Според легендата бог Шива посветил съпругата си Парвати в тайнството на сътворението (!). Ако се слезе надолу по реката, след тридневно ходене пеша се стига до местността Сонамарг („Златната ливада“), намираща се на 2600 метра надморска височина. През нея минал Нотович, преди да пресече 3500 -метровия проход Зожила. От Сонамарг пътят следва реката и през няколко древни дървени моста след 84 километра се достига до Сринагар. По пътя се намират малки селца между тучни зелени ливади и градини от праскови, круши и ябълки. Изкусно резбованите рамки на прозорците и украсените покриви са доказателства за богатството на района. Колкото по-навътре се навлиза и колкото се наближава Сринагар, толкова по залесена и плодородна е долината, по чиито две страни има терасовидни ниви с ориз и царевица, докато най-накрая се стига до местността Канган, където долината свършва и излиза в равнината. Кашмир изглежда като древната градина Едем, а огромните блатисти местности, както и големите плоски езера са видими следи от много далечно наводнение.

Кашмир е обетованата земя

Според Библията раят, където станало създаването на хората, се намирал на изток. „И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.“ (Битие 2:8) Географското положение на едемската градина се обяснява със сведение за четири реки: „От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.“ (Битие 2:10) В Месопотамия, която често се отъждествява с рая, текат обаче само две реки (както казва и името).

В северната част на Индия се вливат даже пет големи реки от един огромен водосборен басейн, които дават име на местностите по техните брегове: Пунджаб — петоречие. При разделянето на индийския субконтинент през 1947 г. английската провинция била разделена между двете нови държави Индия (Бхарат) и Пакистан. Тези пет реки от лявата част на Инд носят имената Ихелум, Ченаб, Рави, Беас и Сутледж. Областта Пунджаб е най-ранната културна област на Индия (индуската култура е от около 3000 г. пр.н.е.), но археолозите са открили в Кашмир следи от цивилизация отпреди 50 000 години.

Етимологията на думата Кашмир допуска различни тълкувания.

Куш бил внук на Ной, чиито наследници населили света и дали имената си на земите, в които се заселили. В разказа за Сътворението се казва: „Името на втората река е Гихом (Геон), тя обикаля цялата земя Куш.“ (Битие 2:13) Всички библейски имена в течение на историята са претърпели редица промени. Възможно е от Куш да се е получило Каш. „Мир“ означава на персийски „нещо ценно“, на руски е свят, а на турски е почетна титла.

Друго тълкувание идва от еврейската дума кашер (кашир или кошер), което има смисъл на „безупречен“ и се отнася предимно за ястия. Съгласно еврейския закон56 можело да се използват само ритуално заклани и напълно обезкръвени животни. Евреите се различават от другите народи по тези забрани за храни и затова са били наречени, както и страната, в която живеели, кашер, от което се получило Кашмир. Днешните кашмирци наричат страната си все още „Кашир“, а жителите — „кашур“.

Накрая името Кашмир може да произхожда от ведическия пророк Кашияп, който живял тук от прастари времена. „Кашияпа“ означава на санскрит „костенурка“, а според древноиндийската картина на света Земята била поставена на гърба на плуваща във водата костенурка. В някои книги името Кашияп се идентифицира с Бога-творец, „Кашияп-мар“, от което се е получило Кашмир, т.е. „Обетованата земя“.

Десетте изгубени Израилеви племена

Едва през XIX в., в течение на колонизацията, се събужда интересът към страните от Средния Изток и някои западни изследователи разказват удивени за срещите си с племена в цяла Северна Индия, които очевидно били от еврейски произход.

Така например пасторът д-р Йозеф Волф в двутомника си „Разкази за мисията в Бухара в годините 1843–1945“57 твърди: „Всички евреи в Туркистан казват, че са наследници на Тагарма, син на Гомер, който се спомебава във Вехтия Завет. (Битие 1 0:3) В Бухара има 10000 евреи. Главният равин ме увери, че Бухара означава Хавор и че Балхаш е Халах. (4. Царства 1 7:6) По време на ужасното царуване на Чингис хан обаче всички написани съчинения били унищожени.“ По-нататък той пише: „В Бухара има прастари предания че някои от изгубените десет Израилеви племена са стигнали дори до Китай. Разпитах за това евреите тук. Някои афганци твърдяха че произхождат от Израел. Афгаан бил племенник на Асаф син на Берхаис, които построил храма на Соломон. Наследниците на този Афгаан били отведени от Небукаднезар във Вавилон, тъй като били израилтяни. Оттам били заведени на планината Гора в Афганистан и по късно насилствено били ислямизирани. Те притежават книгата «Маджмоа Алансаб». Това е колекция от родословни дървета на персийски език Трябваше с учудване да разбера, че сержант Райли разглежда афганците като народ с израилтянско потекло.“

Накрая Волф пише: „Прекарах шест дни при децата на Рахаб Бани Арбал. При тях бяха също децата Израилеви от племето Дан, които живеят в Тарим Хатрамавл.“