Холгер Керстен
Христос в Индия
Увод към новото издание
Тезата, че Христос е пребивавал в Индия и даже е умрял там, достигна до мен по съвсем случаен начин през 1973 г. Започнах да проследявам жизнения му път с много скептицизъм и несигурност. Скоро обаче трябваше да установя, че няма научно доказани източници, които да потвърждават личността на Иисус. Кой е бил всъщност този човек? Откъде е дошъл? Къде е отишъл? Защо изглежда странен и различен от съвременниците си? Какво е искал?
В течение на моите разследвания достигнах до Индия и се запознах с много учени, които се занимават от десетилетия с въпроса. От тях получих много удивителна информация, съществени подтици и ценна помощ.
От първото публикуване на книгата в Германия през 1983 г. получих стотици писма от възхитени читатели, които изразяват не само почитта и благодарността им, но и дават много ценни сведения. Благодарен съм на внимателните критици, които си направиха труда да проверят твърденията ми и по този начин ми предоставиха възможността да отстраня съществуващите неточности. В течение на десет години книгата стана труд, в който може да се намери и най-малкото сведение за индийския произход на Иисусовото учение.
Преведена на петнадесет различни езика (между тях хърватски, полски, корейски и китайски, само в Бразилия има над десет издания), сега и на български, историята на живота на Иисус в Индия се радва на международна популярност.
Някои твърдения изглеждат дръзки, а други дори невероятни, но винаги съм се старал да ги обоснова и подкрепя с доказани източници. Все пак това е широко поле за бъдещо изследване в отделни научни дисциплини.
Моята цел и моето намерение не са били да разруша християнския мироглед и да оставя читателя пред купчина останки. За мен е много по-важно да се открие пътят към източниците и към универсалната и централната истина на религиозните твърдения на Иисус, изкривена до неузнаваемост още в първите столетия от алчността на внушителната институция — Църквата.
Книгата не разпространява ново учение. Тя се опитва да бъде първо-проходец към едно бъдеще, което се основава на истинските духовно-религиозни източници на миналото.
Увод
С победоносния поход на науката и техниката започна векът на нашия свят и отстъплението на религията.
Просвещението и стремежът да се обяснят всички области на човешкото съществуване, въздейства отрицателно на спиритуалността, на религиозността, на емоционалността и даже на човечността. Разделението между религията и науката, между вярата и знанието има своите корени и в самото поведение на църквата. За да не изгуби влиянието си и в „светските“ области, тя обяви претенциите си за истинност в област, в която изобщо не е компетентна — емпиричното опознаване на света. Това усили още необходимостта от разделение на областите на компетентност.
Разделението между научното мислене и религиозната вяра доведе до непреодолимо разцепление на човешкото съзнание. Иисусовото откровение постоянно се взема под съмнение и се оспорва. Теолози и светски люде поставят под въпрос централни понятия на църковната традиция, като Бог, Иисус, църквата и откровението.
Ако централното и фундаментално учение на църквата не се приема като абсолютна истина и сред нейния елит, то това означава край на традиционното християнство. Празните църкви говорят ясно. Според една анкета от 1992 г. всеки четвърти германски гражданин споделя църковното учение за Христос, а 77% отговарят с „да“ на въпроса, дали може да си християнин, без да принадлежиш на църквата. За християнската вяра в изпратения от Бога Иисус няма мнозинство сред запитаните групи. И понеже църквата държи на традиционното догматично учение, тя ускорява раздялата с християнството.
Това, което днес се нарича християнство, няма нищо общо с учението на Христос, то е на апостол Павел. Тази религиозна система в основните си пунктове се опира не на посланията на Иисус, а на абсолютно различното учение на Павел. Днешното християнство започва от момента, в който е прието като държавна религия.
Евангелисткият теолог Манфред Мецгер пише: „Емил Брунер нарича църквата недоразумение. От названието произтича учението, от свободната общност — правното сдружение, от свободното сдружение — йерархичният апарат. Всички детайли и цялата линия е пълната противоположност на това, което било замислено.“
В мрачното време се появява един човек, който носи послание, пълно с надежда, любов и доброта — и какво създава човечеството от това? Хартия, слухове, насилие и бизнес! Всичко, което по-късно възниква в негово име — това ли е било неговото желание? Иисус още преди две хиляди години държал да е далеч от официалната църква с нейните закони и догми, от буквоядството, йерархията, култа и иконизирането.
Неговата цел била непосредствеността на връзката между Бога и хората, а не бюрократичното инстанциране.
Но днес гласът на Иисус не достига свободно и непосредствено до нас. Достъпът до него минава през привилегирована йерархия. От името на Иисус се управлява, събират се данъци. Истинската жива вяра изчезва и на нейно място се появява тесногръд догматизъм. Проповядваните от Иисус любов към ближния и толерантност се заместват с фанатизъм и деспотичност. Борбата за уж „истинската“ вяра оставя по пътя към църквите дълбока следа от насилие и кръв. Тази борба започва от времето на апостолите и продължава до наши дни и представлява най-трудното препятствие за помиряването на християнските вероизповедания. Теологът Хайнц Царнт пише: „Като теолог изживях дълбока травма. Чувствам се унижен, потиснат, обиден, обезчестен не от атеистите, богохулниците, присмехулниците и съмняващите се. Макар и безбожници, те са много човечни. Много по-страшни са правоверните и църковните им покровители. Ранен съм на най- интимното място — във вярата ми в Бога…“
С „израстването“ религиозното се изтласква в сферата на ирационалното и се разглежда като непроверимо и следователно недействително. Логическото мислене и действие единствени определят реалността. Трансцедентното постепенно губи значението си, защото никога не се изживява съзнателно. Това почива главно на погрешно интерпретираното понятие за Бог. Божественото не се намира някъде извън утопичните пространства, а е у нас и ни учи да изживяваме живота си в хармония с безкрайното. То ни учи също да осъзнаем нашето кратко съществувание като част от вечното цяло.
Човекът от векове се осъзнава като отделено от Бога същество. В „просветения“ XX в. той като никога не е наясно къде да намери отговорите на прастарите въпроси за Бога и смисъла на живота. По целия свят
