разкази за живота на Христос в една християнски обоснована религиозна философия. Тъй като между появата на евангелието и разпятието има поне 80 години, Евангелието от Йоана може да се смята само ограничено като източник за изследването на живота на Иисус, макар че съдържанието му е много близко до мислите на Христос.
В по-ново време много важна роля в евангелистично-теологичната литература играят тъй наречените „библейски мъдрости“. Рудолф Бултман смята, че тези мъдрости са възникнали още в първите християнски общини. Те трябва да се смятат за най-старите предания на тези общини. Бултман казва, че: „Няма сигурност, че думите от този най-древен слой наистина са изречени от Христос. Този слой може би е продукт на по-сложен исторически процес.“ И по-нататък: „Традицията събира крилати фрази, изменя ги и ги умножава с други мъдрости. По този начин някои от библейските мъдрости са поставени в устата на Иисус.“ историците днес са в състояние да представят почти целия жизнен път на Пилат или на йрод — личности, към които има интерес и само заради това, че са били в близък в най-широкия смисъл на думата контакт с Иисус.
Могат да се изредят биографиите на много други големи личности от по-ранни епохи, за живота на Иисус от първата до 30 г. сл.н.е. обаче само няколко оскъдно коментирани реда, в чиито документален характер може да се съмняваме. Ернст Кеземан обобщава резултатите от изследването на живота на Иисус по следния начин — написаното за Христос в Новия завет не може да бъде наречено автентично. За историческия Иисус се отнасят само няколко думи от проповедта от планината, спорът е фарисеите, няколко сравнения.32
Кои от думите на Иисус са исторически, е спорно сред тълкувателите. Специалистът по история на религиите Йоахим Йеремиас в книгата си „Неизвестните думи на Иисус Христос“ отбелязва само 21, които със сигурност са от него.33 А критикът Бултман смята: „За нас характерът на Иисус, картината на неговата личност и животът остават непознаваеми.“34
Свидетелят апостол Павел
Най-ранните документи във връзка с Иисус са писмата на апостол Павел. Той произхождал от строго еврейско семейство. От баща си, който се откупил скъпо, наследил римското гражданство, което му позволило да промени еврейското си име Саул на Павел. Като член на висока каста, бил възпитан строго във фарисейски дух, получил широко и задълбочено образование, владеел свободно гръцки и познавал добре гръцката литература и философия. Между 18-ата и 20-ата си година (след разпъването на Христос) заминал за Йерусалим и като ученик на Гамалиел I се посветил на изучаването на теологията. Той бил фанатик, тесногръд, праволинеен, верен на закона и се борил с първите християнски секти, които се изпречвали на пътя на кариерата му, дори успял да измоли от висшите свещеници извънредни пълномощия да преследва привържениците на Иисус и извън градските стени на Йерусалим. Преди Дамаск обаче изведнъж разпознал неподозираните възможности, които му се предоставяли с новата религия. Той бил обзет от манията да стане духовен водач на бъдещото гигантско движение.
За Павел, както за Иисус и останалите апостоли, не съществува нито един исторически документ. Всичко, което знаем за него, идва от приписваните му писма, както и от „Деяния на светите апостоли“, които са тенденциозно силно оцветени, изцяло или отчасти фалшифицирани и малкото останали автентични текстове не могат да се забележат. Като напълно недействителни се смятат писмата до Тимотей и Тит и до евреите. Силно оспорвана е автентичността на писмото до Ефесяни, Колосяни и второто писмо до Солуняни.
Това, което днес описваме като християнство, е изкуствено създадено от Павел учение, което е по- правилно да се обозначава като павликянство. Вилхелм Нестле изразява това по следния начин: „Християнството е основана от ап. Павел религия, която поставя на мястото на Евангелието на Иисус Евангелието за Иисус.“35
Павликянството е манипулирано от Павел преиначаване и фалшифициране на истинското учение на Христос. Поставянето в центъра на църковното християнство на учението за спасението чрез опрощаващата смърт на Иисус е банална истина за най-новата теология. „Всички красиви страни на християнството се свързват около Иисус, всички грозни — около Павел“ (теологът Овербек).36 С това учение за спасението чрез смъртта на Божия син Павел извършил връщането в семитската религия, която изисквала от всеки баща принасянето в жертва на първородния син. Павел подготвил пътя за бъдещите учения за наследствения грях и за божествената Троица. Още в началото на XVIII английският философ лорд Болинброк (1678–1751) забелязал в Новия завет две коренно различни религии — тази на Иисус и тази на Павел.37 Кант, Лесинг, Фихте и Шелинг също различават учението на Иисус от това, което са направили „апостолите“ от него. Голяма част от съвременните теолози обосновават и защитават тази теза.
Павел, непоносимият фанатик, когото от първите апостоли дели огромна бездна, „класикът на нетолерантността“ (по думите на теолога А. Дайсман)38 изравя пропасти между „правоверните“ и „неверниците“. Той малко се интересува от думите и учението на Иисус, а само от собствените си цели. Павел поставил Иисус на трона и направил от него Христос, което Иисус никога не е искал. Ако днес трябва да се направи дълбоко осмисляне на християнството, с отхвърлянето на ясно видимите фалшификации и връщане към истинското чисто учение на Иисус и същинското ядро на религиите, то възгледът вероятно може да се примири с павликянското изопачаване, че без Павел и другите слепи фанатици вероятно днес нямаше да знаем нищо за Иисус.
Теологът Е. Грим: „Истинският Иисус едва ли е знаел колко дълбоко ще се загнезди това учение сред християните.“39
Заключение
Следователно може да се установи, че от известните източници няма основа за обосновани открития за историческата личност Иисус Христос. Съчиненията, открити от Николай Нотович в Падах, може би ще запълнят една много важна дупка в живота на Иисус, за която няма исторически документи. Въпреки че подобно огромно откритие, което може да внесе светлина в историята на християнската религия, изглежда съвсем фантастично, ако не се разгледа в контекста на резултатите от обективното, освободено от църковния догматизъм изследване на религията. По този начин постепенно би се получила картината на човека Иисус, която най-пълно би съответствала на действителността. Кой е Иисус и какви са били истинските му цели, може да се разбере от традициите на формиралите се у него морал, дълбоките етични, хуманни и духовни черти.
Днес повече от всякога важат думите на Алберт Швайцер от 1913 г: „Модерното християнство трябва винаги да има предвид възможната оценка за историческата роля на Иисус Христос.“40 Рудолф Бултман допълва: „В никакъв случай не бих се удивил, ако се открият костите на Иисус!“41
Моето пътешествие в Хималаите
През 1973 г. в едно голямо немско илюстровано списание42 се появи малък репортаж за известен индийски професор, който твърдеше напълно сериозно, че е открил в Индия гроба на Иисус Христос. Покрай статията бяха отпечатани и снимки, на които се виждаше гробът. Професорът твърдеше пред цялата общественост, че Иисус не само прекарал юношеските си години в Индия, но след като преживял трика със смъртта си, умрял на преклонна възраст в столицата на Кашмир след много години на странстващ проповедник. Там и бил погребан.
Това беше чудовищно твърдение и в редакцията на списанието, позволило си публикацията на това твърдение, се изсипаха хиляди писма с грозни ругатни и шумни протести.
Някои писма съдържаха обаче интересни въпроси от честни хора, които смятат непорочното зачатие, възкръсването и възнесението на Христос за басни.
Чудно е как на никой от тези скептици не е минала през главата мисълта къде е погребан Иисус, защото,
