Христос в Индия

141

P. Savio: Ricerce storiche sulla Santa Sindone. Turin 1957, S. 33 ff.

142

G. Zaninotto: GV20:1–8. Giovanni testimone oculare dellarisurrezione di Gesu? Sindon, 1, 1989, S. 148. В тази връзка е интересен текстът от Acta Philippi (14:3), в който се казва: „Филип помолил да се зарови в папирусови листа, а да не използуват ленена кърпа, за да не се сравнява с Христос, който бил повит със синдон.“ (ен синдони енеилете)

143

Балсамирането на Иаков и Йосиф (Битие 50:2–3.26) представляват изключение, те отразяват египетските обичаи

144

Е Hanchen: Das Johannes-Evangelium. Ein Kommentar. Tшbingen 1980, S. 556

145

Schabbat 23:5

146

A. Dessy: La sepultura dei crocifissi. Sindon, 1, 1989, S. 42.

147

L. Boulos: Medicinal plants of North Africa. Algonac 1983, S. 128; J. A. Duke: Medicinal Plants of the Bible. New York 1983, S. 19; H. N. Moldenke/A. N. Moldenke: Plants of the Bible. New York 1952, S. 35. Сравни G. W. Reynolds: The Aloes of South Africa. Johannesburg 1950, S. 394 ff

148

D. Grindlay/T. Reynolds: The Aloe vera phenomenon: A review of the properties and moder uses of the leaf parenchyma gel. Journal of Ethnopharmacology, 16, 1986, S. 117–151

149

Moldenke und Moldenke: a. a. O

150

A. W. Anderson: Plants in the Bible. New York 1957.

151

A. Feuillet: The identification and the disposition of the funery linens of Jesus’ burial according to the Fourth Gospel. SSI, 4, 1982, S. 18; Zaninotto: a. a. O., S. 160. Първи на това обърна внимание Blinzler: a. a. O. Матей и Лука описващият „плътността“ на опаковката глагол енеилео е отслабен от ентилисо, с което се съобщава за състояние на „увитост“.

152

Н. Modder: Die Todesursache bei der Kreuzigung. In: Stimmen der Zeit. 144,1948, S. 50–59; F. T. Zugibe: Death by crucifixion. Canadian Society of Forensis Sciences Journal, 17, 1984

153

„Дойде Син Човеческий, който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец…“ (Матей 11:19).

154

Flavius Josephus: Vit IV, 75

155

Petrus de Natabilus: Catalogue sanctorum. Lyon 1508. Петър се позовава на Йоан от Дамаск

156

В. Bagatti/E. Testa: П Golgota е la Croce. Jerusalem 1978. S. 24. Апокрифното евангелие на Петър нарича мястото, където била гробницата, „градината на Йосиф“.

157

Flavius Josephus: Der judische Krieg IV, 5, 2.

158

На тълкувателя Хенхен също се струва много странно, че Йосиф започнал строежа на гробницата си до мястото за екзекуции. Haenchen: a. a. O, S. 564

159

Нека да не забравяме, че Йосиф Ариматейски и семейството му по-късно стават причина за появата на друга легенда — тази за Свещенния Граал. Според нея заедно със семейството си той напуска Израел и се заселва далече в Англия. — Бел. ред.

160

Възможно е Йоан да е имал предвид Христос като Великденското агне. По време на пасхата исопът играе важна роля като вретено на кебап (Изход 12:22). В Марко пише, че гъбата е подадена на прът (каламос). Дали Йоан съзнателно е заменил хисопус (исоп) с каламос?