Джон Кехоу
Път към могъщество и слава
Благодарности
Има много невидими ръце, които се трудят, за да може една книга да види бял свят. Искам да отделя малко време и да благодаря на онези, чиито усилия са високо оценени. На редакторите си Рик и Дженифър Беаристо за безценните им наставления. На Линда Нейман за кориците и илюстрациите. На бизнес мениджъра ми, Сорая Отман, за това, че ръководи всичко, беше за мен приятел и подбудител. На Мона Отман за помощта й на компютъра. На екипа на Typeworks, Мери, Джули и Вик за оформлението на страниците. На жена ми, Силвия, за това, че беше моят първи редактор, както и приятел, любима и съветник. На многото мои приятели, които слушаха откъси от книгата в процеса на написването й и участваха със своите предложения. И накрая на Великата Мистерия. Тъй като какъвто и живец да притежава тази книга, той не е нищо повече от отражение на Великия Светия, който живее вътре. На всички. Благодаря ви.
Част първа
1. Началото
Аз съм поет и мистик и гледам на света през тези лещи. И историята ми ще бъде разказана в същия ДУХ.
Това е история за пътешествие, пътешествие, нямащо равно на себе си, пътешествие, което трае повече от двадесет години. Това, за което говоря, е пътешествието навътре в себе си.
Искам да споделя с вас съществуването на път, който навлиза дълбоко в дебрите на Мистерията. Път на красота, лична сила и вътрешен мир. Познавам добре извивките му, тъй като съм минал по него. Слял съм се с него. И мога да говоря като познавач.
Желанието ми е да говоря уверено и искрено за това пътешествие, за това приключение. Няма да скрия нищо. Ще ви разкажа за първата порта и вътрешния глас. За скритото царство и великите хора от миналото. За свещени песни, видения и още нещо.
Но преди да продължа, нека да изчистя всички погрешни схващания, които може да има човек относно това пътешествие. Духовният път не е за религии и догми. Не става дума за намирането на единствения истински път. Просто това е чудото на разкриването на красотата на човека пред самия него. Чудото да откриеш вътрешни източници на сила и наставление и да следваш пътя, който сърцето ти подсказва. Да бъдеш готов и отворен за изумителните възможности, които животът предлага. Защото тук има много повече, отколкото можем да си представим и всеки, който прояви вътрешна дързост, ще бъде щедро възнаграден.
Изобилието от сила в духовен план ще ви направи по-добри тенисисти, по-страстни любовници, по- проницателни инвеститори, по-умни бизнесмени, по-добри родители. Ще ускори и подобри ежедневните ви дейности по начин, който ще ви изуми. Ще се натъкнете на дарби и източници на сила, за които не сте и подозирали, те ще ви извисят и обогатят. Не само вие ще усетите притока на сила, а и всеки човек, влязъл в контакт с вас, тъй като присъствието ви ще е уникално. Ще постигнете велики неща, каквото и да е призванието ви. Ще сте в мир със себе си. Казано простичко и кратко, да се остави да бъде воден от духовността е най-умната и най-практична постъпка в живота на един човек. Ползите са неизмерими, отплатата — огромна.
Като казвам това обаче, аз знам, че никакви думи или обещания, независимо колко примамливи и изразителни, няма да ви приближат и на крачка до духовния път, ако не сте готови. Човек трябва да отиде до извора с живата вода по свое собствено желание. Загадъчни са тези пътища и всеки от нас чува призива по различно време и при различни обстоятелства.
Понякога тежка житейска ситуация ни разтърсва дълбоко и ни кара да преосмислям кое е наистина важно за нас. Друг път може да е огромна празнота, дупка в нас самите, която нито брак, нито пари или успехи, биха могли да запълнят, така че се налага да потърсим другаде. Или пък изострено усещане, при което съзнанието ни за миг се възвисява и ни се разкривах възможностите за живот в ядрото. Това се случи с мен преди двадесет години, когато се окъпах в светлината на вътрешното присъствие, усещанията ми се оживиха, чудех се какво става с мен? Усетих, че ставам част от нещо неизмеримо по-голямо. Границите се разтеглиха и умът ми беше кристално бистър и осъзнаващ. Буквално се потопих в това екзалтирано състояние, отпивайки от сладкия вътрешен нектар. Не знам кое играе ролята на катализатор, но нещо в нас се пробужда и ни кара да се впускаме в търсене на отговори. Интуицията ни подсказва, че има други реалности, извън това, което възприемаме със сетивата си, и така започва сериозно търсене. Както сьомгата напуска океана, който винаги е бил неин дом и мистериозно се завръща в потока, където се е родила, така и ние се отправяме в търсене на нашия път.
Тръгваме радостни, но много скоро загубваме посоката. Има много пътища и това може да бъде объркващо. Затова ще ви дам един съвет — „Следвайте сърцето си.“ Не се притеснявайте твърде много, когато загубите пътя си. Ако сърцето ви е чисто, а желанието огромно, ще поемете отново в правилната посока. Когато избирате път, винаги помнете, че пътят е просто път, нито повече, нито по-малко. Това е всичко, което е. Нито една религия или път не е единствен пазител на истината. Вътрешната светлина на всеки човек, появил се на този свят, не може да бъде ограничена и да се съдържа в едно верую или учение. Тя се излива обилно навсякъде, върху всеки, който я търси. Изписана е върху нощното небе, на всяка една звезда. Истината може да бъде нашепвана от скокливия водопад и от тихата горска поляна. Съдържа се в тази книга и в безброй други. Скрита е в обикновените думи и дела на хиляди наши братя и сестри, когато те отварят сърцата си и си помагат.
Всяка наша стъпка ни приближава към целта. Когато паднем, се съвземаме и се изправяме. Когато се загубим, търсим, напътствие в самите себе си. Когато сме обезкуражени, си напомняме, че мнозина преди нас са се борили със същите пътища и са успели.
Да отвориш сърцето си и да правиш по една крачка е единственият път, който е съществувал и който ще съществува. Знам, защото предприех това пътешествие. Навлязох дълбоко в Мистерията и се завърнах с истини и тайни, които да споделя. Бих искал да ви запозная с методите, представите и заплетеността на един такъв път. Ще говоря прямо, без да преувеличавам, какво влече след себе си този път и какво може да очаквате. Някои от нещата, които ще споделя, ще ви се сторят невъзможни, няма да повярвате, но това е моето преживяване, моят опит, и аз ще им остана верен. Ще говоря, както говоря на приятел, защото ако тази книга се е озовала в ръцете ви, ние със сигурност ще се сближим, споделяйки написаното.
Искам да заявя ясно, че не се мисля за нещо повече или по-малко от всеки един човек. Просто съм осъзнал напълно ограниченията, провалите, спънките, слабостите си. Заставам пред вас, облечен в простота и честност. Не претендирам, че съм нещо повече от това, което съм: човек, който е бил на пътешествие и има какво да разкаже.
