нещата, които искам. За нея е удоволствие. Иска да го прави. Невероятно!
В Корана има пасаж, който гласи: „Когато направите крачка към Аллах, Аллах прави две към вас.“ Ще бъдат богато възнаградени тези, които поемат по пътя. Това ми харесва. Искам и това да бъде част от храма ми.
Сега иде очаквам резултати от тази дейност вътре в мен. Ще ги търся. Ще ги оценявам, когато и където и да ми се случат. Ще възхвалявам Великата Мистерия за щедростта й. Ще получа награди, благосклонност, подаръци, съкровища и много още. Ще бъде път на голяма радост и изобилие. Това е новото ми убеждение, което ще подхранвам. Когато приближавам Великата Мистерия, Великата Мистерия идва към мен.
Понякога медитирам над тези открития. Обмислям ги. Представям си, че са истина. Представям си резултатите от тях, сякаш са действителност. Фокусирам ума си върху всяко едно за момент.
Друг път просто си повтарям твърдения. Тихо си шептя мантри, утвърждения. Подхранвам ума си с неща, в които искам да вярвам. Да не знае дясната ръка какво прави лявата — това ми е ежедневна практика. „Не мислете за резултатите“, е казал руският мистик Гурджиев, „просто действайте.“ Има магия и чудо в този начин на поведение.
Всеки ден отделям време за този процес, както за ядене и къпане. Поставил съм си задачата тези схващания да станат мои. Да ги включвам отново и отново в ума си, докато не оживеят там. Ще спра единствено когато се превърнат в жива, пареща действителност. Те не ми вършат работа като мъртви понятия, като нещо, което чета и обмислям и след пет минути съм го забравил. Независимо от надежди, желания, предположения — искам тези истини да бъдат така реални, както са ръцете и краката ми. Като въздуха, който дишам. Така реални като очите и зениците ми. Реални като стотиците кости, които изграждат тялото ми. Така реални като мистерията на моето съществуване. Защото ако не е така реално, както тези неща, то тогава е безполезно. Така че аз се мъча да го затвърждавам като действителност. Да създам тази действителност.
Тренирането на ума по този начин понякога е приятно и ободряващо, тъй като от време на време човек зърва лъч надежда, че всичко ще е, както го иска. И тези лъчи на надежда ни вдъхват живот и ни изпълват с дълбок трепет, колкото и мимолетни да са. Точно в такива моменти се уверяваме, че сме на прав път. Друг път пък тези упражнения ни се струват досадни и дразнещи. В повечето случаи — трябва да знаете истината — това си е трудна работа. Необходима е отдаденост. Воля, решителност, упоритост, прозорливост — всички те играят своята роля. Човек трябва да се мобилизира изцяло, да впрегне всичките си вътрешни ресурси. Това е алхимия, в най-чистата й форма. Работата, която вършим, представлява препрограмиране на неврологическите ни вериги, което изгражда в нас нов модел на действителността. Построяване на храма. Храм, недокоснат от човешка ръка. Извличане на злато от слама. Истинска магия. Превръщаш се в могъщ човек…
Този храм не само ще ни служи, но ще спомогне да се изчисти и потокът на съзнанието на човешкия род. Защото това, което тече през нас, тече и през другите. Което тече през един човек, тече през всички хора. Подхранвани сме от един и същи поток. Всеки от нас чисти или замърсява в зависимост от убежденията и мислите си. Точно поради тази причина тази дейност е толкова важна за целия ни род. И точно заради това невидими ръце ще ни се притичат винаги на помощ, ако поемем по този път.
Чудесно призвание е да построим храм на чистотата и силата. Това е пътят на познавача. Пътят на мистика и шамана. Преди тези пътища са били скрити от нас, забулени в тайнство или облечени в религиозни доктрини. Нека да повдигнем воала веднъж завинаги, за да могат всички да видят. Нека си поискаме тази дейност обратно от религиите. Тук съществуват големи възможности за трансформация. Нека истината бъде разбулена. Всички могат да строят храмовете си според собствената си представа. Не необходимо човек да е религиозен. Трябва само да е с добро сърце и да следва вътрешния си глас.
И така аз полагам усилия да построя храма си. Избирам вдъхващи ми сила убеждения, извличани от много източници. Ровя се из завещаното ми от предците и откривам много неща, които да използвам. Благодаря им за тези истини. Те докосват сърцето ми и се превръщат в камъни за моя храм. Вслушвам се в нещата, на които вътрешният ми глас ме учи, и те също се превръщат в част от храма. Благодаря на Великата Мистерия за това, което тайно ми показва.
И така започва се. Трудя се не само заради себе си, но за всички хора. Сърцето ми е чисто. Духът ми — нетърпелив. А храмът се издига, камък след камък. Истина след истина. Работя с удоволствие и съм изпълнен с благодарност, че ми се разкриват толкова много неща.
Седмица след седмица, месец след месец, година след година, в мен започват да се зараждат могъщи, духовни убеждения. Не плоски понятия, а живи, ярки истини, които носят със себе си цял куп съкровища. Дарове с изключителна красота биват поставяни в краката ми. Отнасят се с мен като с цар, като с най- любим човек. Издигат ме и виждам чудеса. Поднесен ми бе и най-скъпият дар, този, който ценя повече от всички останали. Пробудих се от съня, прогледнах.
Част трета
1. Практиката
Да се завърнеш вкъщи означава да вземеш решение, че сега е моментът и няма път за отстъпление или илюзии. Означава да се вгледаш в себе си, в живота си, мястото си във вселената, без да влагаш нито надежда, нито отчаяние. Да видиш всичко, точно както е. Да видиш себе си, какъвто си. Да спреш за миг и просто да се освободиш от всичко, за това е необходим кураж.
Да се видим такива, каквито наистина сме, не е лесно, нито пък винаги е приятно. Прекарали сме почти целия си живот, опитвайки се да бъдем нещо различно от това, което сме. Да имаме повече пари, повече успехи, да изглеждаме по-добре, да сме по-умни, в по-добра форма. Но през това време сме се отдалечили от самите себе си, не сме заели конкретна позиция, никога не сме претендирали за нашето си малко късче от вселената, колкото и нищожно да е то. Не сме използвали и грам време или изникнала възможност, за да се опознаем и да открием красотата си. Твърде уплашени от това, което бихме могли да открием.
Голяма смелост е необходима, за да се вгледа човек в себе си, да спре времето и да изтрие илюзиите си. Защото когато се вгледаме дълбоко в себе си, може да открием, че не сме толкова успели или красиви, умни или любящи, колкото сме си мислели или надявали. А това е шокиращо. Вглеждайки се отблизо, може да открием, че всъщност сме доста раними, объркани, сами, несигурни. Но е добре да знаем тези неща за себе си. Защо да бягаме от тях? Те са реални. Ако сме напълно искрени със себе си, ще признаем, че сме имали подозрения. Това също е добре. Защото е хубаво да виждаме истинското си лице, а не да тънем в гордост и самодоволство или отчаяно да се опитваме да се превърнем в нещо друго. Освободете се от всичко това. Приберете се вкъщи и се отпуснете. Придърпайте си един стол и се запознайте отново с това, което сте в момента. Аз-а, който избягвате и се опитвате да промените. Освободете се от тези измислици. Изнервящо е и е в разрез със собствените ви интереси. Може би да бъдете самите себе си не е толкова лошо, колкото сте подозирали. Може да е така, а може и да не е. Как ще сте сигурни, ако не отделите време да разберете? Крие риск, но алтернативата е постоянно бягство от самите себе си. А това е ужасно уморително. И го правите цял живот.
Да се почувствате в душата си като у дома си е чудесно изживяване. Голяма стъпка. Решителна стъпка. Когато се опознаем и се приемем без излишни илюзии, от гърба ни се смъква огромно бреме. Само тогава
