можем да се научим да се отпускаме истински и да се наслаждаваме на себе си. Точно докато отчаяно се стремим да сме различни от истинската си същност, ние затъваме.
Когато заемем някаква позиция, идва свободата. Развиваме нова представа за нас самите, преценката ни се променя. Ставаме по-толерантни към себе си и започваме дори да се харесваме, недостатъците си и всичко останало. Ставаме по-толерантни и към другите хора. Вече не е необходимо да отговарят на очакванията ни, да споделят възгледите ни, да бъдат, каквито ние искаме, или да живеят по начина, по който ние очакваме от тях. Сега вече има повече място за пъстрота, противоречия, различия. При смекчаването на очакванията ни, свързани с другите, можем напълно да оценим разликите и уникалността им.
Когато не е необходимо да сме нещо различно, от това, което наистина сме и когато другите не е необходимо да са различни, от това, което представляват — всичко е много по-открито и лесно. Внезапно старият ни начин на преценяване на самите себе си и другите, ни се струва толкова абсурден. Нещата са такива, каквито са. Когато се отпуснем и позволим на живота просто да си тече, вместо да го дирижираме, се случва нещо чудесно. Ние оценяваме всичко заради това, което наистина е.
Да живеете по този начин, не означава просто да се почувствате уютно със самите себе си, но и с живота си. Така, като сме избягали от себе си, така сме избягали и от живота си. Опитвали сме се да повярваме, че е нещо, което не е. Опитвали сме се да го превърнем в утопия, където всяко желание и мечта е трябвало да бъдат изпълнени. Имаме тази изградена представа за живота си и когато той не отговаря на очакванията ни, се депресираме, обезкуражаваме, обезверяваме. Живеем в илюзия. Искаме животът да бъде, какъвто мислим, че трябва да бъде, може да бъде или ще бъде. Страхуваме се да го погледнем директно. Страхуваме се от това, с което може да се сблъскаме. Спомнете си времето, когато сте били малки и сте си представяли какъв ще бъде животът ви като пораснете? Е, вие вече сте големи — ето това е!
Животът е щастие. Животът е тъга. Животът е наслада. Животът е печал. Животът е здраве. Животът е болест. Животът е успех. Животът е провал. Животът е вълнение. Животът е скука. Животът е постигане на целите. Животът е неуспешно реализиране на целите. Животът е приятели. Животът е самота. Животът е объркване. Животът е сигурност.
И точно това му е хубавото — това разнообразие. Животът е такъв, какъвто е, и ако спрете и погледнете отвъд илюзията за това какъв трябва да е и го изследвате отблизо, ще откриете, че това разнообразие крие изумителна красота и доброта.
Имаме живота си. Имаме нашето съществуване. Имаме тяло и ум. Това е ценно. Притежаваме свободна воля да избираме мислите и действия си. Това е чудесно. Ние сме на пътешествие. Вълнуващо и ужасяващо. Пътешествието ни включва възходи и падения, надежди и страхове, но е приятно. Това, че светът е добър, не е просто някаква случайна идея. Светът със сигурност е добър, защото можем да усетим неговата доброта. Приятелство, блестящо синьо небе, правене на любов, деца, които играят, снежинки, залез, мили жестове, весели шеги, плаж, дървета, горещ летен ден, хубав филм, сън в събота сутрин, прекрасна музика, вкусна храна, да окажеш помощ на някого, да седиш пред огъня, когато бурята вилнее отвън. Можем да изреждаме до безкрай и пак само ще сме се докоснали до добротата, която човек може да усети във всеки един ден от живота си.
Да се почувстваме уютно в живота си, означава да се пробудим, да се разтърсим силно и да осъзнаем, че не виждаме добротата само от време на време. Напротив, сблъскваме се с нея доста често, почти постоянно, ако наистина човек обръща внимание. Трябва да почувстваме, че е чудесно да сме на този свят. Колко прекрасно е да виждаме жълто и синьо, червено и черно, лилаво и зелено. Цялата тази цветност е предназначена за нас. Вкусваме сладко и горчиво. Притежаваме тези усещания и ги заслужаваме. Те са добри.
Виждаме смяната на сезоните. Виждаме нощта и деня, слънцето и луната. Всичко това е добро и подхранващо. Но животът невинаги е добър. Невинаги е приятен и весел. Не, понякога може да бъде крайно гаден и нечестен, но това също е животът.
Почувствайте се като у дома си. Освободете се от всякаква горчилка, разочарование, безпокойство или раздразнение и позволете на слънцето да ви погали и стопли с лъчите си.
Може да няма хайвер, но пък винаги има гореща чиния супа, която ще ви нахрани. Ако е студено, сложете си пуловер. Ако е тъмно, запалете лампа. Ако се чувствате самотни, извикайте приятел. Ако сте болни, вземете лекарство.
Може да не изглеждате като филмова звезда, но не сте и чудовището Франкенщайн. Може да нямате толкова късмет, пари, любов или здраве, като някои други хора, но все пак светът е пълен с толкова доброта, която да ви изпълни, ако й позволите. Освободете се от всички илюзии и се почувствайте като у дома си. Животът се случва постоянно. Разлива се щедро около вас, всяка минута, всеки ден. Почувствайте се уютно в кожата си и му се насладете.
2. Превържете раните си
Да обичаш себе си не е проява на тщеславие. Жизненоважно е, като храна и вода. Наш дълг е да се приемаме и обичаме дълбоко, изцяло, безрезервно. Да се подготвяме като булка за младоженеца. Да се излекуваме от всякакъв срам, съжаление и горчивина. Да се считаме за специални. Да съзнаваме високата си стойност. Да чувстваме, че имаме отредено място и роля в тази вселена. Да правим нещо по-малко, означава да отричаме задачата, за която сме родени.
Ако искаме да познаем достойнството и благородството си, трябва да се научим да обичаме и оценяваме чудото на това, което представляваме точно в този момент. Търсенето ни на смисъл и хармония във вселената не може да започне от другаде, освен от самите нас. Ако се провалим в това, значи се проваляме във всичко. Ако успеем, ни се открива много повече.
В една прекрасна пролетна утрин гледам през прозореца към цъфналия кучешки дрян. Великолепен е. Изпих си кафето и се готвя да започна да пиша, но ето че дрянът настоява за моето внимание и аз съм изкушен. Всяка година цъфти все по-величествено, а тази сутрин сякаш изнася представление. Наблюдавам го и това ми носи неимоверна наслада. Не се взирам и не търся в него недостатъците, въпреки че съм сигурен, че ги има. Не си казвам това цветче е красиво, другото бива, онова можеше да е по-голямо, а това тук не е така добре оформено. Или тази вейка е твърде крехка, онази твърде къса, този клон е прекалено дълъг и смешен, изглежда не на място. Не го правя. Просто седя и го оценявам, заради това, което е, наслаждавам му се с цялото си същество.
Изведнъж писането не ми се струва толкова важно тази сутрин. Това ме кара да се замисля. Трябва да взема важно решение. Не съм ли толкова красив, колкото е всяка звезда от галактиката? Така уникален, както бурята, вилняла през нощта преди няколко дни? Така ведър и сияен, както зората на новия ден?
Питам се, красив ли е дрянът или не е. Отговарям, да, красив е. Развълнуван съм, тъй като решавам да си задам същия въпрос. Или съм красив, специален и уникален или не съм — кое е вярното? Няма междинен
