се е появило отново морското чудовище? Отбележете си следното: съобщения, чиято недостоверност не може да се докаже, или пък може да се установи едва след седмици, са верни. А сега махайте се светкавично, инак ще заповядам да ви матрицират и да ви приложат към градското издание.
Младият човек излезе.
— И това ще ми става журналист! — простена Мюнцер, и въздъхвайки, продължи да шари със синия си молив по речта на райхсканцлера. — Да се посвети на частни изследвания на дневните новини, виж това би било тъкмо за момчето. За съжаление такава служба няма.
— Значи вие, без да ви мигне окото, убихте четиринадесет индуси и изпратихте други двадесет и двама в градската болница на Калкута? — запита Фабиан.
Мюнцер продължаваше да обработва райхсканцлера.
— Какво да се прави? — каза той. — Пък и защо да ги съжаляваме толкова в края на краищата? Нали и тридесет и шестимата са си живи и съвършено здрави. Повярвайте ми, драги приятелю, онова, което ние досъчиняваме съвсем не е толкова лошо, колкото онова, което изпускаме. — При тези думи той задраска още половин страница от текста на канцлеровата реч. — Върху общественото мнение се влияе по-ефикасно с информации, отколкото със статии, но най-ефикасно, ако не му се поднасят нито едните, нито другите. Най-удобното обществено мнение си остава липсата на обществено мнение.
— Че тогава спрете да издавате вестника — каза Фабиан.
— А от какво ще живеем? — запита Мюнцер. — И освен това, какво друго ще правим?
Дойде разсилният с ливреята и донесе виното и чаши. Мюнцер наля и вдигна своята чаша.
— За здравето на четиринадесетте мъртви индуси! — извика той и пи. После се нахвърли с ново настървение върху канцлера. — Ама и нашият велик държавен глава е надрънкал пак едни глупости! — заяви той след малко. — Истинско ученическо съчинение на тема: „Водата, в която плува, но не потъва бъдещето на Германия.“ В девети клас биха му писали тройка. — Извърна се към Фабиан и запита: — А как ще озаглавим тая смехория?
— Бих предпочел да знам, какво ще пишете под нея — каза ядосан Фабиан.
Събеседникът му отпи отново от своята чаша, повъртя бавно виното в устата си, преглътна го и отвърна:
— Нито сричка. Нито думица. Имаме нареждане да не нападаме правителството в тил. Пишем ли против него, вредим на себе си, мълчим ли, принасяме полза на правителството.
— Правя ви едно предложение — каза Фабиан. — Пишете благоприятно за речта!
— О, не! — извика Мюнцер. — Ние сме почтени хора. Добър ден, Малми!
На прага стоеше строен елегантен господин, който му кимна в отговор.
— Не бива да му се сърдите за нищо — обърна се търговският редактор към Фабиан. — Той е журналист от двадесет години и вече вярва сам на лъжите си. Съвестта му е тапицирана с десет меки дюшека, а върху тях господин Мюнцер спи съня на грешника.
Старият куриер донесе още машинописни листове. Мюнцер посегна към шишенцето с лепило, доусъвършенствува свитъка с речта на райхсканцлера и продължи да редактира.
— Значи, вие презирате равнодушието на вашия колега? — запита Фабиан господин Малми. — А какво друго правите?
Търговският редактор се усмихна, но само с половин уста.
— Аз също лъжа — отвърна той. — Само че го съзнавам. Зная, че цялата система е порочна. При нас, на стопанския сектор, това ще го види и слепец. Но аз служа всеотдайно на тази порочна система. Защото в рамките на порочната система, в чиято услуга съм поставил скромния си талант, неправилните мерки по правило са правилни, а правилните — както ще разберете — неправилни. Аз съм привърженик на желязната логика и освен това съм…
— Циник — подхвърли Мюнцер, без да вдига поглед.
Малми сви рамене.
— Смятах да кажа „подлизурко“. Това е още поточно. Характерът ми е изостанал далеч под нивото на разума. Искрено съжалявам, но вече не се бунтувам.
Младият доктор Ирганг влезе, носейки в ръка изданието за абонатите, и почна да се съвещава с Мюнцер кои от информациите да изхвърлят от вестника и кои да вземат на тяхно място в градското издание. Наистина бяха станали два тавански пожара. Освен това в Женева бяха изречени няколко мъгляви думи относно немското малцинство в Полша. Министърът на земеделието предупредил едрите земевладелци източно от Елба, че се очаква повишение на митническите тарифи. Следствието срещу директорите на градската служба по снабдяването взело решителен обрат.
— А как ще озаглавим речта на райхсканцлера? — запита Мюнцер. — Хайде, господа. Десет пфенига за едно добро заглавие. Текстът трябва да отива за набор. Закъснеем ли с матриците, пак ще имаме скандал с майстора в машинното!
Младият човек мислеше толкова напрегнато, че на челото му изби пот.
— „Канцлерът апелира за доверие“ — предложи той.
— Средна работа — прецени Мюнцер. — Вземете си една водна чаша и най-напред пийнете глътка вино!
Младият човек изпълни съвета, сякаш бе заповед.
— „Германия или леността на сърцето“ — каза Малми.
— Не дрънкайте глупости! — извика политическият редактор.
След това написа със синия си молив няколко едри думи над речта и заяви:
— Грошчето се пада на мен.
— Какво написахте? — запита Фабиан.
Мюнцер натисна звънеца и патетично заяви:
— „Оптимизмът е наш дълг, казва канцлерът!“
Куриерът взе листовете. Търговският редактор бръкна в джоба си и безмълвно остави на писалището монета от десет пфенига.
Колегата му смаяно вдигна поглед.
— С настоящето слагам началото на една акция, чиято неотложност и необходимост е очевидна — заяви Малми.
— За каква акция става дума?
— Да ви се възстановят сумите, пръснати от вас за образование — каза Малми.
Ирганг, стажантът от политическата редакция, се засмя сдържано. След това се втурна към телефона, който бе позвънил.
— Един абонат пита нещо — съобщи след малко той и закри микрофона с ръка. — Седят си в кръчмата и са се обзаложили как е по-правилно да се казва: вратата или вратите.
Мюнцер взе слушалката от ръката му.
— Един момент — каза той. — Ей сега ще ви дадем компетентен отговор, уважаеми господине.
После махна с ръка на Ирганг и му прошепна:
— Фейлетона.
Младият човек се втурна навън, върна се и сви рамене.
— Току-що научавам, че е правилно да се казва „вратата“. Моля, няма защо! Лека нощ!
Мюнцер остави слушалката върху телефонната вилка, поклати глава и пъхна в джоба си монетата на Малми.
Малко по-късно се разположиха в една кръчмичка, недалеч от печатницата. Мюнцер бе помолил един от словослагателите да му донесе вестника, като си тръгне към къщи, за да може да провери дали всичко е в ред. Поядоса се на няколкото печатни грешки и се зарадва на гръмкото заглавие на първа страница. След това на тяхната маса дойде и театралният критик Щром.
Сега пиеха здравата. Младият Ирганг вече почти беше направил главата. Критикът Щром оприличаваше неколцина именити режисьори на декоратори на витрини, съвременният театър му се струваше показателен за упадъка на капитализма и когато някой подхвърли, че нямало драматурзи, Щром заяви, че имало.
— И вие не сте вече съвсем трезвен — забеляза с натежал език Мюнцер; Щром прихна да се смее без всякаква причина.
