Тя мълчеше.
— И хич не ми пука в кой край ще я мушна. — Той се изкикоти.
Тя затръшна слушалката. Полицаите я гледаха очакващо.
— Ъ-ъ… никой не се обади — рече тя, решавайки да не им казва какво бе чула. Те вече бяха твърде неспокойни.
От медицинската служба отидоха до аптеката Тейтън на Вейл лейн, откъдето Джени се запаси с още лекарства: болкоуспокояващи средства, широк спектър от антибиотици, коагуланти, антикоагуланти и всякакви други неща, които биха могли да потрябват.
Когато привършваха в аптеката, телефонът звънна.
Джени се оказа най-близо до него. Не й се искаше да отговаря, но не можа да се сдържи.
И то отново беше там.
Джени изчака малко и каза:
— Ало?
Уоргъл каза:
— Така ще обладая сестричката ти, че няма да може да ходи цяла седмица.
Джени затвори.
— Нямаше никой — каза тя на полицаите.
Те изглежда не й повярваха. Стояха и гледаха треперещите й ръце.
Брайс седеше на централния оперативен пулт и говореше по телефона с щаб-квартирата в Санта Майра.
Проучването върху Тимоти Флайт не бе разкрило нищо. Флайт не бе търсен от никоя полицейска агенция в Щатите и Канада. ФБР никога не бе чувало за него. Името върху огледалото в банята на хотел Кендълглоу си оставаше загадка.
Полицията в Сан Франциско бе успяла да представи някои данни за изчезналия Харълд Ордни и неговата съпруга, в чиято стая бе намерено името Тимоти Флайт. Ордни притежавали две книжарници в Сан Франциско. Едната била обикновен магазин за продажба на дребно. Другата представлявала търговска агенция за антикварни и редки книги и изглежда била далеч по-печеливша от първата. Ордни били широко известни и уважавани в средите на колекционерите. Според тяхното семейство, Харълд и Бланш отишли в Сноуфилд на четиридневна почивка да отпразнуват тридесет и първата си годишнина. Семейството никога не било чувало за Тимоти Флайт. Когато позволили на полицаите да прегледат личния адресник на Ордни, те не открили там запис за лице с име Флайт.
Полицията все още не била успяла да намери някой от служителите в книжарниците; обаче се надявали да сторят това веднага щом двата магазина бъдат отворени, в десет часа тази сутрин. Надявали се Флайт да е познат на Ордни от търговията и известен на служителите.
— Дръжте ме в течение — рече Брайс на сутрешния дежурен в Санта Майра. — Как са нещата при вас?
— Ад.
— Ще стане и по-лошо.
Когато Брайс затваряше телефона, Джени Пейдж се върна от своя лов на лекарства и оборудване.
— Къде е Лайза? — попита тя.
— С кухненската команда — отвърна Брайс.
— Добре ли е?
— Разбира се. С нея са трима едри, силни и добре въоръжени мъже. Забрави ли? Нещо не е ли на ред?
— Ще ти разкажа по-късно.
Брайс даде нови задачи на тримата въоръжени телохранители на Джени и после започна да й помага в изграждането на амбулатория в единия ъгъл на фоайето.
— Това вероятно са хвърлени на вятъра усилия — каза тя.
— Защо?
— Досега няма ранени. Само убити.
— Е, това може да се промени.
— Аз мисля, че то удря само когато иска да убие. То не предприема половинчати мерки.
— Може би. Обаче с всички тези носещи оръжие мъже и при тази изнервеност не бих се учудил особено, ако някой простреля някой друг или дори се самопростреля в крака.
Както подреждаше шишенца в чекмеджето на едно бюро, Джени каза:
— Телефонът звънна в моята служба и още веднъж в аптеката. Беше Уоргъл. — Тя му разказа за двете обаждания.
— Сигурна ли си, че беше наистина той?
— Помня ясно гласа му. Неприятен глас.
— Но Джени, той беше…
— Зная, зная. Лицето му бе огризано, мозъкът му го нямаше и всичката му кръв бе изсмукана. Зная. Когато се опитвам да проумея това, направо полудявам.
— Може би някой се представя за него?
— Ако е така, тогава там има някой, в сравнение с когото Рич Литъл е любител.
— Той не звучи ли така сякаш…
Брайс спря на средата на изречението и двамата с Джени се обърнаха към Лайза, която влезе тичешком през сводестия портал и се насочи към тях.
— Елате! Бързо! В кухнята става нещо странно.
Преди Брайс да успее да я спре, тя се затича обратно. Няколко души се завтекоха след нея, вадейки оръжията си, но Брайс им заповяда да спрат.
— Останете тук. Не напускайте поста.
Джени вече спринтираше след момичето.
Брайс се втурна в трапезарията, догони Джени, изпревари я, извади револвера си и влезе след Лайза през летящите врати в кухнята на хотела.
Тримата мъже, които изпълняваха наряд в кухнята през тази смяна — Горди Брогън, Хенри Уонг и Макс Дънбър, — бяха оставили отварачките за консерви и готварските принадлежности за сметка на служебните си револвери, но не знаеха към какво да ги насочат. Погледнаха нагоре към Брайс с объркан вид.
Въздухът бе изпълнен с детско пеене. На момченце. Гласчето му бе ясно, крехко и сладко.
— Мивката — посочи Лайза.
Озадачен, Брайс отиде до най-близката от трите двойни мивки. Джени го последва.
Песента се смени. Гласчето бе същото:
