Гласът й постепенно заглъхна. Очите й сякаш се замъглиха и тя всъщност вече не гледаше резултатите от анализа.
Наблюдавайки генетичката, на Тал му се стори, че тя внезапно се е развълнувала от нещо. Това не личеше от лицето й или пък от движенията на тялото й. И въпреки това, в нея определено имаше нещо ново, което му казваше, че е попаднала на нещо важно.
Тал хвърли поглед към Брайс. Очите им се срещнаха. Разбра, че и Брайс е забелязал промяната в Сара.
Почти несъзнателно Тал сплете пръсти.
— Елате и вижте — каза настоятелно Лайза.
Тя стоеше до блюдото на Петри с частта от тъканта, която още не бяха използвали.
— Бързо, елате! — повтори Лайза, когато те не реагираха веднага.
Джени и другите се струпаха и се втренчиха в нещото в чинийката.
Скакалец-червей-стоножка-охлюв-щипалка.
— Става все по-бързо и по-бързо — каза Лайза.
Паяк-червей-стоножка-паяк-охлюв-паяк-червей-паяк-червей…
И още по-бързо…
паякчервейпаякчервейпаякчервейпаяк…
— Едва превърнало се наполовина в червей, започва отново да се превръща в паяк — каза Лайза. — Като обезумяло. Виждате ли? Нещо става.
— Сякаш е изгубило контрол, сякаш е полудяло — отбеляза Тал.
— Като че ли се е повредило — каза Флайт.
Изведнъж структурата на парченцето от аморфна тъкан се измени. От него изтече подобна на мляко течност; парченцето се сплеска и се превърна в сополива купчинка от безжизнена каша.
Не мърдаше.
Не приемаше друга форма.
Джени посегна да го докосне, но не посмя.
Сара взе една лабораторна лъжичка и бодна материята върху чинийката.
Тя пак не помръдна.
Сара я разбърка.
Тъканта стана още по-течлива, но това беше единствения й отклик.
— Мъртво е — тихо каза Флайт.
Брайс изглеждаше наелектризиран от развитието на нещата. Обърна се към Сара:
— Какво имаше в блюдото на Петри, преди да поставиш там пробата?
— Нищо.
— Трябва да е имало някакъв остатък.
— Не.
— Помисли, по дяволите. Животът ни зависи от това.
— В блюдцето нямаше нищо. Взех го от стерилизатора.
— Някаква следа от химикал…
— Беше абсолютно чисто.
— Почакай, почакай. Нещо в блюдцето трябва да е реагирало с тъканта от променящото формата си — каза Брайс. — Наистина ли беше чисто?
— Каквото и да е имало в блюдцето — рече Тал, — това е нашето оръжие.
— Това вещество ще убие променящото формата си — каза Лайза.
— Не непременно — заяви Джени, бързайки да разбие надеждите на момичето.
— Изглежда прекалено лесно — съгласи се Флайт, оправяйки с трепереща ръка непокорната си бяла коса. — Нека не прибързваме със заключенията.
— Особено когато има други възможности — каза Джени.
— Какви? — попита Брайс.
— Значи… знаем, че основната маса на съществото може да отдели от себе си части, с каквато форма си избере, може да управлява дейността на тези откъснати части и може да ги извиква обратно, както извика кучето, което изпрати да убие Горди. Обаче, нека предположим, че едно отделено късче от променящото формата си може да живее извън тялото-майка само за относително къс период от време. Нека предположим, че аморфната тъкан се нуждае от постоянно подхранване с даден ензим, за да запази единството си, от ензим, който не се произвежда в тези отделно разположени управляващи клетки, разпръснати из тъканта…
— …от ензим, който се изработва само от мозъка на променящото формата си — каза Сара, схванала последователността на мислите на Джени.
— Точно така — продължи Джени. — Следователно… Откъснатото парче ще трябва да се съедини отново с основната маса, за да се снабди с нов запас от този жизнено важен ензим или вещество.
— Това е доста вероятно — каза Сара. — Та нали човешкият мозък произвежда ензими и хормони, без които нашите тела не могат да живеят. Защо пък мозъкът на променящото формата си да не изпълнява подобна функция?
— Добре — рече Брайс. — Какво означава това откритие за нас?
— Ако това е откритие, а не просто неправилно предположение — каза Джени, — тогава ние със сигурност можем да унищожим цялото същество, ако успеем да унищожим мозъка. Променящият формата си организъм няма да може да се раздели на части, да избяга и да продължи да живее в други въплъщения. Без тези произвеждани от мозъка важни вещества — били те ензими, хормони или нещо друго — отделните части в края на краищата ще се превърнат в безжизнена каша, точно както стана с нещото в блюдото на Петри.
Брайс сви разочаровано рамене.
— Отново сме в изходна позиция. За да имаме някакъв шанс да нанесем смъртоносен удар, трябва да установим мястото на мозъка му, обаче съществото никога няма да ни позволи това.
— Не сме в изходна позиция — каза Сара, сочейки към безжизнената слуз в блюдото на Петри, — това ни показва още нещо важно.
— Какво? — попита Брайс. Тонът му изразяваше чувство на безсилие. — Нещо полезно ли, нещо, което може да ни спаси — или просто е пак някаква фантастична информация?
Сара обясни:
— Сега знаем, че аморфната тъкан съществува в крехко химическо равновесие, което може да бъде разрушено.
Тя направи пауза, за да достигне това до съзнанието му.
Дълбоките бръчки на безпокойство по лицето на Брайс се поизгладиха. Сара продължи:
— Плътта на променящото формата си може да бъде повредена. То може да бъде убито. Доказателството е тук, в блюдото на Петри.
— Как ще използваме този факт? — попита Тал. — Как ще разрушим химическото равновесие?
— Точно това трябва да открием — отговори Сара.
— Имаш ли някакви идеи? — попита Лайза генетичката.
— Не — каза Сара. — Никакви.
Ала Джени изведнъж почувства, че Сара лъже.
На Сара й се искаше да им разкаже за плана, който й бе хрумнал, но се въздържа. Първо на първо, стратегията й предлагаше само крехка нишка на надежда. Не искаше да предизвика надежди в тях и после да ги види отново сломени. И нещо още по-важно: ако им кажеше какво е намислила и ако по някакво чудо беше открила начин да унищожи променящия формата си организъм, той щеше да чуе какво казва щеше да узнае плановете й и щеше да я спре. Нямаше място, където да обсъди безопасно идеите си с Джени, Брайс и останалите. Най-голям шанс щяха да имат, ако древният враг си остане в неведение и самодоволство.
Сара трябваше да спечели малко време, няколко часа, през които да приведе плана си в действие. Врагът бе на милиони години, практически безсмъртен. Какво бяха няколко часа за такова същество? Сигурно ще се съгласи с нейната молба. Сигурно.
