материя.
— Много гъвкави клетъчни стени — каза Сара. — Разклонено в три посоки ядро. Много странно. И заема около половината от вътрешността на клетката.
— Какво означава това? — попита Брайс. — Важно ли е?
— Нямам представа дали е важно или не — отвърна Сара, отдръпвайки се от микроскопа и мръщейки се. — Просто не зная какво да мисля.
На всичките три монитора просветна въпрос: НЕ ОЧАКВАХТЕ ЛИ ПЛЪТТА НА САТАНАТА ДА БЪДЕ МИСТЕРИОЗНА?
То им бе изпратило мостра от плътта си с големина на мишка, но не всичката бе използвана дотук за различните тестове. Половината си стоеше в лабораторната паничка на масата.
Трептеше като желе.
Отново се превърна в паяк и неспокойно заобикаля в кръг из чинийката.
Стана на хлебарка и известно време тичаше напред-назад.
Превърна се в гол охлюв.
Щурец.
Зелен бръмбър с дантелена червена окраска на гърба.
Брайс и доктор Флайт седнаха пред микроскопите, а Лайза и Тал изчакваха реда си.
Джени и Сара застанаха пред един видеотерминал, където компютърът представяше в увеличен вид сканирането на електронния микроскоп. Сара бе нагласила системата на нула и я бе насочила върху ядрото на една от разпилените клетки на променящото формата си.
— Разбра ли нещо? — попита Джени.
Сара кимна, но не отмести поглед от екрана.
— Дотук мога да правя само предположения. Но бих казала, че недиференцираната материя, която очевидно представлява по-голямата част от съществото, е вещество, което може да копира всяка клетъчна структура, която пожелае; тъканта е тази, която имитира. Може да се преобразува в кучешки клетки, в заешки клетки, в човешки клетки… Но когато съществото е в покой, тази тъкан няма собствена клетъчна структура. Освен малкото разпръснати клетки, които видяхме… значи те по някакъв начин управляват аморфната тъкан. Клетките дават заповедите; те произвеждат ензими или химични сигнали, които казват на безструктурната тъкан в какво трябва да се превърне. — Следователно тези разпръснати клетки остават непроменени през цялото време, независимо каква форма приема съществото.
— Да. Така изглежда. Ако реши да се превърне например в куче и ако вземем проба от тъканта на кучето, ще видим кучешки клетки. Но тук-там, пръснати из пробата, ще срещнем тези подвижни клетки с техните разклонени в три посоки ядра и това ще ни докаже, че в действителност съществото изобщо не е куче.
— Значи това не ни дава нещо, което да помогне за спасението ни? — попита Джени.
— Поне аз не виждам такова нещо.
Късчето аморфна плът пак възприе образа на паяк. После паякът изчезна и се появиха десетки мравки, които запъплиха една през друга по дъното на чинийката. Мравките се съединиха отново и образуваха едно-единствено същество — червей. Червеят се погърчи малко и се превърна в голяма мокрица. Мокрицата стана на бръмбар. Скоростта на промените като че ли се засилваше.
— Ами мозъкът? — питаше се на глас Джени.
— Какво искаш да кажеш? — попита Сара.
— Нещото трябва да има център на разума. Сигурно паметта му, знанията, мисловните му способности не са складирани в тези разпръснати клетки.
— Вероятно имаш право — каза Сара. — Някъде в съществото трябва да има орган, аналогичен на човешкия мозък. Не същият като нашия мозък, разбира се. Много, много по-различен. Но с подобни функции. Той вероятно управлява клетките, които видяхме, а те от своя страна управляват безформената протоплазма.
С нарастващо вълнение, Джени каза:
— Мозъчните клетки ще имат поне една важна прилика с разпръснатите клетки в аморфната материя: Самите те никога няма да променят формата си.
— Най-вероятно е така. Трудно е да си представим как паметта, логичното мислене и разумът могат да бъдат натрупани в някаква тъкан, която няма сравнително устойчива, постоянна клетъчна структура.
— Следователно мозъкът ще е уязвим — каза Джени. В очите на Сара се прокрадна надежда.
Джени продължи:
— Ако мозъкът не е аморфна тъкан, няма да може да се възстанови сам, когато се повреди. Правиш дупка в него и дупката си остава. Мозъкът ще бъде повреден завинаги. Ако бъде повреден в достатъчна степен, няма да може да управлява аморфната тъкан, която образува тялото му, и тялото също ще умре.
Сара се втренчи в нея:
— Джени, мисля, че може би ти откри нещо.
Брайс каза:
— Ако можем да определим местоположението на мозъка и изстреляме няколко куршума в него, ще спрем нещото. Но как да го открием? Нещо ми подсказва, че променящото формата си пази добре мозъка си, далеч от нас, под земята.
Възбудата на Джени премина. Брайс бе прав. Мозъкът би могъл да е слабото място, но те нямаха възможност да изпробват тази теория.
Сара преглеждаше резултатите от химичния анализ на образеца от тъкан.
— Изключително разнообразен списък на въглеводороди — каза тя. — И някои от тях съвсем не са в незначителни количества. Много високо въглеводородно съдържание.
— Въглеродът е основен елемент на всяка жива тъкан — каза Джени. — Каква е разликата тогава?
— В степента — каза Сара. — Има такова изобилие на въглерод в толкова разнообразни форми…
— Това помага ли ни някак?
— Не зная — замислено отвърна Сара. Прелистваше разпечатката и преглеждаше останалите резултати.
Мокрица.
Скакалец.
Гъсеница.
Бръмбар. Мравки. Гъсеница. Мокрица.
Паяк, щипалка, хлебарка, стоножка, паяк.
Бръмбар-червей-паяк-охлюв-щипалка.
Лайза се взираше в парченцето тъкан. То претърпяваше бърза редица от промени, много по-бързо от преди, все по-бързо и по-бързо с всяка изминала минута.
Нещо не беше наред.
— Петролатум — каза Сара.
— Какво е това? — попита Брайс.
— Нефтено желе — отвърна Джени.
Намеси се Тал:
— Имаш предвид… като вазелин?
Флайт се обърна към Сара:
— Сигурно не искаш да кажеш, че аморфната тъкан е чисто и просто петролатум.
— Не, не и не — бързо отвърна Сара. — Разбира се, че не. Това е жива тъкан. Но има прилики в съотношението на въглеводородите. Съставът на тъканта е далеч по-сложен от състава на петролатума, разбира се. И с дори повече на брой неорганични и органични вещества, отколкото в човешкото тяло. Внушителна група киселини и основи… Не мога да проумея как преработва храната, как диша, как функционира без циркулационни системи, без забележима нервна система, или пък как изгражда нови безклетъчни тъкани. Обаче тези изключително високи стойности на въглеводородите…
