променящото формата си нещо.
Флайт заговори с внезапна настойчивост, отговаряйки на въпросите, които Сара Ямагучи бе задала, сякаш усещаше, че не му остава много време за обяснения:
— Преди около двадесет години ми дойде на ум, че може би има връзка между масовите изчезвания и необяснените измирания на някои биологични видове в праисторическите геоложки ери. Като динозаврите, например.
Променящото формата си пулсираше и туптеше, издигайки се почти до тавана, изпълвайки целия далечен край на стаята.
Лайза се вкопчи в Джени.
Неопределена, но отвратителна миризма изпълни въздуха. Миризма на сяра. Като полъх от ада.
— Съществуват множество теории, които претендират, че обясняват смъртта на динозаврите — продължи Флайт. — Но нито една теория не отговаря на всички въпроси. Та значи аз се запитах… дали пък динозаврите не са били изтребени от друго същество, от естествен враг, който е бил по-добър ловец и боец? Трябва да е било нещо огромно. И нещо с много гъвкав скелет или изобщо без скелет, защото така и не е открита вкаменелост на какъвто и да било биологичен вид, който да е можел да води истинска битка с тези гигантски влечуги.
Тръпка премина през цялата купчина от тъмна, гърчеща се слуз. През процеждащата се маса започнаха да се показват десетки лица.
— Ами ако — каза Флайт — няколко от тези амебоидни същества са оцелели през милионите години…
От аморфната плът изникваха човешки и животински лица, трептейки в нея.
— … живеейки в подземни реки или езера…
Имаше лица без очи. Други нямаха усти. Но тогава се появиха очите и се отвориха. Бяха болезнено истински, пронизващи очи, изпълнени с болка, страх и страдание.
— …или в океанските дълбини…
Върху доскоро гладките лица се разпукаха усти.
— …на хиляди метри под повърхността на морето…
Около зиналите усти се оформиха устни.
— …ловейки водни животни…
Лицата-фантоми пищяха, без да издават звуци.
— …рядко издигайки се за храна…
Котешки лица. Кучешки лица. Лица на праисторически влечуги. Издуващи се като балони от слузта.
— …и дори от време на време хранейки се с човешки същества…
На Джени човешките лица й се струваха като надничащи от другата страна на опушено огледало. Нито едно от тях не се оформяше докрай. Стопяваха се, защото изпод тях изплуваха и се сливаха безброй нови лица. Едно безкрайно представление на сенките на изчезналите и прокълнатите.
После образуването на лица спря.
За момент огромната маса остана спокойна, пулсирайки бавно и почти незабележимо, но иначе неподвижна.
Сара Ямагучи тихо стенеше.
Джени бе притиснала Лайза силно до себе си.
Всички мълчаха. Няколко секунди никой не смееше дори да диша.
Сетне, като нова демонстрация на пластичността му, от древния враг неочаквано изникнаха двадесетина пипала. Някои от тях бяха дебели, със смукала като на сепии или октоподи. Други бяха тънки и лепкави; някои от тях бяха гладки, а други — членести; те бяха дори по-противни от дебелите, влажни на вид пипала. Някои от израстъците се плъзгаха напред-назад по пода, удряйки столовете и разблъсквайки масите, докато останалите се гърчеха във въздуха като кобри, клатещи се под музиката на змиеукротител.
Сетне то нападна. Стрелна се, бликна напред.
Джени се дръпна крачка назад и стигна до края на стаята.
Многобройните израстъци замахваха към тях, раздирайки шумно въздуха.
Лайза вече не можеше да не гледа. Тя ахна от това, което видя.
За частица от секундата пипалата израснаха неимоверно.
Въже от студена, хлъзгава, напълно чужда плът се докосна до ръката на Джени. Нави се около китката й.
Не!
С тръпка на облекчение тя се дръпна и се освободи почти без усилие. Очевидно нещото не се интересуваше истински от нея; не сега; все още не.
Тя се наведе, когато пипалата изплющяха във въздуха над главата й, а Лайза се сви едновременно с нея.
В желанието си да се отмести от пътя на съществото, Флайт се препъна и падна.
Едно пипало се насочи към него.
Флайт заотстъпва заднешком по пода и стигна до стената.
Пипалото го следваше, движейки се над него във въздуха като че ли искаше да го смаже. После се отдръпна. Не се интересуваше и от Флайт.
Въпреки че жестът бе безполезен, Брайс изпразни револвера си. Тал извика нещо, което Джени не успя да разбере. Той застана пред нея и Лайза, между тях и чудовището.
След като мина покрай Сара, нещото хвана Франк Отри. Точно него търсеше. Две дебели пипала се обвиха около тялото на Франк и го издърпаха встрани от останалите.
Ритайки, размахвайки юмруци, дерейки пипалото, което го държеше, Франк викаше неразбираемо, лицето му бе изкривено от ужас.
Сега всички запищяха — дори Брайс и Тал.
Брайс се втурна към Франк. Вкопчи се в ръката му. Опита се да го издърпа от чудовището, което безмилостно го поглъщаше.
— Махнете го от мен! Махнете го от мен! — крещеше Франк.
Брайс се опита да откъсне едно от пипалата. Но един дебел, слузест израстък се надигна от пода, завъртя се и със страхотна сила го просна долу.
Франк бе повдигнат от пода и увисна във въздуха. Изпъкналите му очи гледаха надолу към тъмното, течащо, променящо се тяло на древния враг. Риташе и се бореше безрезултатно.
Още едно псевдопипало изригна от основата на променящото формата си тяло и се издигна във въздуха, трептящо от зловещо нетърпение. По част от отвратителните пипала мътната сива-тъмночервено- кафеникава кожа сякаш се разтваряше. Показа се сурова, влажна тъкан.
На Лайза й се догади.
Не само гледката на гнойната плът бе гадна и противна. Отвратителната миризма също се бе засилила.
От отворената рана в пипалото започна да капе жълтеникава течност. Там, където капките падаха на пода, те съскаха, пенеха се и разяждаха плочките.
Джени чу някой да казва:
— Киселина!
Крясъците на Франк се превърнаха в отчаян, пронизващ писък на ужас и безнадеждност.
Изпускащото киселина пипало се плъзна пъргаво около врата на полицая и го стисна здраво като примка.
— О, Боже, не!
— Не гледай — каза Джени на Лайза.
Древният враг им показваше как бе обезглавил Джейкъб и Ейда Либерман. Приличаше на перчещо се дете.
Викът на Франк Отри замря в бълбукащо, задавено в кръв гъргорене. Разяждащата киселина на пипалото преряза гърлото му с учудваща бързина. Само една-две секунди след като Франк замлъкна, главата му свободно падна и се удари в плочките на пода.
