нас.
— А когато са го правили — каза Брайс, — най-вероятно са ни нападали в морето, защото по-голямата част от Земята е покрита с вода.
— Точно така — потвърди Флайт. — И ако хванат някого на борда на кораб, няма свидетели и ние никога няма да разберем за тези контакти. Историята на морето е изпълнена с разкази за изчезнали кораби и призрачни кораби, от които екипажът липсва.
— „Мария Селеста“ — каза Лайза, поглеждайки Джени.
Джени си спомни кога Лайза за пръв път й спомена за „Мария Селеста“. Беше в ранния неделен следобед, когато отидоха до къщата на Сантини и намериха масата сервирана за вечеря.
— „Мария Селеста“ е известен случай — съгласи се Флайт. — Но не и единствен. Буквално стотици и стотици кораби са изчезнали при загадъчни обстоятелства, откакто се води надежден морски регистър. При добро време, в мирно време, без логично обяснение. Като цяло изчезналите моряци сигурно наброяват над десет хиляди души.
От поста си до отворената врата на лабораторията, Тал каза:
— Онази област от Карибско море, където са изчезнали толкова много кораби…
— Бермудския триъгълник — намеси се бързо Лайза.
— Да — продължи Тал. — Възможно ли е това да е…?
— Работа на променящото формата си? — каза Флайт. — Да. Възможно е. През последните години е имало мистериозно изчерпване на рибните запаси в този район, така че теорията за древния враг е приложима.
На екраните на мониторите просветнаха думи: ИЗПРАЩАМ ВИ ПАЯК.
— Какво означава това? — попита Флайт.
Сара натисна клавишите: ПОЯСНИ.
Повтори се същото съобщение: ИЗПРАЩАМ ВИ ПАЯК.
ПОЯСНИ.
ОГЛЕДАЙТЕ СЕ НАОКОЛО.
Джени го видя първа. Беше се настанил на работното място отляво на видеотерминала, който използваше Сара. Черен паяк. По-малък от тарантул, но значително по-голям от обикновен паяк.
Беше се свил и прибирал дългите си крака. Започна да се променя. Първо леко заблещука. Черната окраска се замени от познатия сиво-кестеняво-червен цвят. Паякът се стопи. Парчето безформена плът прие друга, по-продълговата форма: превърна се в хлебарка, отвратително грозна, невероятно голяма хлебарка. И после — в малка мишка, с помръдващи мустачета.
На екрана се появиха нови думи:
ЕТО ОБРАЗЕЦЪТ ОТ ТЪКАН, КОЙТО ПОИСКАХТЕ, ДОКТОР ФЛАЙТ.
— То изведнъж стана много сговорчиво — каза Тал.
— Защото е сигурно, че каквото и да открием, няма да ни помогне да го унищожим — мрачно отвърна Брайс.
— Трябва да има някакъв начин — настоя Лайза. — Не трябва да губим надежда. Просто не трябва.
Джени изумена наблюдаваше как мишката се разтопи в късче безформена тъкан.
ТОВА Е СВЕЩЕНОТО МИ ТЯЛО, КОЕТО ВИ ДАВАМ — им каза то, продължавайки да се подиграва с тях посредством религиозни цитати.
Купчинката се набръчка и разпени, образувайки миниатюрни изпъкналости и вдлъбнатини, възелчета и дупчици. Не можеше да стои неподвижно, точно както по-голямата маса, убила Франк Отри, не можеше или не желаеше да остане в покой дори за секунда.
ВИЖ ЧУДОТО НА ПЛЪТТА МИ, ЗАЩОТО САМО В МЕН МОЖЕШ ДА ПОСТИГНЕШ БЕЗСМЪРТИЕТО. НЕ В ГОСПОД. НЕ В ИСУС. САМО В МЕН.
— Разбирам какво имате предвид, когато казвате, че то се забавлява с подигравки — рече Флайт.
Екранът премигна. Светна ново съобщение:
МОЖЕТЕ ДА ГО ПИПНЕТЕ.
Премигване.
НЯМА ДА ПОСТРАДАТЕ, АКО ГО ПИПНЕТЕ.
Никой не помръдна към потрепващото късче от странна плът.
ВЗЕМЕТЕ ПРОБИ ЗА ВАШИТЕ ТЕСТОВЕ. ПРАВЕТЕ С ТОВА, КАКВОТО ЖЕЛАЕТЕ.
Премигване.
ИСКАМ ДА МЕ РАЗБЕРЕТЕ.
Премигване.
ИСКАМ ДА НАУЧИТЕ КОЛКО СЪМ СЪВЪРШЕН.
— То е не само самоуверено; изглежда притежава добре развито собствено аз — каза Флайт.
Най-накрая Сара Ямагучи протегна колебливо ръка и докосна с крайчеца на пръста си малката топчица протоплазма.
— Не е топла като нашата плът. Студена е. Студена и малко… хлъзгава.
Малкото парче от древния враг трепна. Сара бързо отдръпна ръката си.
— Трябва да го разрежа на части.
— Да — каза Джени. — Ще ни трябват един-два тънки напречни профила за изследване под оптичен микроскоп.
— И още един за електронния микроскоп — каза Сара. — И едно по-голямо парче за анализ на химичния състав.
По компютъра, древният враг ги насърчаваше:
ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ.
38
ИЗГЛЕДИ ЗА УСПЕХ
През отворената врата на лабораторията се промъкваха тънки струйки мъгла.
Сара бе седнала на работната маса, приведена над микроскопа.
— Невероятно — тихо промълви тя.
Джени бе седнала до Сара пред другия микроскоп и също изучаваше проба от тъканта на променящия формата си организъм.
— Никога не съм виждала такава клетъчна структура.
— Невъзможно е… и все пак съществува — каза Сара.
Брайс стоеше зад Джени. Нямаше търпение Джени да му покаже пробата. Разбира се, нямаше да му стане много ясно. Не би разбрал разликата между нормалната и анормалната клетъчна структура. Но въпреки всичко държеше да погледне.
Макар и учен, доктор Флайт не беше биолог; строежът на клетката нямаше да означава за него кой знае колко повече, отколкото за Брайс. Въпреки това и той едва се сдържаше да не надникне. Беше се надвесил очакващо над рамото на Сара. Тал и Лайза стояха наблизо, също така горейки от желание да хвърлят поглед на Дявола върху предметното стъкло.
Продължавайки да се взира напрегнато в микроскопа, Сара каза:
— По-голямата част от тъканта няма клетъчен строеж.
— Същото е и с тази проба — рече Джени.
— Но всяка органична материя трябва да има клетъчна структура — каза Сара. — Клетъчната структура всъщност е отличителна черта на органичната материя, необходимо условие за всяка жива тъкан, растение или животно.
— Повечето от това тук ми изглежда неорганично — каза Джени, — но разбира се, не може да е.
Брайс се намеси:
— Да. Всички знаем колко живо е то.
— Виждам клетки тук-там — каза Джени. — Не са много; няколко.
— В тази проба също — каза Сара. — Но всяка клетка изглежда съществува отделно от другите.
— Доста са раздалечени, наистина — потвърди Джени. — Сякаш плуват в море от необособена
