че ще умра на двайсет и четири години.
— Направихме го без фанфари. Само семейството й. Никой няма да разбере. Пръснахме сърцето й, но тя не почувства нищо.
Колко успокоително е да живееш с твърдата увереност, че намеренията ти са благородни, че винаги си прав и затова последиците от действията ти, колкото и крайни да са били те, не бива да те осъждат.
„Боже, прибери я при себе си — каза си Лейлъни за мъртвата жена, която преди няколко минути й беше напълно непозната, но към която сега се привърза чрез жестокото милосърдие на Престън Мадок. — Прибери я там, където е мястото й“.
С изключително уверени дори и в тъмното движения той върна стола там, откъдето го беше взел. После тихо отиде до вратата.
Ако мъртвата змия можеше да говори, гласът й щеше да бъде именно като на Престън в момента:
— Никога не бих й причинил болка, Лейлъни. Аз ненавиждам болката. Посветих живота си на освобождаване от болката.
Когато Престън отвори вратата, призрачното бяло отражение на лампата от коридора отново се появи на стената. Той се спря и погледна към нея. После сянката сякаш премина в друго измерение, изкриви се и изчезна. В стаята се възцари пълен мрак.
Лейлъни се надяваше желанията й да се сбъднат и Престън наистина да се махне от този свят и да премине в друго измерение, което повече му отива. Може би в някой свят, в който всички се раждат мъртви и не чувстват болка. Само че той се намираше в съседната стая и все още дишаше като нея, ходеше под изпълненото със звезди небе, което за него беше само разположени далеч оттук огнени кълба и апокалипсис.
Глава 28
Къртис чува, подушва, усеща тарантули, които изскачат от пясъчните тунели и пропълзяват между краката му. Чува и подушва гърмящи змии, изплашени гризачи, прерийни кучета, стреснати птици, пълзящи гущери, кръжащи в небето ястреби и стада изгладнели койоти вляво и вдясно от него. Всички те може да са само плод на въображението му, а не реални същества, усетени с изострените сетива на кучето. Нощта обаче по всичко личи, че гъмжи от живот.
Стария Жълтьо го води по хълмовете и в низините все по-бързо и по-бързо. Мракът прави по-трудно и болезнено минаването през лабиринтите от кактуси с остри бодли. Пластовете закръглени камъчета и чакъл, отронили се от големите скали и струпали се по гребените още по време на Ледниковия период, представляват хлъзгав и коварен терен за двамата бегълци.
Спечелили са допълнително разстояние между тях и двата джипа, които продължават да дебнат и да ги търсят с мощните прожектори. Мощният прожектор отново изскочи от ниското и хвърли неземно ярка светлина върху околността, но това беше на безопасно разстояние от Къртис и кучето.
Отначало хеликоптерът изоставаше от джиповете, но скоро ги настигна и прелетя неколкократно над тях — от запад на изток, от изток на запад, най-напред из района на претърсването. Накрая се отдалечи на север. Хеликоптерът най-вероятно е оборудван с още по-мощен прожектор, в сравнение с който тези на джиповете изглеждат като бледи свещички. Все пак машината прелита на тъмно, което кара Къртис да направи извода, че пилотите разполагат и с модерно електронно радиолокаторно оборудване.
Инфрачервените уреди за откриване и проследяване в момента могат да им бъдат само донякъде от полза, защото земята е нагрята до такава степен от слънцето, че телесната топлина на живи същества няма да може да се различи на фона на светещия терен. Ако компютърната им техника е достатъчно усъвършенствана обаче, една добра аналитична софтуерна програма би могла да отчете топлинния фон и да разкрие койоти, кучета и бягащи момчета.
Но още по-тревожно е, че ако разполагат с детектори на движение за действие на открит терен, случаят им предоставя идеални условия да го използват. Нощта е безветрена, мъртво спокойна. Дивите животни се движат на малки стада, койотите ловуват на глутници или поединично. Момчето и кучето пък щяха да бъдат забелязани още по-лесно.
Освен ФБР, военните и всички сили и средства, които те са задействали в момента в района, пустинята кръстосват и много по-опасни от тях врагове. Убийците от Колорадо трескаво наблюдават през други перископи и търсят светлото петно, с което уредът ще означи Къртис Хамънд. Тяхното връщане в играта на котка и мишка е ознаменувано от сгъстяването на облаците в небето в очакване на буря, както и от леките смущения във въздуха, подобни на невидими електромагнитни вълни, които карат животните да застанат нащрек в мигове преди силни земетресения.
Воден от собствените си инстинкти, Стария Жълтьо увеличава скоростта си и момчето трябва да го настигне. Докато тича, Къртис усеща, че не му достига въздух. Досега е издишал количество, сигурно достатъчно за напълването на един от онези големи балони с горещ въздух. Устните му са напукани, устата му е суха като земята под краката му, а в гърлото му сякаш има нажежени въглени. Глезените го болят, бедрата — също. С известни усилия успява да преодолее тези неудобства. Къртис Хамънд не е най- ефикасната машина от кости и мускули в света, но пък не се подчинява единствено на физиологията си. Болката е само електрически импулси, които се движат по нервите, а за момента силата на волята може да надделее над тях.
Кучето тича след свободата си, а Къртис тича след кучето. И ето, изкачват поредния хълм и пред тях се разкриват солени равнини. Теренът се спуска плавно, за да образува просторна долина, чиито размери не могат да се определят в безлунната тъмнина. Ала фосфоресциращата повърхност предлага известна утеха и успокоение сред непрогледния мрак.
Преди стотици хиляди години на това място е имало море и тук е бил залив. Когато водата се е изпарила, от мъртвия океан е останала само тази призрачна солена равнина.
Светещата земя е гладка и суха. Богатата на сол почва е негостоприемна дори към виреещите в пустинята тръни. Ако решат да я прекосят, лесно ще бъдат забелязани.
Долината е разположена в посока югозапад-североизток. Момчето и кучето ще следват линията на билото на североизток, за да избегнат риска от откритото пространство. Но има и една подробност — един град или няколко сгради.
Приблизително четирийсет постройки с най-различни размери, повечето от тях едно и двуетажни, са разделени приблизително на две равни части от единствената улица близо до естествената граница на долината. Сградите са разположени от тази страна на солените залежи, където върху по-гостоприемната почва се виждат няколко големи дървета.
В знаен летен ден това селище сигурно се струва на пътешествениците като илюзия, мираж. Дори и сега тези сгради се издигат като нещо нереално.
Самотната улица е потънала в мрак, нито един прозорец не свети.
В края на долината момчето и кучето поглеждат надолу и стоят нащрек. Те затаяват дъх. Носът на животното потрепва. Неговият не. Кучето наостря уши. Той не. Едновременно обръщат глави надясно. Ослушват се.
Никакво шумолене, пукане, тупване или шепот. Прилича на лунна повърхност.
После се чува звук — не от ниското, а от юг. В първия момент можеш да го сбъркаш с локомотив.
Кучето и момчето се вглеждат в черните облаци. Кучето е озадачено. Момчето търси в небето призрачните ездачи.
Разбира се, звукът постепенно се засилва и накрая преминава в тракането на омразния хеликоптер. Машината продължава да претърсва района от изток на запад. Не се насочва директно към тях, но рано или късно ще се появи, колкото и да не му се иска на Къртис.
Момчето и кучето бързо слизат в долината към тъмното селище. В момента незабележимостта е също толкова важна, колкото и бързината. Вече не се намират в непрогледния мрак.
Който казва, че това място трябва да се избегне и да се продължи на северозапад, би имал право. Стандартните оперативни процедури при федералните агенти и военните сигурно повеляват тези сгради да бъдат претърсени и прочистени. Тези сгради могат да им предложат прикритие само за кратко.
Ако обаче тук живеят хора, те ще отвлекат вниманието на претърсващите и ще направят електронното откриване на Къртис по-трудно. Както винаги движението спасява беглеца.
