По-важно е, че трябва да открие вода. Със силата на волята си може да забрави за жаждата и да потисне желанието си да пие, но не и да се предпази от обезводняване. Освен това Стария Жълтьо, който има прекалено гъста козина, ще колабира.
Отблизо тези къщи — или каквото и да са там — изглеждат сглобени набързо. Грубо рендосани греди образуват стените. Няма никаква украса. Дори и на по-добра светлина не се забелязват фини детайли и образци на майсторска дърворезба.
Освен близо осемте огромни стари дървета, извисяващи се над постройките, друго не се виждаше. Никаква трева, храсти или цветя. Зловещите сгради стърчаха самотни над твърдата гола земя.
Къртис и кучето вече са позабавили темпото и сега предпазливо пристъпват напред. Те тръгват по тясна пътека между две от сградите. Усеща се слаба миризма на прогнила дървесина и на мишки.
Стената от лявата им страна не е боядисвана. Вдясно има два прозореца, зад които обаче цари непрогледен мрак.
Всеки път, когато той се спре, за да надникне през стъклото, очаква от другата страна да изникне бледо призрачно лице — с кървави очи и пожълтели зъби. Обсебен е от книгите или филмите на ужасите. Страхува се от насилствена смърт, причинена от духове, полтъргайсите, вампири, серийни убийци, гангстери от мафията, травестити-изкормвачи, удушвачи, маниаци с брадви и канибали.
Момчето и кучето почти стигат края на пътеката. Над тях прелитат нощни птици или прилепи. Да, бе, птици или прилепи. Съществуват много по-страшни неща от прилепи-кръвопийци или птиците на Хичкок.
Стария Жълтьо изскимтява неспокойно. Сигурно е подушил нещо в мрака, но може би Къртис му е предал по телепатия страха си. В тази духовна връзка момче-куче има и един голям недостатък — особено ако момчето е истеричен пъзльо и майка му би се срамувала от него, ако го види как лесно се плаши.
„Извинявай, куче“.
Когато двамата излизат на улицата, на Къртис му се струва, че са се озовали в истински уестърн. Той се оглежда изумено.
Сградите са подредени от двете страни на улицата, дори има тротоар с колове за връзване на коне. Тротоарите са повдигнати, за да пазят минувачите, когато вали. Много от сградите имал балкони на втория етаж, които висят над тротоара и осигуряват сянка и прохлада в безмилостно горещи дни.
В супермаркета се продават сухи храни, плодове, зеленчуци и битова техника. В шерифския участък се помещава затворът. Малка бяла църква с камбанария. Има и лекарски кабинет, механа, каубойски бар и салон за хазарт, където не един и два пъти е било вадено оръжие.
Призрачен град.
Първата мисъл на Къртис е, че е попаднал в изоставен град, в който човек не е стъпвал поне един век. Град, чиито жители отдавна са погребани на съседния хълм и в който духовете на самотни стрелци нощем бродят из улиците.
Колкото и грубо да са построени сградите, те обаче са в относително добро състояние, ако наистина са били изоставени преди столетие. Дори в тъмнината боята изглежда съвсем свежа. Надписите по магазините не са избелели от слънцето на пустинята.
Тогава Къртис забелязва нещо като табла с надписи, разположени на равни интервали по улицата, пред коловете за връзване на коне. Първият от постовете се намира при каубойския бар. Върху два дървени кола е закрепено табло, на което има някакъв лист.
В тази безлунна нощ той не може да прочете точно каква е историята на сградата пред него, макар че текстът е с доста едри букви. Все пак и малкото разчетено засилва подозрението му за този призрачен град. Някога това наистина е било призрачен град. В наше време е бил реставриран и сега е историческа забележителност.
През нощта обаче градът отново става призрачен, туристите не кръстосват улиците му и не надничат в старинните сгради. Магистралата е разположена далеч оттук. В града не живее никой.
Обзет от носталгия по Дивия Запад, Къртис с удоволствие би се заел да разгледа сградите — само с маслена лампа, за да се запази автентичната атмосфера. Само че няма лампа, а сградите сигурно се заключват през нощта.
Излайването на Стария Жълтьо го подсеща, че не са дошли тук на почивка. Тракането на хеликоптера вече не се чува, но претърсването сигурно продължава.
Вода. Двамата са изгубили повече влага, отколкото са поели. Да умрат от обезводняване и да ги погребат на хълма заедно с духовете на самотните стрелци, шерифите и кабаретните танцьорки ще е прекалено глупаво. Чак толкова не му е домъчняло за Дивия Запад.
В уестърните обикновено конюшните и работилницата на ковача се намират на края на улицата. Къртис поглежда на юг и вижда надпис „КОВАЧНИЦА“. Киното отново се оказва надежден източник на вярна и прецизна информация.
В конюшните обикновено се държат коне. Те се нуждаят от подковаване. Ковачите подковават конете. Животните трябва да имат вода за пиене, а на ковачите им трябва, освен за пиене и за охлаждането на металите. Къртис си припомня сцена, в която един ковач, докато си говори с шерифа на града, потапя нагорещени до червено подкови в съд с вода. От всяка подкова излиза пара.
Понякога водния източник на ковача е и за всички жители на града, които нямат собствени кладенци. Но водоемът за обществено ползване може да се намира другаде и ковачът да има собствен. И его го. Точно пред него. Бог да благослови „Уорнър Брадърс“, „Парамаунт“, „Юнивърсъл Пикчърс“, „Метро Голдуин Майер“ и „Туенти Сенчъри Фокс“.
Ако градът е бил възстановен с историческа точност, водната помпа ще работи и в момента. Къртис се изкачва върху високата трийсет сантиметра дървена платформа, която огражда извора, хваща ръчката на помпата с две ръце и я разклаща. Механизмът изскърцва. Зъбчатите колела се задвижват с лекота и на Къртис му минава мисълта да не би помпата да е счупена. После обаче те леко запъват, а по тръбата потича вода. Животворната течност идва от същия хълм, на който растат няколкото дървета.
От тръбата избива мощна струя и се разбива в дървената повърхност.
Кучето развълнувано скача върху платформата, застава отстрани на струята и започва да пие.
Щом помпата се е задействала, не е необходимо ръчката да продължава да се върти. Къртис коленичи, за да напълни шепите си с вода, от които Жълтьо отпива. Отново завърта колелото, отново дава на кучето да пие, след което и сам отпива.
„Хлад, прохлада, супер. Влага. Много, много добре. Миризма на чисто, миризма на прохлада, миризма на вода. Лек аромат на камък, лек привкус на варовик, вкус на дълбоки земни недра. Мокра козина, на лапите им е прохладно. Досега им е било толкова горещо, а сега даже им е студено. Отърси се от водата. Отърси се. Като басейн пред къщата. Плискат се с Къртис цял ден. Гмуркат се и се плискат, плуват и си играят с гумена топка. Това беше тогава, беше много забавно. Козината отново е мокра. О, виж го само Къртис! Виж, виж. Къртис е сух. Помниш ли тази игра? Хвани Къртис. Намокри го. Хвани го, хвани го! Изтръскай се. Хвани Къртис, хвани го! Къртис се смее. Какво може да е по-хубаво от това, освен да гониш котка, освен нещо вкусно за ядене? Обувка, обувка!“
Внезапно блясва светлина. Изненадан, Къртис поглежда нагоре. Лъчът е ярък.
О, Господи, той е в голяма опасност!
Глава 29
Седемнайсет години след раняването, болките в лявото рамо и в дясното бедро на Ноа отново се обадиха. Сякаш се разболя от някаква форма от психосоматичен ревматизъм.
Изкараха го от леглото посред нощ. Прекъснаха лошия му сън, за да го вкарат в истински кошмар. Караше на юг, първо по магистралите, а после по кварталните улици. По това време движението беше слабо и по някои от улиците нямаше никакви коли. В повечето случаи не спря на знаците „стоп“ и не намали, когато правилникът го изискваше. Все едно отново беше облечен в полицейска униформа и се намираше зад волана на черно-бяла патрулна кола.
Болката се загнезди в старите му рани. Сякаш хирургическите шевове се скъсаха изведнъж. На практика шевовете бяха извадени от лекарите преди много години. Ноа хвърли поглед към рамото и бедрото в очакване да види кръв, в очакване раните му отново да са се отворили като някакви странни стигми —
