спомени за Божията любов и за собствената му вина.
Леля Лили, сестрата на неговия старец, беше застреляла първо него, защото той представляваше истинска опасност. Изстреля от упор един куршум право в лицето на баща му и после стреля два пъти по Ноа само защото се намираше там и беше нежелан свидетел. Дори му каза: Съжалявам, „Ноно“. „Ноно“ беше име на домашно животно, с което някои от членовете на семейството го наричаха още като дете. И тогава Лили откри огън по него.
Ако цялата ви фамилия се занимава с високопечеливш престъпен бизнес, често има несъгласие по много по-сериозни проблеми от подялбата на порцелановата колекция на мама след смъртта й. Производството и търговията с амфетамини преди седемнайсет години беше толкова незаконно, колкото е и сега. Ако можеш да откриеш потенциални потребители, да създадеш пласьорска мрежа и да защитаваш територията си от конкуренцията, амфетаминът може да е печеливш като кокаина. А понеже при него няма риск при вноса на суровина и понеже можеш сам да си го приготвиш, бизнесът е сравнително спокоен и безопасен. Фамилия, която се занимава с това обаче, невинаги е единна. Амфетаминът носи купища мръсни пари, които могат да замърсят дори кръвната връзка и родствените взаимоотношения.
На шестнайсет години Ноа не беше влязъл още в бизнеса, но се беше навъртал около него още откакто се помнеше. Никога не беше участвал в производството на синтетичната дрога, не я беше пласирал и не беше събирал пари, никога не беше участвал в улична работа. Но той знаеше тайните на приготвянето й, с времето се превърна в специалист-химик по синтезирането на амфетамини. Беше пакетирал доста таблетки, беше напълнил доста пластмасови опаковки с капсули и шишенца с течност за инжектиране. Печелеше джобните си пари като другите деца, които косяха тревата на съседите и подстригваха храстите.
Баща му имаше планове за него, възнамеряваше някой ден да му връчи управлението на бизнеса, но той трябваше да завърши училище. Старецът вярваше в ползата от образованието. Ноа си даваше сметка, че баща му е изпечен негодник, и двамата не се обичаха много. Свързваха ги задължението, общата съдба, грижите за семейството — и в случая на Ноа, страхът. Все пак баща му се гордееше с уменията на Ноа като „готвач“ на дрога и с желанието му да се научи да пакетира и да бутилира. Странно, но макар и да знаеш, че баща ти е гнусен червей, че е рак за човечеството, ти все пак изпитваш необяснимо удовлетворение, когато той се гордее с теб. В края на краищата той си остава твой баща. Президентът на Съединените щати никога не би казал, че се гордее с теб, а вероятността е малка някой гимназиален учител да те вземе под крилото си, както обикновено става във филмите с Дензъл Уошингтън. Затова се радваш на всякаква похвала, откъдето и да идва тя.
Дори когато баща му падна мъртъв на пода и дори след като леля му Лили му каза: „Съжалявам, Ноно“, Ноа се вкопчи в живота. Ту не го улучи с първия си изстрел, вторият куршум разкъса рамото му, а третият се заби в бедрото му.
До този момент обаче той беше стигнал до външната врата на къщата и я беше отворил. Куршумът в бедрото го изтласка на предната веранда, където се строполи и се претърколи по стълбите. Лили все пак не излезе да го гръмне в главата — не и в този спокоен квартал, населен с представители на средната класа. Тийнейджърите, каращи скейтбордове, и майките, бутащи бебешки колички, можеха да намерят достатъчно гражданска доблест у себе си и да свидетелстват срещу нея в съда. Вместо това Лили реши, че Ноа ще умре от загуба на кръв, преди да успее да извика ченгетата, и излезе от задния вход на къщата, както беше дошла.
Ноа я разочарова. Десет месеца след като започна да излежава в затвора трийсетгодишната си присъда, Лили откри Исус. Или беше искрена във вярата си, или го стори само за да си издейства намаляване на присъдата. Макар че в момента беше излежала по-голямата част от срока си, съдиите продължиха да не й вярват и се придържаха към мнението на психолозите, че тя си остава една зла, склонна към коварни убийства кучка.
Всяка година тя пращаше на Ноа картичка за Коледа, понякога идиличната сцена с Мария, Йосиф и новородения Исус, понякога само с Дядо Коледа. Винаги имаше някакво писмено послание за прошка и изкупление. Освен на деветата годишнина на присъдата й, когато тя с непристоен за всеки изпитващ от Бога боязън християнин език написа, че е по-добре да го била простреляла в слабините. Макари Ноа да беше убеден, че разните там колеги на Фройд, които наричаха себе си учени, са по-скоро някакви проповедници и обясненията им са много по-ирационални отколкото, в която и да е известна на човека религия, той изпрати картичката на ръководството на затвора.
Леля Лили беше зло създание, убило брат си и ранило племенника си. Но като цяло поведението й беше съвсем рационално, което не можеше да се каже за това на съпруга й Келвин. Наричаха го Кранк или Хахото. Само два месеца преди леля Лили да убие неговия старец в спора им за седемстотин хиляди долара, Келвин беше пребил почти до смърт сестрата на Ноа, Лора. Лили беше действала, водена от хладнокръвен материален интерес и егоизъм, но Хахото се нахвърли върху Лора поради причини, които самият той не разбираше.
От дълго време чичо Хахо изпробваше на качество семейната продукция. Дори и семейната продукция да беше ябълков сок, пак щеше да е доста нездравословно да се приема в количества, в които чичо Хахо гълташе или си инжектираше амфетамин. Когато употребяваше толкова много метамфетамин, вторични продукти на фенилдвупропанона — химическо вещество, използвано за производството на дрогата — започват да се натрупват в мозъка ти и ако си толкова вманиачен като Хахо, в крайна сметка започваш да получаваш токсични психози и халюцинации. Това може и да не е толкова забавно, дори по-мъчително отколкото жив да те разяждат огнени мравки.
Когато бушоните започнаха да прегряват в кутията на чичо Хахо, той се опита да успокои и да прогони объркването си, като си го изкара на някой друг. И тогава му попадна дванайсетгодишната Лора. Или може би беше попаднала пет минути преди бушоните му да прегорят. Чичо Хахо покани племенницата си вкъщи, за да я черпи с един от прочутите си лимонови сладоледи със сода. Но тогава се отдаде на черните си настроения и страсти. Преди това Лили беше излязла да разходи кучето и когато се върна, Хахото налагаше с всички сили Лора. Първо с юмруци, а после и с резбованата дървена статуетка на Госпожа Късмет, купена от Лас Вегас.
Лили издърпа Хахо настрани и го накара да седне на фотьойла. Сигурно само тя можеше да го укроти така лесно, защото дори и когато го нападна токсична психоза, чичо Хахо се боеше от жена си.
Братът на леля Лили — бащата на Ноа — живееше само на една пресечка оттук. Три минути след като Лили му се обади по телефона, той пристигна у тях. Дъщеря му беше пребита, в несвяст, може би умираше. Понечи да извика линейка, но си каза, както и самата Лили, че първо трябва да се оправят с Хахо. Чичо Хахо беше слабото звено на фамилията. Дори когато беше трезв и с ясно съзнание, той беше в състояние да ги предаде в замяна на по-лека присъда. И сега с размътен от амфетамина мозък, мърморещ несвързани неща, изпаднал в параноя и халюцинации, ядосан от „арогантното“ поведение на племенницата си и ридаещ, съжаляващ за стореното, той можеше да ги съсипе само пет минути след като се озове в полицията, без дори да съзнава какво върши.
За щастие на фамилията чичо Хахо се самоуби седем минути по-късно.
Под търпеливото ръководство на съпругата си той написа сърцераздирателно предсмъртно писмо:
Скъпа Лора, амфетаминът и другата дрога съсипаха живота ми. Не знаех какво върша. Не съм лош човек. Просто съм в окаяно състояние. Недей да виниш скъпата ти леля за стореното от мен. Тя е добра и честна жена. Искам да ти купи най-големия плюшен мечок, който намери по магазините, и да ти го купи от мое име.
Хахо си мислеше, че картичката ще бъде изпратена на Лора в болницата с пожелание да оздравява по-бързо.
Усилието да вложи толкова емоции в думите го изтощи и когато подписа писмото, организмът му премина в състояние на постамфетаминна умора, известна сред наркоманите като „изключване на шалтера“. Всъщност той беше толкова скапан, че не можеше сам да се качи по стълбите към банята на втория етаж и трябваше да му помагат Лили и брат й.
