посещения на летящи чинии. Това събиране обаче е свързано с някакво ново и скорошно събитие, което ги е развълнувало.
Палатките и караваните са подредени като спици на колело. В центъра е сложен един кръгъл знак на земното кълбо с диаметър около четири метра.
Един висок и пълен мъж е застанал в центъра на този знак. Той е с тропически обувки, бели чорапи и шорти в цвят каки. Голите му крака са космати като кокосови орехи. Облечен е в риза с пагони и изглежда така, сякаш всеки момент ще се отправи на експедиция в Африка.
Около него са се събрали двайсетина души. Те обаче, изглежда, нямат желание да стъпят в опасната зона, в която той стои.
Когато Къртис се присъединява към групата, един от новодошлите обяснява на друг:
— Това е самият старец Ниъри. Той е бил горе.
Господин Ниъри говори за Клара, първата крава в Космоса:
— Тя беше добра крава, добрата стара Клара. Даваше по една цистерна мляко с нискомаслено съдържание и никога не ми създаваше проблеми.
Мисълта за крави, които създават проблеми, е нова за Къртис, но той потиска у себе си изкушението да попита какви неприятности могат да причинят крави, които не са добродушни като Клара. Майка му винаги казваше, че никога няма да научиш нещо, ако не питаш. А Къртис непрекъснато иска да научава нови неща.
— Кравите от породата холщайн по принцип са глупави — продължава господин Ниъри. — Това е моето мнение. Някои ще кажат, че има и по-глупави породи и че те са умни като Джърси или Херефордската. Който го твърди, значи не познава кравите.
— Олдърни и Галоуей са най-умните породи — обажда се един от събралите се.
— Можем да спорим тук цял ден за породите крави — отговаря господин Ниъри. — Но няма да се приближим нито на педя до Рая. Както и да е, моята Клара не беше типичен представител на своята порода, тя беше умна. Не толкова умна като мен и вас, дори не толкова умна и като това куче — при тези думи той посочва Стария Жълтьо — но тя винаги водеше другите крави до пасището и ги връщаше във фермата.
— Червената линкълнширска порода също е умна — казва набита жена с лула, чиято коса е вързана на две опашки с жълти панделки.
Господин Ниъри поглежда с досада към внушителната дама.
— Е, извънземните не хванаха линкълнширска червена, нали? Те дойдоха да вземат моята Клара. Моята теория е — те са знаели, че тя е най-умната крава от стадото. Та, както казах, оная чиния като трептящ течен метал надвисна над моята Клара, докато стоеше точно тук, където стоя сега аз.
Повечето от застаналите в кръг поглеждат нагоре към небето. Някои уплашени, други — с любопитство.
Млада жена, бледа като нискомасленото мляко на Клара, се обажда:
— Чуха ли се някакви звуци? Някакви хармонични тонове?
— Ако ме питате дали те са играли на орган като във филма, не, госпожо. Отвличането беше извършено в мъртва тишина. Червеният светлинен лъч излезе от летящата чиния като прожектор, но той беше някакъв левитационен лъч. Клара се вдигна във въздуха в сноп от червена светлина с диаметър четири метра.
— Та това е доста голям левитационен лъч — възкликна дългокос младеж с джинси и тениска, на която пишеше ФРОДО Е ЖИВ.
— Моето старо момиче само изненадано измуча — продължава господин Ниъри, — но после се изкачи горе без никакви протести повече. Леко се завъртя като че беше перце. — Той поглежда тържествуващо към жената с луната. — Ако беше от линкълнширската порода, сигурно щеше да се побърка да рита и да се задави с тревата.
Жената изпусна кълбо от дим и отвърна:
— Почти невъзможно е едно животно да се задави с храна.
— При нормални обстоятелства бих се съгласил — признава господин Ниъри, — но когато говорим за линкълнширската червена порода, не бих се изненадал, ако извършат и някоя по-голяма глупост.
Докато ги слуша, Къртис научава доста неща за кравите, макар че и сам не знае за какво му е.
— Защо ще им е крава на тях? — пита поклонникът на Фродо.
— Заради млякото — предполага бледата млада жена. — Сигурно тяхната планета е претърпяла сериозна екологична катастрофа и някои от звената в хранителната верига са били напълно унищожени.
— Не, не, те сигурно са достатъчно технологично напреднали, за да могат да клонират собствените си животни — казва един мъж с вид на професор и с по-голяма лула от тази на жената. — Какъвто и биологичен вид от тяхната планета да съответства на нашите крави, сигурно по този начин поддържат популациите на стадата. Никога не биха довели екземпляр от друга планета.
— Може би просто много им се ядат хубави хамбургери — смята мъж с румено лице и с кутия бира и наполовина изяден хотдог в ръцете.
Неколцина от присъстващите се засмиват. Бледата жена обаче, която е красива по особен, трагично- комичен начин, приема сериозно обидата и хвърля такъв поглед към мъжа, че усмивката му моментално изчезва.
— Щом могат да пътуват през галактиките, значи са достатъчно напреднали интелектуално, което означава, че са вегетарианци.
Къртис събира куража си и всичките си комуникативни умения и също се обажда:
— Или пък могат да използват кравата като носител на биологични оръжия. Могат да имплантират осем или десет ембриона в телесните кухини на кравата, да я върнат на поляната и докато ембрионите съзряват и се превръщат във възрастни екземпляри, никой няма да разбере какво се крие вътре в Клара. После кравата ще се разболее от вирус от типа ебола и организмът й буквално ще бъде разграден. От разпадащото се тяло ще излязат осем или десет инсекти-войници, всеки с големината на немска овчарка. Този размер ще е достатъчен, за да се унищожи град с население хиляда души за по-малко от дванайсет часа.
Всички се втренчиха в Къртис.
Той веднага разбира, че се е отклонил от посоката на разговора или пък е нарушил протокола на поведение на НЛО маниаците. Само че не разбира с какво точно ги е обидил. Опитвайки се да излезе от конфузното положение, той продължава:
— Е, добре, може и да са с формата на рептилии, а не на инсекти. В този случай ще им трябват шестнайсет часа, за да унищожат град с хиляда души, защото формата на рептилиите не е толкова ефикасна машина за убиване като тази на инсектите.
Това уточнение не успява да му спечели много приятели сред събралите се около кръга. На лицата на хората около него все още е изписана смесица от учудване и раздразнение.
Всъщност бледата жена му отправя такъв поглед, с който преди това погледна мъжа с бирата и ходдога.
— Напредналите разумни същества не страдат от нашите пороци. Те не унищожават собствените си екологични системи. Не разпалват войни с плътоядни микроби. — Тя насочва леденостудения си азотен поглед към пушачите на лули. — Те не използват продукти като тютюна. — После отново се съсредоточава върху Къртис. Очите й са толкова студени, та му се струва, че ако задържи малко по-дълго погледа си върху него, той ще се превърне в леден блок. — Те нямат расови и полови предразсъдъци. Никога не биха развалили телата си с храни с високо съдържание на мазнини, рафинирана захар и кофеин. Те не лъжат и не мамят, както казах, не разпалват войни и със сигурност не отглеждат огромни насекоми-убийци във вътрешността на крави.
— Е, вселената е голяма — отговаря Къртис с примирителен тон. Или поне така му се струва на него. — И за щастие повечето от най-опасните типове, за които говоря, още не са стигнали до този й край.
Лицето на младата жена става още по-бледо, а очите й — още по-ледени, сякаш в главата й са се включили някакви допълнителни охладители.
— Разбира се, говоря само хипотетично — добавя бързо Къртис. — В интерес на истината не знам по този въпрос повече от вас.
Преди момчето да се превърне в ледена буца от погледа на Медузата Горгона, се намесва господин Ниъри:
