— Синко, ти сигурно прекарваш по цели часове в игри на ония жестоки научнофантастични видеоигри. Наблъскали са ти главата с пълни глупости. Ние тук говорим за реални неща, не за онези кървави фантазии, които Холивуд бълва, за да помрачи мозъците на такива като теб.
Събралите се около кръга изразяват съгласие и един от тях попита:
— Господин Ниъри, вие изплашихте ли се, когато извънземните се върнаха за вас?
— Господине, аз бях угрижен, но не и уплашен. Това беше шест месеца, след като отнесоха Клара — причината да имаме два бдения всяка година на тези дати. Между другото, някои казват, че биха идвали тук и само заради домашно приготвените сладки на жена ми, затова не пропускайте да ги опитате. Разбира се, тази година имаме три бдения. Сегашното не беше предвидено и е организирано поради ставащото в момента. — Извисяващ се над тях, с шапка на африкански пътешественик-изследовател и със също толкова вдъхващи авторитет дрехи, той посочва на изток към земите, които се простират зад дърветата. — Ние знаем, че шумът отвъд границата с Юта няма нищо общо с наркобосове, независимо какво твърди правителството.
Думите на Ниъри предизвикват негодувание по адрес на правителството.
Къртис използва момента, за да се сближи отново с хората и да поправи грешката си. Той стъпва върху кръга и се провиква:
— Правителството! Шайка алчни за власт невежи смотаняци с бели ризи!
Усеща, че с това изявление се проваля в опита си да спечели симпатиите на тълпата.
Думите му карат хората да замлъкнат.
Къртис предполага, че се дължи на необходимостта да проумеят казаните от него думи, а не на несъгласие. Затова продължава:
— Наречете ме негодник, ако искате, но не са ли тези в правителството алчни тирани, които само ни крадат земята?
Стария Жълтьо ляга на земята по гръб. Мисли, че за да се социализират, трябва да покажат примирение, а не агресивност.
Къртис е убеден, че Жълтьо е разбрал погрешно нагласата на хората. Вярно, сетивата на кучето и възприятията му в много отношения бяха надеждни, но социалното взаимодействие между хората е много по-сложно за анализиране и това не може да стане само със сетивата или животинските инстинкти. В интерес на истината обаче, докато лицето на бледата жена става по-сурово при споменаването на месо, другите са затихнали и слушат с отворена уста истината.
Следователно, макар че Стария Жълтьо все още лежи на земята, Къртис продължава да дава на хората това, което искат да чуят, докато имитира движенията на Габи:
— Правителството ли! Бирници, крадци на земя, умници, които се правят на по католици от папата! Копелета!
Кучето скимти.
Наблюдавайки струпалите се уфолози, Къртис вижда, че никой от тях не се усмихва, но неколцина гледат потресени, а повечето са се намръщили. Някои дори изразяват съжаление.
— Синко — намесва се отново господин Ниъри, — предполагам, че твоите родители не са тук в групата. В противен случай щяха да ти посинят задника заради това изпълнение. Сега иди и стой при тях, докато си тръгнете. Или ще настоявам ти и семейството ти да напуснете поляната.
Господи, сигурно никога няма да успее да бъде като истинския Къртис Хамънд. Потиска сълзите си, отчасти защото е ядосал духовната си сестра, отчасти защото е излязъл глупак пред тълпата.
— Господин Ниъри, сър — изрича той жалостиво, — аз не съм някой нафукан лигльо.
Това твърдение, макар и да е казано искрено и добронамерено, необяснимо защо кара лицето на Ниъри да почервенее.
— Достатъчно с твоите номера, господинчо.
В последен отчаян опит да се поправи, Къртис отвръща:
— Господин Ниъри, сър, аз не съм съвсем наред. Една огромна красива госпожа ми каза, че съм прекалено сладък за този свят. Ако ме бяхте попитали дали не съм глупак или нещо подобно, бих ви отговорил, че да, глупак съм. Аз съм един прекалено сладък глупак, който не е съвсем наред. Това съм аз.
Стария Жълтьо веднага се обръща и застава на лапи. Усеща, че ситуацията става твърде опасна, за да излага беззащитния си корем. Впуска се в бяг, по-далеч от зловещия кръг, докато господин Ниъри пристъпва към Къртис.
Доверявайки се най-накрая на инстинктите на кучето, момчето си плюе на петите и се стрелва след него. И отново се превръща в беглец.
Глава 39
Ако библиотеките в Южна Калифорния някога са изглеждали като тези в книгите и филмите — с тъмни махагонови мебели и с пълни рафтове до тавана, то е било в миналото. Всички повърхности тук бяха боядисани с латекс или бяха от ламинирани плоскости. Рафтовете не се издигаха до тавана, защото той представляваше окачена решетка с акустични плочки и панели с луминесцентни лампи, които светеха прекалено ярко, за да остане някаква романтика от книгите. Рафтовете бяха метални, не дървени, не многобройни, и бяха закрепени за пода със здрави болтове в случай на земетресение.
Според Мики атмосферата наподобяваше на тази в медицинско заведение: мрачна въпреки цялата яркост, антисептична и стерилна, белязана не от тишината на съсредоточено четене, а от тишината на стоически болки и страдания.
Значително пространство беше отделено за компютрите. Всичките имаха достъп до Интернет.
Столовете бяха неудобни. Неприятната светлина блестеше върху полираната повърхност на бюрото. Чувстваше се като у дома: не в караваната, която делеше с Дженива, а в дома, даден й насила от Калифорнийския отдел за изтърпяване на наказания.
На половината компютри седяха други читатели, но Мики не им обърна внимание. Даваше си сметка как изглежда в розовото костюмче, което до скоро я беше карало да се чувства делова и самоуверена. Освен това след посещението на Ф. Бронсън не искаше да контактува за днес с повече хора. Машините щяха да са й по-полезни и да й бъдат по-добра компания.
Влезе в Интернет. Подобно на детектив започна да търси информация за Престън Мадок. Не й беше трудно. Името на злодея излезе в толкова много посочени сайтове, че компютърът направо я затрупа с информация.
Беше се обадила от един уличен автомат и беше отменила интервюто за работа. Затова прекара целия следобед в проучване на доктор Смърт. Откритото показва, че Лейлъни се намира в много по-голяма опасност, отколкото Мики предполагаше.
Историята на Мадок беше проста, а подробностите потресаващи. Всеки жив човек би се уплашил, не само Лейлъни.
Престън Мадок имаше докторат по философия. Преди десет години се провъзгласил за „биоетик“. Приел предложение на престижен университет от Бръшляновата лига и започнал да преподава етика на бъдещите доктори по философия.
Онези биоетици, наричащи се „утилитаристи“ се стремяха към етично разпределение на ограничените медицински ресурси. Това според тях трябваше да стане, като се определи кой трябва да получава лечение и кой не. Осъждаха разпространеното виждане на западната медицина още от времето на Хипократ за човешкия живот като върховна ценност и настояваха, че някои хора притежават по-голяма морална и социална стойност от други. Следователно представителите на елита трябваше да получават повече с оглед на тяхната стойност.
Веднъж една малка, но авторитетна група от учени-биоетици беше отхвърлила хладния и безнравствен подход на утилитаристите. Но те спечелиха битката и сега ръководеха катедрите по биоетика в академичната общност.
Както много други биоетици Престън Мадок проповядваше на престарелите — тези над шейсет години — хора да им се отказва медицинско лечение, ако болестта им се отрази на качеството на живота им. Дори и самите пациенти да искаха да продължават да живеят. Ако не можеха да бъдат излекувани напълно, много
