Зад прозореца денят беше огненогорещ. Листата на близкото палмово дърво бяха изсъхнали и тъмнокафяви. Калифорния гореше.
Ф. се обърна към Мики:
— Още един въпрос, ако не възразявате. Може да ви се стори прекалено личен и, разбира се, не сте длъжна да ми отговаряте.
Мики уморено се усмихна. Най-накрая се появи надежда, че Службата за детска защита ще се заеме със случая, колкото и зле да беше минало интервюто.
— Да, какъв е той?
— Открихте ли Исус в затвора?
— Исус?
— Исус, Аллах, Буда. Много хора откриват религията за себе си в затвора.
— Надявах се да открия напътствие, госпожо Бронсън. И повече здрав разум.
— Хората обикновено възприемат доста неща в затвора, които на пръв поглед нямат много общо с религията. Крайни политически възгледи, леви и десни, расистки. Повечето от тези идеологии ги привличат, защото проповядват недоволство и несъгласие и защото са обидени на целия свят.
— Аз не съм обидена на никого.
— Сигурно ме разбирате защо съм толкова любопитна.
— Честно казано, не.
— И двете знаем, че Престън Мадок предизвиква омразата от най-различни страни. От религиозни и политически среди.
— Всъщност не знаех. Наистина не знам кой е той.
Ф. не обърна внимание на думите й.
— Много хора, които иначе имат разногласия, се обединяват срещу Мадок. Искат да го унищожат само защото не са съгласни с неговата философия.
Дори и да призовеше целия си гняв и ярост, Мики не беше в състояние да реагира бурно на подобен намек — че философски мотиви са я накарали да злосторничи. Едва не се изсмя.
— Моята философия е да не разклащам вълните, да преживея деня и може би да намеря малко щастие в нещо, което няма да ми навлече неприятности. Това е моята философия.
— Добре тогава. Благодаря ви, че дойдохте.
Служителката се обърна към компютъра.
Измина цяла вечност, преди Мики да осъзнае, че са я поканили да си върви. Тя не стана.
— Ще изпратите ли някого на място?
— Случаят сега е заведен и регистриран с номер. Вероятно ще има продължение и по него ще се работи.
— Днес ли?
Ф. вдигна глава от компютъра, но погледна не към Мики, а към единия от плакатите, на който беше снимана пухкава бяла котка в снега с шапка на Дядо Коледа.
— Днес не. Няма никакво физическо или сексуално насилие. Няма реална опасност за детето.
Мики осъзна, че са я разбрали напълно погрешно.
— Но той ще я убие.
Ф. остана със замечтан поглед, вперен в котката. Сякаш искаше да може да влезе там при нея и да замени калифорнийския летен ад със зимната Коледа.
— Ако допуснем, че разказът на момичето не е измислен, тогава той ще я убие на рождения й ден, който е едва през февруари.
— До рождения й ден — поправи я Мики. — Може да е през февруари, а може и да е следващата седмица. Утре е петък. Вие не работите през почивните дни и ако не отидете там днес или утре, те може да си тръгнат с караваната.
Погледът на Ф. беше така съсредоточен в една точка, а в очите й имаше блясък, че изглеждаше като медитиращ йога пред образа на котката.
Служителката беше една душевна черна дупка. Тази черна дупка изсмукваше жизнената енергия на всички намиращи се близо до нея.
— Двигателят на караваната им беше даден за ремонт — настоя Мики, макар че вече нямаше сили. — Механикът може да я поправи съвсем скоро.
Ф. въздъхна, взе две кърпички от кутията и избърса лицето си внимателно, за да не размаже грима си. Когато хвърли кърпичките в кошчето за боклук, тя явно беше изненадана, че Мики още не си е тръгнала.
— В колко часа казахте, че имате интервю за работа?
Тъй като не искаше да повикат охраната и да я изгонят, Мики нямаше друг избор, освен да стане и да тръгне към вратата.
— В три часа. Ще успея.
— В затвора ли се научихте да работите със софтуерните приложения.
Макар че служителката изглеждаше безобидна с любезната си усмивка, тя усети, че това е прелюдия към следваща нападка и унижение.
— Да. Хубава програма имаха.
— Как ви се струва пазарът на труда напоследък?
От влизането на Мики в кабинета това, изглежда, бяха първите реплики като жена на жена.
— Всички казват, че икономиката е в криза.
— Хората непрекъснато се оплакват и хленчат.
Мики не знаеше какво да отговори.
— В този пазар — продължи Ф. с тон, в който прозвуча загриженост — трябва да си перфектен, когато отиваш на интервю за работа. Да имаш само плюсове и никакви минуси. Ако бях на ваше място, щях да променя начина си на обличане. Дрехите често вършат това, което ние не успяваме.
Коралово-розовият костюм беше най-хубавият тоалет на Мики.
Ф. сякаш прочете мислите й.
— Не е важно откъде е купен костюмът и каква марка е. Това няма значение. Но полата ви е прекалено къса и тясна, я с бюста, който имате, не носете блузи с дълбоки деколтета. Скъпа, тази страна е пълна с алчни за пари адвокати. А вие изглеждате така, сякаш целта ви е да разорите фирмата работодател, като примамите някой от собствениците и после го осъдите да ви плати обезщетение за сексуален тормоз. Когато служителите за подбор на персонала ви видят, без значение дали са мъже или жени, те си казват, че бихте им създали само неприятности, и веднага ще ви отхвърлят. Напоследък има достатъчно неприятности и нови не им трябват. Ако намерите малко време да се преоблечете преди интервюто, няма да сгрешите. Такъв е моят съвет. Не трябва да изглеждате толкова… фрапантно.
Притеглянето от черната дупка на Ф. докара Мики до забрава.
Може би съветът за дрехите беше наистина добронамерен. А може и да не беше. Дали благодари на Ф. за препоръката, или не й благодари? Не усети кога излезе от кабинета. Вратата зад нея беше затворена, но тя не помнеше да е прекрачвала прага на стаята.
Каквото и да беше казала, беше сигурна, че не е сторила нищо, за да отчужди още повече Ф. или да попречи на Лейлъни да получи помощ. Нищо друго нямаше значение. Нито нейните мечти, нито гордостта й. Не и сега.
Както и преди да влезе, в приемната имаше само четири стола. Вече седем, а не пет души чакаха да ги приемат.
В коридора като че беше по-горещо отколкото в кабинета.
Още по-горещо беше в асансьора, който само леко подрънкваше, докато се спускаше надолу. При слизането налягането се увеличи, сякаш Мики се намираше на борда на някакъв дълбоководен батискаф и се спускаше в океанска падина. Долепи ръка до стената. Очакваше всеки момент металният панел под дланта й да се изкриви. Пожела си усмиреният й гняв сега да можеше отново да избухне, горещ и зноен, за да балансира лятната горещина с телесната й температура. Защото иначе оставаше само едно тихо разочарование, близко до пълното обезверяване.
Намери тоалетните на първия етаж. Гадеше й се и се боеше, че всеки момент може да повърне.
