Входът за рая — платен

беше най-малкото ексцентрично.

Личността и държанието на Габи бяха най-странното нещо за Къртис за цялото му приключение. Макар че много неща за избухливия пустинен плъх не са му ясни и го озадачават, внезапното бягство от джипа, съчетано с мръсния език и падането върху солта са най-необясними. Не може да се съгласи, че добронамерената му критична забележка за произношението на думата „кохонес“ би могла да предизвика у стареца подобна бурна реакция.

Едно друго обяснения се върти в главата на Къртис, но той още не може да го формулира ясно. Докато умува по въпроса, кучето започва да сънува.

Животното от време на време леко скимти. Предните лапи потръпват, а по движението на задните Къртис отгатва, че Жълтьо сънува, че бяга.

Слага длан върху тялото му, което се вдига и спада с дишането. Усеща пулса — силен и бърз.

За разлика от момчето, чието име взе, сегашният Къртис никога не спи. Затова и не сънува. Любопитството го кара да се съсредоточи в специалната връзка момче-куче, която синхронизира неговото съзнание с това на духовната му сестра. Тока той навлиза в тайния свят на сънищата.

„Легнал между няколко полета, самата тя пале, бозае от цицката на майка си, обгърната от майчината топлина и обич. Сърцето на майка й пулсира през гръдното зърно в устата й. После палето с удоволствие се оставя майка му да го оближе с топлия голям език и с влажния черен нос… Тромаво, но упорито, се изкачва по косматия хълбок на майка си, сякаш от другата страна се намира някаква тайна, която непременно трябва да разкрие. Трябва да види, трябва да види… Но след козината следва зелена трева, свирещи щурчета. Музиката им трепти в кръвта на малкото пале… И ето, вече е по-голямо куче, което тича през гъстата трева и гони оранжева пеперуда, ярка като пламък, горящ мистериозно във въздуха… от поляната навлиза в гората. Сенки и мирис на бучиниш, на гниещи листа и елхови иглички. Пеперудата пърха, ярка като слънцето, но ето, че в един миг залязва и сенките я закриват… Около кучето крякат дървесни жаби, долавя се миризма на елен и то тръгва по нея. Не се страхува от все по-плътните сенки, защото игривото Присъствие е с него и никога не го е напускало…“

Единият сън плавно премина в следващ, като между двата няма никаква връзка. Единственото общо нещо между тях е удоволствието и насладата: насладата е връвта, спомените са като светли маниста, нанизани на нея.

Къртис потрепва от вълнение и екстаз.

Тази поляна за него става по-малко реална, отколкото полята в съзнанието на кучето. Ромонът на поточето е някак по-далечен от квакащите жаби в ясните и реалистични сънища на животното.

Къртис започва да изживява по-отчетливо съня и тръпките зачестяват. Това не е просто удоволствие от свободата да си сто процента жив и енергичен. Удоволствие и наслада, които обаче са съпътствани от мисълта, че свещеното игриво Присъствие е винаги до теб.

Тичайки с Жълтьо в сънищата му, Къртис търси да види постоянния им спътник. Очаква в един миг да зърне божествено лице, гледащо го зад клоните. Тогава кучето споделя с Къртис върховната си мъдрост, идваща от неговата съвършена невинност и чистота. Така той опознава истината, което е едновременно и разкритие, и нова мистерия; и радостна еуфория, и дълбока депресия. Момчето разпознава присъствието навсякъде около него. То не е ограничено от клоните или от дънерите на дърветата, То е вездесъщо. Къртис успява да почувства това, което до този момент е знаел само от вярата и здравия разум. Успява да го почувства за един опустошителен миг — това, което само едно невинно и вътрешно чисто създание може да почувства: изключителна правота на сътворението от бряг до бряг сред морето от звезди. Ясен звън в сърцето, който прогонва всички страхове и целия му гняв. Чувство за принадлежност, за цел и надежда, за насладата да си обичан.

Чистата наслада се сменя от пълно всепоглъщащо блаженство и благоговеенето на момчето става още по-силно. Благоговеене и боготворене, в които няма и следа от ужас. Чувство, изпълнено с любопитство към чудесата на природата; чувство, освобождаващо го от всякакъв егоцентризъм и мания за значимост. И тъкмо преди блаженството да достигне кулминационната си точка, по-силното потреперване на момчето събужда кучето.

Сънят свършва, а с него и връзката с вечността, блажената близост с игривото Присъствие. Къртис е обзет от чувство за празнота и загуба.

В своята невинност, будно или спящо, животното винаги живее с мисълта и усещането за присъствието на неговия Създател. Но когато е будно, духовната му връзка с Къртис не е толкова пълна и дълбока както когато спи.

Преливащото в различни нюанси синьо на лятното небе постепенно се превръща в златисто. Огрява зелените ливади и блести във водите на потока.

Никога преди природата не е била толкова жива и пълнокръвна. Накъдето и да погледне, денят е наелектризиран, изпълнен с енергия, направо шокиращ със своята хубост и разнообразие.

Избърсва лицето си, а през това време кучето лиже пръстите му, отчасти за утеха, отчасти от любов и привързаност, но и защото харесва соления вкус на сълзите му.

Момчето остава със спомените за вечността. Но само със спомените — вече не може да я почувства. Въпреки това не тъгува за рязкото прекъсване на божественото преживяване. Да, животът щеше да е непоносим ако по всяко време чувстваше и усещаше духовната близост със своя Създател.

Още с раждането си кучето е било дарено с тази способност. Свикнало е с нея и се чувства добре, защото невинността не му позволява да осмисля ставащото и да се съмнява.

За Къртис, както и за цялото човечество, подобна духовна близост с твореца трябва да бъде запазена за отвъдния живот или за един от многото животи в отвъдното, когато настане дълбок покой и когато невинността се възроди.

Когато иска да стои, стои. Когато иска да се движи, се движи.

Сълзите по бузите му са изсъхнали. Избърсва лицето с ръкавите на ризата си и дълбоко си поема дъх.

Най-връхната точка на слънцето се намира на изток от сегашното му положение на небето. Докато са почивали под дървото, е минало пладне.

Възстановен и отдъхнал, Стария Жълтьо тръгва по брега и души цветята. Над поляната духа лек ветрец.

Изведнъж сцената започва да се струва на Къртис опасна и омайваща. В края на краищата този ден не е обикновен — трети ден от преследването. И поляната не е обикновена. Като всички полета между раждането и смъртта тя заплашва да се превърне в бойно поле.

Както и преди опасността ще дойде от изток, следвайки слънцето. Ако изобщо някъде може да се намери убежище, то ще е на запад. И те трябва веднага да пресекат потока и да продължат нататък.

Свирва на кучето и то се приближава до него. Тръгват един до друг. Кучето не е вече негова сестра по дух, то е част от неговия дух.

Глава 37

Без да даде никакво обяснение, Ф. Бронсън излезе и затвори след себе си вратата.

От всички стени към Мики се насочиха вторачените котешки погледи. Стори й се, че Ф. продължава да я наблюдава чрез вперените очи на плакатите.

Сега не опасността за Лейлъни се беше превърнала в главен въпрос, а законопослушността на Мики, нейната опасност за обществото или липсата на такава.

Сега топлината не беше просто физическо състояние, а присъствие. Като на тромав човек с потни длани и нагорещен дъх.

Би се заклела, че знойният въздух мирише на гъста козина и мускус. Сигурно Ф. имаше вкъщи котки, истински котки, не само плакати. Сигурно по дрехите й имаше косми, по косата й — също.

Мики седеше на стола, стиснала силно дамската си чанта. Когато мина една минута, тя затвори очи, за да не гледа как се блещят в нея котките. А също и защото й се стори, че кабинетът се смалява бързо и се превръща в затворническа килия, стерилна и с размери, които те карат или да се разкаеш, или да се самоубиеш.

Клаустрофобия, гадене и унижение изпълваха Мики. Ефектът им беше по-съкрушителен от този на