— Случи се така, че бях заедно с него в колата, когато ченгетата го арестуваха. Не знаех какво има в багажника — нито за фалшивите документи, нито за крадената колекция от монети. За нищо не знаех.
Ф. обаче явно не слушаше какво й говорят.
— Били сте изпратена в женско поправително заведение в Северна Каролина. То се намира на юг от Стоктън, нали? Веднъж ходих на един фестивал на аспержите в Стоктън. В един от павилионите предлагаха ястия, сготвени от жени от заведението, участващи в програмата за кулинарна преквалификация. Доколкото си спомням, никое от тези ястия не беше вкусно. Тук пише, че още се намирате там.
— Да, ами, има грешка. Никога не съм ходила на фестивала на аспержите. — Когато Мики видя как жената се напряга, забрави всякакви любезности и се постара да говори колкото се може по-сбито и рязко: — Пуснаха ме миналата седмица. Дойдох да живея при леля ми, докато си стъпя на краката.
— Пише, че ви остават още два месеца до освобождаването ви.
— Освободиха ме по-рано.
— Тук не пише, че сте пусната под гаранция.
— Не съм под гаранция. Пуснаха ме за добро поведение.
— Ей сега се връщам. — Ф. стана и отиде до вратата.
Глава 36
Напред, сред непознати земи, сред мрака на нощта, докато облаците изчезват на изток и небето се изяснява, момчето кара на запад, насочван от кучето.
Постепенно пустинята остава отзад и гумите нагазват в тревисти прерийни храсталаци.
Изгревът е розов и тюркоазен. Оцветява небето, което вече е станало чисто като сълза. Един ястреб се рее във висините. Отражението му на земята е ясно и отчетливо.
Двигателят изгасва, защото бензинът е свършил. Тогава ще трябва да продължат пеша. Земята е плодородна, не са виждали такава, откакто са тръгнали от Колорадо. В моментът, в който джипът се движи с последните капки бензин в резервоара, вече свършва и прерията. Стигат до плитка долина, където тече рекичка, очертана от двете страни от дървета. Бреговете й са покрити със зелена трева.
По време на дългото пътуване никой не стреля по тях и пред тях не се изпречиха никакви овъглени трупове. Километри назад единствените светлини бяха тези на звездите на небето. На сутринта ярките точки отстъпиха място на най-близката до Земята звезда.
Сега, когато Къртис излиза от джипа, единствените звуци са на заглъхващия двигател.
Стария Жълтьо е изморен, което е нормално. Оказа се добър разузнавач и навигатор. Отива до потока и започва шумно да пие. Къртис коленичи до животното и също утолява жаждата си.
Не вижда никаква риба, но е сигурен, че трябва да има.
Ако беше Хъкълбери Фин, щеше да знае как да лови риба. Разбира се, ако беше мечок, щеше да хване дори повече риба и от Хък.
Не може да бъде Хък, защото той е просто измислен герой. Не може да бъде и мечок, защото е Къртис Хамънд. Дори и наоколо да се навърташе мечок, който да му даде подробни данни за строежа на мечешкия организъм и поведение, не би дръзнал да остане гол и да се опита да бъде мечок, да лови с лапи риба от реката, защото, когато по-късно отново се превърне в Къртис и си облече дрехите, ще трябва да започне от нулата с изграждането на новата си самоличност. А тази самоличност е най-голямата му надежда за оцеляване и затова лошите ще го забележат по-лесно, ако се появят с техните проследяващи бинокли.
— Сигурно съм глупав — казва той на кучето. — Сигурно Габи беше прав. Той определено ми изглеждаше умен. Знаеше всичко за правителството и ни измъкна от опасността. Сигурно и за мен беше прав.
Кучето не мисли така. С типичната си кучешка преданост, то го поглежда и помахва с опашка.
— Добро пале. Обещах да се погрижа за теб, а сега сме дори без храна.
Осланяйки се на обучението си по оцеляване, момчето може да събере ядливи корени, гъби и зърна. Кучето обаче няма да иска да яде подобни неща.
Стария Жълтьо привлича вниманието му към джипа, като дотичва до колата и застава до затворената предна врата.
Когато Къртис отваря, кучето скача на седалката и слага лапи на жабката.
Къртис отваря жабката и вижда три пакета със сандвичи, пакет с нарязано телешко месо, пуешко, два плика фъстъци и шоколад.
В жабката също така намира талона на колата, от който разбира, че собственикът на колата се казва Клиф Мууни. Очевидно ако той има роднинска връзка с безсмъртния Габи Хейс, сигурно е по майчина линия. Къртис запомня адреса на Клиф, на който ще пише някой ден, за да му се извини и да му изпрати пари като компенсация за неудобството.
С находките от жабката момчето и кучето се настаняват до потока под широко разперените клони на дърветата, известни като онтарийски тополи.
От филмите Къртис знае за местните ботанически видове, както и за местната фауна. Знае местната физика, химия, висша математика, двайсет и пет местни езика, как да приготви вкусен ябълков пай и много други неща.
Ала независимо колко обширни са познанията ти, невъзможно е да знаеш абсолютно всичко. Къртис е наясно с ограниченията на своите познания и за бездната на непознатото.
Седнал и облегнал се на дънера на дървото, той къса телешката пастърма на парчета и дава на кучето.
Така или иначе знанието не е мъдрост, а ние не сме дошли на този свят само за да се тъпчем с факти и цифри. Този живот ни е даден, за да можем да си спечелим следващ. Безценният дар е шанс за извисяване на духа, а знанието е едно от многото предпоставки за израстването на духа. Мъдростта на мама.
Докато слънцето изгрява все по-високо и постепенно измества нощта, над поляната пада лека мъгла, сякаш земята издишва сънищата на погребаните в недрата й поколения.
Кучето гледа мъглата с голям интерес. С наострени уши и вдигната глава то гледа не към храната, а към загадъчната пелена върху поляната.
Животинският му вид е надарен с ограничен, но значителен интелект, а също с чувства и надежда. Това, което най-много го различава от човека и от другите по-висши форми на живот, не е умственият му капацитет, а неговата невинност. Кучето проявява егоизъм само когато от това зависи оцеляването му. Никога не проявява излишна самовлюбеност. Тази невинност носи със себе си яснота на възприятието, благодарение на която животното може искрено да се радва на чудесата на сътворението дори и при най- незначителни случаи и мигове, да забелязва тези чудеса и да си дава непрекъснато сметка за тях, докато повечето хора прекарват дни, седмици, а често и целия си живот в егоистично чувство на възхищение и удивление пред сътворението.
Разопакованата пастърма, естествено, е по-важна от поляната и мъглата. Докато яде, кучето продължава да се диви и в същото време да се наслаждава на вкуса на месото.
Къртис отваря единия от пликовете със сандвичи. Дава на Жълтьо два от шестте с фъстъчено масло. Сега вече то има всичко необходимо.
По-късно ще му осигури по-балансирано хранене, но здравословната храна ще почака, докато не изчезне реалната опасност да бъдат изкормени, обезглавени, нарязани на парчета, накъсани и смачкани, смлени. Когато животът ти виси на косъм и бягаш, за да се спасиш, това е достатъчно оправдание да ядеш полуфабрикати.
Стария Жълтьо отпива отново от потока, после се връща при Къртис и ляга, долепил гръб до бедрото му. Докато се храни, той го погалва бавно и нежно. Кучето скоро ще заспи.
Движението спомага за прикритието, а преместването в пространството е движение. Ще бъде в по- голяма безопасност, ако продължи да се движи и ако стигне до оживена местност и се смеси с хората.
Кучето обаче няма неговата издръжливост. Не може да го накара насила да тича до изтощение и без сън, да бяга, докато не падне мъртво на земята.
Изяжда и последния от четирите сандвича в първия плик, всичките шест от втория, после и шоколада, след което приключва със закуската си с фъстъците. Животът е хубаво нещо.
Докато се храни, мислено се връща към момента, в който Габи избяга от тях. Поведението на пазача
