бъда обичана от Кари Грант или от Джими Стюарт. И със сигурност никога нямаше да съм имала онова страхотно преживяване в Ирландия с Джин Уейн!“
Мики остави леля си насаме със скъпите й спомени за Джон Уейн, Хъмфри Богарт или може би дори за чичо й Върнън, и излезе на предната врата. Не я поздрави с „Добро утро“, защото се притесняваше да я погледне в очите. Макар Дженива да знаеше, че племенницата й е пропуснала две интервюта за работа, никога нямаше да го спомене. Толерантността на Джен само засили вината на Мики.
Макар че беше оставила стъклата на колата леко смъкнати, вътре не се дишаше. Климатикът не работеше и тя подкара шевролета със затворени стъкла.
Включи радиото точно когато говорителят четеше новините и оживено описваше правителствена блокада на една трета от щата Юта заради издирването на някакви наркотрафиканти и техните тежковъоръжени телохранители. Трийсет много влиятелни фигури в незаконния наркобизнес се бяха събрали на тайна среща в Юта, за да преразпределят териториите си, както фамилиите от мафията бяха правили многократно преди десетилетия. Смятали са да планират война срещу по-дребните риби и да разработят стратегии за преодоляване на проблемите при контрабандата, създадени при последното затягане на граничния контрол. Научило за този таен заговор, ФБР се опитало да ги арестува. Само че федералните агенти били посрещнати от необичайно ожесточена съпротива и брутално насилие, а не както винаги от адвокатите на престъпниците. Битката била упорита и приличала на военно сражение. Вероятно около дузина от наркобосовете успели да избягат, въоръжени с високотехнологично и модерно оръжие. Те нямало какво да губят и представлявали сериозна заплаха за обикновените граждани. Повечето от тези подробности били от неофициален източник, защото ФБР отказало да разкрие детайли от операцията. „Криза“, каза говорителят и повтори многократно думата, сякаш тези две срички му бяха свидни и скъпи като женска гръд.
Когато имаше природни бедствия и откачени маниаци, стрелящи напосоки в обществени сгради, новините представляваха безкрайна поредица от кризи, повечето от които или бяха преувеличени, или напълно измислени и въображаеми. Ако десет процента от кризите, за които медиите тръбят, бяха истински, цивилизацията отдавна щеше да е загинала, планетата щеше да бъде едно сметище със замърсен въздух, а на Мики нямаше да й се налага да си търси работа или да се притеснява за Лейлъни Клонк.
Тя смени станцията, но навсякъде говореха за тази история. Отново смени и попадна на „Бек Стрийт Бойс“. Това не беше любимата й музика, но групата беше забавна и можеше да премахне махмурлука й.
„Липсата на новини е добра новина.“ Независимо от интерпретацията му това твърдение беше вярно.
Докато караше по магистралата, си спомни разговора с Лейлъни от предишната вечер и си каза: „Гордея се, че съм от онези двайсет процента.“ И тогава за пръв път за деня се усмихна.
До интервюто оставаха три часа и половина и тя възнамеряваше да използва това време, за да уведоми Службите за социални грижи за случая на момичето. Снощи, когато двете с Дженива разговаряха за Лейлъни, предсказанието на момичето им се струваше неизбежно. Тази сутрин обаче дали защото времето подсказа ново решение, или защото водката и шоколадовите понички й вдъхнаха оптимизъм, ситуацията изглеждаше трудна, но не и безизходна.
Глава 34
Лейлъни Клонк, опасната невръстна мутантка, си каза, че са малко нещата, които вдъхновяват повече отколкото едно американско семейство, събрало се на масата за закуска. Само преди вечер мама, татко и дъщерята може би са се карали кой е оставил капака на буркана с фъстъчено масло отворен. Спорили са за това, дали да гледат сапунен сериал, екшън или документална поредица за животните. Може би дори са пускали змии едни срещу други и да са убивали. Но тук, преди да започне новият ден в единайсет часа — различията са загърбени и на мястото на старите препирни може да бъде изградена една нова хармония. Тук те могат да обсъждат и да планират общото си бъдеще, да споделят сънищата си и да скрепят семейния дух.
Старата Синсемила си направи закуска от двайсет и седем таблетки и капсули с витамини, бутилка газирана вода, полуфабрикати от соя с кокосово масло и един банан. След като наряза на кръгчета необеления банан, тя ги изяде така, защото смяташе, че доброто здраве се постига като плодовете се ядат цели. Пак поради тази причина не се докосваше до месо. Ако си приготвеше сандвич, тогава трябваше да си сервира в отделна чиния рогата, кожата, копитата и така нататък.
Доктор Смърт пи чай и изяде две рохки яйца и английски кифлички, намазани с портокалов мармалад. Тъй като не споделяше вижданията на жена си, той не изяде пакетчето от чая и черупките от яйцата, както и картонената кутия от кифличките. Беше толкова внимателен и чистоплътен, че от кифличките на масата не падна нито една троха. Ядеше на малки хапки и прилежно сдъвкваше храната. Така нямаше опасност да се задави с по-голямо парче и да пукне, докато закусва — най-доброто, на което оптимистично настроената му дъщеря можеше да се надява, беше отравяне от салмонела от полусуровите яйца.
Лейлъни хапна мляно жито с нарязан банан (обелен) и пи мляко с шоколад. Докторът на смъртта беше купил напитката без знанието на любителката на соята и целите храни. Макар че Лейлъни би предпочела само мляко, искаше да провери дали майка й ще получи нервен пристъп, когато види как дъщеря й пие от ужасната отрова.
Напразно. Със зачервени очи и посивяло лице, в момента тя се възстановяваше от тежка сутрин. Какъвто и наркотик да беше взела на разсъмване, той още не я беше изпратил в състоянието на Мери Попинз, което тя желаеше. Сигурно поне до вечерта нямаше да е в състояние да лети с вълшебния чадър и да припява.
Междувременно, докато се хранеше, майка й четеше книгата на Ричард Браутиган „В захарта от пъпеш“. От петнайсетгодишна всеки месец я четеше по два пъти. С всеки прочит книгата придобиваше ново значение за нея, макар че до ден-днешен никое от тези значения не беше логично. Синсемила обаче вярваше, че авторът е представил нова стъпка в еволюцията на човечеството, че е пророк с важно послание към най-далновидните представители на обществото. Старата Синсемила смяташе, че тя е една от тези далновидни личности, но с цялата си скромност не беше готова да го потвърди, докато не разбереше напълно посланието на Браутиган. И след като го разбереше, щеше да извлече своя свръхчовешки потенциал.
Погълната от книгата, Синсемила не обръщаше внимание на никого и човек със същия успех можеше да води разговор със соята в чиния. Въпреки това доктор Смърт неколкократно се обръщаше към нея. Не очакваше отговор, но, изглежда, беше убеден, че думите му са достигнали до жена му на някакво подсъзнателно равнище.
От време на време той говореше за Тетси, младата жена, чието сърце се е пръснало от инжектирането на голяма доза дигитоксин преди по-малко от дванайсет часа и чиято съдба той беше разкрил на Лейлъни, когато се прибра късно през нощта. Понякога съобщаваше на Синсемила и Лейлъни най-новите клюки и жълтите новини от различни Интернет сайтове, поддържани от хора, вярващи в съществуването на НЛО. Той ги следеше редовно на лаптопа, който лежеше на масата до чинията със закуската му.
Подробностите за кончината на Тетси бяха детска приказка в сравнение с някои други негови убийства от миналото. А и последните истории за летящи чинии бяха както винаги зловещи. Затова гнусния характер на разговора — а всички разговори в семейството бяха гнусни и отвратителни — се дължеше на разказа на доктор Смърт за това как е излял страстта си пред Синсемила нощес.
По време на вечерята с Мики и госпожа Ди от предната вечер Лейлъни беше казала, че докторът е много чувствен и полов атлет. Това не е съвсем вярно.
Той не тичаше след жените, не ги сваляше и не ги засипваше с комплименти, както правеха повечето мъже. Даже и не показваше особен интерес към противоположния пол. Ако най-съвършената красавица с тесни бикини минеше пред Престън, той нямаше да я забележи, освен ако тя случайно не беше жертва на отвличане от НЛО и носеше в утробата си хибриден човешко-извънземен плод, заченат по време на знойния уикенд на борда на летяща чиния.
При определени обстоятелства обаче смъртоносният доктор изпитваше страстни чувства към Синсемила, които той — именно това беше точната дума — „изливаше върху“ нея. В една каравана, макар и голяма, когато едно семейство е на път по цяла година, между хората се поражда много тясна близост и интимност,
