Мики седна, наля си чай и й разказа за Мадок:
— Лейлъни няма да дойде за вечеря. Но съм сигурна, че ще дойде да ме види, след като родителите й си легнат да спят. Ще я чакам колкото и късно да стане.
— Чудех се… дали не може да отиде да живее при Клариса?
— А папагалите?
— Нали не са крокодили.
— Ако открия документите за граждански брак на Мадок, ще накарам журналистите да се заинтересуват от него. От четири години се е притаил и за него не се говори и не се пише много, но медиите ще се заинтригуват. Мистерията ще ги привлече. Защо крие женитбата си? Дали заради нея гледа да е в сянка?
— Синсемила — тя самата е цял цирк за медиите.
— Ако пресата се разшуми, все ще се намери някой, който е знаел за съществуването на Лукипела. Момчето не е стояло скрито от света през целия си живот. Дори и откачената му майка никога да не се е застоявала на едно място за дълго, такива като нея се помнят. Хората, които са я познавали макар и бегло, със сигурност ще си спомнят за нея. Някои ще си спомнят и за Луки. Тогава Мадок ще трябва да обяснява къде е момчето.
— Как ще намериш документи за брака му?
— Мисля по въпроса.
— Ами, ако много от репортерите уважават Мадок и мислят, че ти имаш лични сметки за уреждане с него? Като онази Бронсън?
— Със сигурност ще има такива. Той като цяло получава повече положителни отзиви. Но любопитството на репортерите трябва да се разпали. Такава им е работата — да се ровят в мръсотията.
Мики взе фигурката на пингвин, чийто произход леля Джен й беше обяснила.
— Няма да му дам да нарани Лейлъни. За нищо на света.
— Никога не съм те виждала такава преди, мишленце.
Мики погледна леля си в очите.
— Каква?
— Толкова решителна.
— От това зависи не само съдбата на Лейлъни, но и моята, лельо Джен.
— Знам.
Глава 45
Поли кара с отворен плик пуканки в едната ръка и студена кутия бира в поставката за чаши в седалката й.
Да държиш отворена бутилка или друг съд с алкохол в превозното си средство, докато караш, е нарушение на закона, но Къртис се въздържа от забележка. Не иска да повтаря грешките от контакта си с Габи, който много се обиди, когато момчето му напомни, че трябва да слагат предпазните колани.
Двулентовата асфалтова настилка на шосето очертава прерията като молив на северозапад от ранчото „Ниъри“. Според близначките пътят на юг води към дива пустиня и в крайна сметка към още по-дивите хазартни игри в Лас Вегас.
Още не са уточнили посоката си, нямат план, с който да постигнат справедливост и възмездие за семейство Хамънд. Нямат никаква идея как да постъпят с Къптис и къде да го настанят. Докато ситуацията не се изясни и те седнат сериозно да помислят, близначките са загрижени единствено той да е свободен и жив.
Къртис одобрява тази схема. Гъвкавостта е най-силното предимство на един беглец. Беглецът с точен и ясен план се превръща в лесна плячка и жертва на собствените си действия. Мъдрост на мама. Така или иначе скоро ще трябва да изостави сестрите и затова всяко планиране, надхвърлящо рамките на следващите два часа, е безсмислено.
Поли кара бързо. Караваната се носи из прерията като ядрен боен всъдеход по повърхността на далечна луна.
В дневната Кас си почива на един диван, който се намира точно зад седалката на шофьора. Кучето е легнало до нея и също почива. Блажено се наслаждава на галенето и чесането.
По настояване на сестрите Къртис заема седалката до шофьора, която разполага с доста екстри, включително и възможност за завъртане във всички посоки. Обърна седалката към шофьора и към дневната, той може да вижда едновременно и двете жени.
Макар че е само със саронга хавлия, той вече не го притеснява. Чувства се като полинезиец, като Бинг Кросби в „Пътя към Бали“.
Дават му и на него плик с пуканки и кутия портокалов сок, макар че е поискал бира.
Това е по-добре. Щастлив е, че е попаднал в компанията на сестрите Кастория и Полуксия Спелкънфелтър. Намира подробностите за живота им невероятни, такива, каквито не е гледал и по филмите и не е чел по книгите.
Родени са и са отгледани в едно провинциално градче в Индиана, което Поли нарича „една дълга дупка от тухли и дъски“. Според Кас най-вълнуващите развлечения, които градчето предлага, са да гледаш как пасат кравите, как пилетата кълват, а свинете спят. Къртис обаче не може да си представи какво забавно може да има в подобни занимания.
Баща им Сидни Спелкънфелтър е преподавател по гръцка и римска история в един частен колеж, а жена му Имогена преподава история на изкуството. Сидни и Имогена са мили и любящи родители, но в същото време са и, както казва Кас „наивни като рибки, които мислят, че светът се ограничава само с техния аквариум“. И понеже и техните родители били академици, Сидни и Имогена години наред обяснявали на другите философията на живота, а самите те водели жалко съществуване.
Въпреки че били сред учениците им гимназисти, Кас и Поли зарязали колежа и заминали за Лас Вегас. След около месец се превърнали в гвоздея на програмата на един от големите хотели в столицата на хазарта. Започнали да танцуват в едно вариететно шоу в трупа от седемдесет и четири танцьори, дванайсет изпълнителки на еротични танци, два слона, четири шимпанзета, шест кучета и един питон.
Поради силния интерес към акробатиката и жонгльорството след една година работа те се издигнали до небосклона на Лас Вегас — участвали в атрактивен шоуспектакъл за десет милиона долара, чийто основен сюжет бил контактите с извънземни. Те играели извънземни кралици-акробатки, които заговорничели да превърнат всички мъже на земята в сексуални роби.
— Тогава за пръв път се заинтересувахме от НЛО — разкрива Кас.
— В откриващия танцов номер — припомня си Поли — ние слязохме по стълбичка от една огромна летяща чиния. Беше невероятно.
— И не трябваше да сме голи през цялото време — добавя Кас. — Е, от летящата чиния излязохме голи, разбира се.
— Както биха сторили едни извънземни кралици на любовта — допълва Поли. Двете се усмихват сладко, което напомня на Къртис за безсмъртната Голди Хорн.
Къртис също се засмива, развеселен от тяхната самоирония.
— След първите две минути обличахме страхотни костюми, подходящи за акробатика на трапец и за жонглиране — казва Кас.
— Ако жонглираш с плодове, когато си гол, рискуваш да сграбчиш тези пъпеши, дето не трябва — обяснява Поли.
Двете отново се изкискват, но този път Къртис не разбира шегата.
— Последният път бяхме — разказва Поли — само с шапките с пера, с оскъдни костюми и ботуши на високи токчета. Продуцентът настояваше, че това било автентично облекло на една кралица на любовта.
— Кажи ми, Къртис, колко извънземни кралици на любовта си видял със златисти ботуши с високи остри токчета? — пита го Кас.
— Нито една — отговаря той.
— Така му казахме и ние. С тези дрехи изглеждаш глупаво. Така не би се облякла нито една кралица, в
