— Не. Просто е супер да ги гледаш.
— Направили са си труда да монтират тези стъклени топки само защото е супер да ги гледаш? — Той поклаща глава от възхищение към съществата, които превръщат в изкуство дори всекидневните предмети. — Тази планета е чудесна.
Близначките слизат първи — Кс с голяма чанта, преметната през рамо. Двете имат програма, която по прецизност съперничи с военните планове: всичките десет гуми трябва да се огледат с фенерче, маслото и течността в скоростната кутия да се проверят, резервоарът на чистачките трябва да се напълни…
Мисията на Стария Жълтьо е по-прозаична: трябва му тоалетна. И Къртис тръгва с кучето, за да му прави компания.
Застават до стъпалата и се вслушват в шепота на ветреца, който идва от огрените от луната равнини на северозапад. Нощният въздух е изпълнен с някаква миризма, която кара Жълтьо да впрегне сетивата си и да разбере какъв е произходът й.
Колонките са разположени до единия край на дългата каравана. Близначките изчезват зад завоя, за да търсят продавача. Душещото куче се насочва към задната част на караваната. Не с обичайното животинско любопитство, а целенасочено, съсредоточено. Къртис тръгва след духовната си сестра.
Завиват откъм задната част и минават покрай лявата страна на флийтууда. Пред тях, от колонките изниква овехтелият магазин. Вратата е полуотворена.
Кучето спира и отстъпва крачка назад. Сигурно защото омагьосаните колонки го разсейват.
Отблизо Къртис вижда, че в тях няма нещо кой знае колко магическо. Докато гледа към кълбата, които в момента са празни и през тях не минава гориво, отраженията на червената и жълтата сигнални светлини проблясват на стъклената повърхност. Но тези проблясъци са някак зловещи. Нещо недоброжелателно обитава сферите.
До караваната висок плешив мъж разговаря с близначките. Той е с гръб към Къртис и на разстояние десет метра, но в него има нещо много нередно.
Козината на кучето настръхва и момчето подозира, че така то изразява недоверие към непознатия. Недоверие, предадено му чрез специалната им телепатична връзка.
Макар че Стария Жълтьо изръмжава тихо и очевидно не изпитва добри чувства към служителя от бензиностанцията, погледът на животното е насочен другаде. То се втурва към западната част на сградата, а Къртис забързва след него.
Сигурен е, че на кучето вече не му е до тоалетна.
Отстрани има слабо осветен паркинг. В мрака се вижда един форд експлорър, едва забележим на лунната светлина. Къртис предполага, че джипът е на мъжа, който говори с близначките отпред.
Сребристият корвет, който ги задмина също ги чака тук. Старият Жълтьо напрегнато оглежда колата и тихо изскимтява.
Луната огрява по-ясно спортната кола от джипа, но кучето се затичва към задната част на експлоръра. Изправя се на задните лапи и опира предните в задната броня, вторачило се в задното стъкло. То обаче е прекалено високо, за да може да види нещо през него.
Поглежда към Къртис.
Момчето се поколебава, но кучето настойчиво стои отзад.
В мрака не може да види как кучето потреперва, но чрез духовната връзка усеща колко е притеснено.
Страхът като прокрадваща се котка си пробива път до сърцето на Къртис, а оттам из цялото му тяло.
Отива до кучето и също се вторачва в задния прозорец. Не може да различи дали джипът превозна нещо, или това са само сенки.
Кучето продължава да потупва с лапи по бронята.
Къртис се опитва да отвори. Задният капак се вдига.
С отварянето автоматично се включва вътрешната светлина. В багажника има два трупа. Те са завързани като чували.
Сърцето му прескача като лудо.
Щеше да избяга ако не беше син на майка си. По-скоро обаче би умрял, отколкото да посрами паметта й с действията си.
Би се отвратил от погнуса и жалост, ако не беше обучен да реагира на всеки ужас като част от оцеляването, като на тест, който трябва да бъде разчетен бързо, за да може да спаси себе си и другите.
„Другите“ в случая означава Кас и Поли.
Висок, плешив и мъжки, първият от труповете е пълно копие на служителя на бензиностанцията, който говореше преди малко с близначките. Къртис не видя лицето на човека, но е убеден, че то е идентично на това в колата, само че не е изкривено от ужас.
Буйна и лъскава кестенява коса обрамчва и смекчава чертите на лицето на мъртвата жена. Нейните широко отворени кафяви очи са втренчени изненадано — сигурно от първите впечатления от вечността, които тя е усетила в мига, в който душата й е напуснала този свят.
По никоя от двете жертви не се забелязват видими рани, но и двамата явно са със счупени вратове. Главите им са под такива неестествени ъгли, че гръбначните им стълбове сигурно са прекършени. За ловците, които трепнат пред ужаса и убийствата, подобен почерк е необичайно чист и жалостив.
По-скоро нуждата, а не жалостта, са причината за тези травми. Труповете са без обувки и горни дрехи. За да се маскират като жертвите си, убийците са се нуждаели от костюми без дупки и кървави петна.
Ако комплексът на бензиностанцията и магазинът се управляват само от неколцина членове на семейството, тогава тук в багажника лежат майката и бащата. Техният бизнес и техните самоличности са им били отнети насилствено.
Вниманието на кучето е насочено отново към корвета. Интересът му не е чак толкова силен, че да отиде до спортната кола, към която проявява явен страх. Изглежда, е колкото объркано, толкова и притеснено. Накланя глава първо наляво, после надясно, примигва, обръща се наполовина с гръб към колата, но после отново рязко се обръща напред, сякаш е забелязало нещо да мърда.
Може би в корвета ги чака нещо по-лошо от находката в експлоръра. Тогава той ще запази дистанция и също няма да се приближава. Вместо това, използвайки сетивата на кучето, Къртис се отваря по-пълно за тяхната духовна връзка и поглежда към корвета с неговите очи.
Отначало духовната му сестра, изглежда, не вижда нищо повече от него. Но после само за секунда осветената от луната кола мержелее като мираж. Кола-мечка с вътрешно запалване, корвет от 1970. Изглежда, формата на колата маскира нещо много страховито и ужасно. Кучето примигва един-два пъти, но спортната кола не помръдва и си остава на мястото. Жълтьо обръща глава настрани и в продължение на две-три секунди с крайчеца на окото си, наблюдава това, което Къртис не може да улови: транспортно средство не от тази Земя, по-гладко дори от подобния на акула корвет. Като звяр, роден да се нахвърля с ярост върху акули. Тази машина изглежда толкова могъща, че не може да бъде възприета просто като някакво творение на дизайнери и инженери. За да я опишеш, ти е необходим езикът на военната терминология, защото въпреки нейната гладка повърхност тя прилича на крепост на колела: с компактни подпори, валове, бойници, апарели, аеродинамични кули, умалени и пригодени за превозното средство.
Имайки пред себе си тези разкрития, той не може да стои тук нито секунда повече. По-лошите негодници са пристигнали.
Нервите му са опънати като струни на цигулка, а мрачното му въображение ги опъва още повече, рисувайки бъдещето.
Смъртта е тук. Тя никога не е била толкова пълнокръвна и реална, колкото е в момента, и чака да пирува с кости и плът.
Ловците сигурно подозират, че Къртис се намира в караваната. Разумната съдба и неговата сестра по дух го изведоха от флийтууда и го накараха да завие зад сградата, за да се озове на това осветено от луната убийствено място, без да го забележат. Но няма да остане неразкрит за дълго: може би две минути, с повече късмет три.
В мига, в който се покаже, ще го разпознаят.
Затова изпраща кучето при поли.
