Ако силата, с която размахваше опашка, беше надежден показател, Орсън изпитваше огромно удоволствие от това тълкуване.
Кучето обиколи фонтана, оглеждайки скулптурата от всички страни.
Вероятно целта на появата ми на този свят
Орсън размахваше опашка и изглеждаше доволен от най-новото ми тълкуване на скулптурата. Погледнах часовника си. До зазоряване оставаха по-малко от два часа.
Трябваше да посетя две места, преди слънцето да ме принуди да се скрия. Първото беше Форт Уайвърн.
От парка на Палм Стрийт и Грейс Драйв до Форт Уайвърн е по-малко от десет минути с велосипед дори със скорост, с която Орсън да не се умори. Знам пряк път през подземния канал, минаващ под магистрала № 1. Отвъд него има открит бетонен канал, широк три метра, който продължава навътре в територията на военната база, след като е преграден с решетка, завършваща с бодлива тел отгоре, определяща периметъра на съоръжението.
Навсякъде по оградата, както и във владенията на Форт Уайвърн, големи табели в червено и черно предупреждават, че нарушителите, които влизат без разрешение, ще бъдат съдени според федералните закони и минималната глоба е не по-малко от десет хиляди долара и затвор до една година. Никога не съм обръщал внимание на тези заплахи, защото знам, че поради състоянието ми никой съдия няма да ме хвърли в затвора за такова дребно нарушение. Пък и мога да си позволя да платя десетте хиляди долара, ако се стигне дотам.
Една нощ преди осемнайсет месеца, наскоро след като Уайвърн беше затворен, използвах ножовка за метал, за да срежа решетката там, където се спускаше в отводния канал. Възможността да изследвам това огромно ново пространство беше твърде примамлива, за да не я използвам.
Ако вълнението ми ви се струва странно — като се има предвид, че не бях хлапе, изпълнено с жажда за приключения, а двайсет и шест годишен мъж, — тогава вероятно сте човек, който може да хване самолета за Лондон, ако иска, да отплава за Порто Валярта, щом му хрумне, или да се качи на „Ориент Експрес“ от Париж до Истанбул. Вероятно имате шофьорска книжка и кола. Сигурно не сте прекарали целия си живот в град с население дванайсет хиляди души, непрестанно обикаляйки нощем, докато опознаете всяка тиха, уединена уличка толкова подробно като спалнята си, и следователно сте луд по непознатите места и преживявания. Ето защо, спестете ми пренебрежението си.
Фортът, кръстен на генерал Харисън Блеър Уайвърн, герой, награден с множество медали през Първата световна война, е бил създаден през 1939 година като база за подготовка и поддръжка. Разположен е на територия от петстотин декара, но това не го прави нито най-голямата, нито най-малката военна база в щат Калифорния.
По време на Втората световна война във Форт Уайвърн била създадена танкова школа, предлагаща подготовка за боравене и поддръжка на всяко превозно средство, движещо се с верига, използвано по бойните полета на Европа и Азия. Други школи под чадъра на Уайвърн предоставили първокласно обучение в унищожение и хвърляне на бомби, саботаж, полева артилерия, полева медицинска помощ, военна стратегия и криптография, както и основна подготовка на десетки хиляди пехотинци. На територията на базата има артилерийско стрелбище, огромна мрежа от бункери, служещи за складове с амуниции, летище и повече сгради, отколкото в Мунлайт Бей.
В разгара на студената война действащият персонал официално наброяваше 36 400 души. Имаше и 12 904 членове на семействата на служителите и над четири хиляди цивилни служители. Военният бюджет беше много над седемстотин милиона долара годишно, а разходите за договори превишаваха сто и петдесет милиона за същия период.
Когато Уайвърн беше затворен по препоръка на Комисията по закриване и преустройство на отбранителните бази, звукът на парите, изсмуквани от икономиката на страната, беше толкова силен, че местните търговци не можеха да спят, а бебетата им плачеха нощем от страх, че няма да получат колежанско образование когато пораснат. Радио Кей Би Ей Уай, което загуби една трета от потенциалните си слушатели в околността и половината от нощната си аудитория, беше принудено да съкрати персонала. Затова Саша започна да изпълнява ролята на дисководещ и на директор, а Дуги Сасман работеше осем часа извънредно на седмица, за да изкарва редовната си надница и никога не помръдна татуираните си бицепси в знак на протест.
Строителните проекти на свръхсекретните обекти на територията на Форт Уайвърн бяха поверени на военни наемници. Несъмнено работниците е трябвало да положат клетва да пазят тайната и до края на живота си оставаха изложени на риска да бъдат обвинени в предателство заради неволна грешка на езика. Според слуховете, заради авторитета си на център за военна подготовка и обучение, Уайвърн бе избран за база на голям химично-биологичен военен научноизследователски институт, построен в огромен, изолиран, обезопасен подземен комплекс.
Имайки предвид събитията от изминалите дванайсет часа, бях убеден, че тези слухове са верни, макар да не бях виждал никакво доказателство за съществуването на такава крепост.
Изоставената база предлага гледки, които могат да те изумят, да те уплашат и да те накарат да се замислиш върху размерите на човешката глупост. Представям си Форт Уайвърн в сегашното му състояние като зловещ парк, разделен на множество сектори като Дисниленд, с тази разлика, че базата е достъпна само за един клиент и вярното му куче.
Мъртвия град е един от любимите ми.
Аз съм го кръстил така. Не са го наричали с това име, когато Форт Уайвърн е преуспявал. Състои се от над три хиляди семейни къщи и двойни бунгала, в които са живели женените служители. В архитектурно отношение тези скромни постройки са непривлекателни и еднакви. Осигурявали са минимални удобства предимно на младите семейства, които са ги обитавали. Но макар да са еднообразни, къщите са приятни и когато се разхождаш из празните им стаи, усещаш, че там се е водил хубав живот и е имало любов, смях и събирания с приятели.
Напоследък улиците на Мъртвия град са затрупани с купчини прах и сухи треви, очакващи да бъдат пометени от вятъра. След дъждовния сезон тревата бързо става кафява и запазва този цвят през по- голямата част от годината. Храстите са повехнали, а много от дърветата — изсъхнали. Безжизнените им клони са черни. Мишките са превзели жилищата, а птиците свиват гнезда в трегерите на външните врати и цапат верандите с изпражненията си.
Човек би предположил, че постройките ще бъдат или поддържани поради някаква реална вероятност за бъдеща употреба, или сринати със земята, но явно няма средства за нито едно от тези две решения. Засега сградите са оставени да се рушат така, както са били изоставяни градовете от епохата на златотърсачите.
Разхождайки се из Мъртвия град, имаш чувството, че всички на този свят са изчезнали или умрели от чума и си сам на земята. Или че си полудял и живееш в мрачна, крайно субективна фантазия, обграден от хора, които очакваш да видиш. Или че си умрял и си отишъл в ада, където наказанието ти се състои от вечна самота. Съзреш ли мършав койот с дълги зъби и пламтящи очи, тези животни ти приличат на демони и фантазията, че си в пъкъла е най-лесната за вярване. Но ако баща ти е бил професор по литература и си благословен или прокълнат със съзнание като цирк с триста арени, можеш да си представиш безброй сценарии, за да си обясниш къде се намираш.
В тази мартенска нощ въртях педалите по улиците на Мъртвия град, но не спрях да посетя никой от домовете. Мъглата още не беше стигнала дотук и сухият въздух бе по-топъл от влажния мрак по крайбрежието. Луната бе залязла, но звездите бяха ярки и нощта беше идеална за разглеждане на забележителности. Но за да изследваш задълбочено дори един сектор от парка, какъвто представлява Форт Уайвърн, трябва да посветиш цяла седмица на тази задача.
Нямах чувството, че ме следят. След онова, което бях научил през последните няколко часа, знаех, че
