Непознати

допуснем, че Брендън и Доминик притежават някакви способности, които се дължат на случилото се в нощта на червената луна. Ами ако става дума за телекинеза — способността да преместваш предмети, без да ги докосваш? Това би обяснило въртящите се хартиени луни и опустошението в грила.

Всички погледнаха изумено Доминик и Брендън, но никой не беше по-стъписан от самите тях. Те се бяха вторачили потресени в Джинджър.

— Но това е абсурдно! — каза Доминик. — Аз не съм екстрасенс, нито магьосник.

— И аз — рече Брендън.

Джинджър поклати глава.

— Това е несъзнателно. Силата е във вас, но вие не съзнавате това. Замислете се. Първият път, когато Брендън е упражнил лечителските си умения и кръговете са се появили на дланите му, е било, докато е сресвал косите на момиченцето в болницата. Той бил завладян от силно състрадание към нея и изпълнен с отчаяние и гняв, че не може да й помогне. Може би тези чувства са освободили дарбата в него, макар че не го е съзнавал, защото придобиването й е част от онова, което са го принудили да забрави. Втория път Брендън се е оказал в необикновена криза, която може да е задействала тези способности. А сега нека да разсъждаваме върху преживяванията на Доминик. Първото е в Рино, в къщата на Ломак. Докато се е разхождал из стаите, Доминик се е разстроил толкова много от задълбочаващата се загадка, че е изпитал желание да откъсне от стените плакатите с луната. И така е станало. Доминик наистина ги е откъснал от стените, но не с ръцете си, а с помощта на способността си. И не забравяйте, че плакатите са паднали на пода, едва когато той е извикал: „Престанете! Спрете!“ Самият Доминик е спрял явлението.

Брендън, Доминик и още един-двама от присъстващите изглеждаха скептично настроени, но Джинджър завладя въображението на Санди Сарвър.

— Да, има логика! Замислете се какво стана тук в събота вечерта. Доминик се опитваше да си спомни какво ни се е случило в онази юлска нощ и изведнъж се разнесе онзи странен шум и тътен и всичко се разтресе. Може би Доминик несъзнателно е използвал способността си, за да пресъздаде ефекта от случилото се тогава.

— А странната светлина? — попита Доминик. — Твърдиш, че Брендън и аз я произвеждаме по някакъв начин?

— Да — отговори Джинджър. — Пирокинеза. Способността спонтанно да произвеждаш топлина или огън само със силата на мисълта си.

— Но онова не беше огън, а светлина — рече Доминик.

— Тогава е фотокинеза. Мисля, че когато се срещнахте, ти и Брендън подсъзнателно разпознахте силата един в друг. Някъде дълбоко в паметта ви се е пробудил споменът за случилото се в онази юлска нощ, онова, което сте били принудени да забравите. И двамата сте искали да взривите бариерата пред спомените. И затова несъзнателно сте създали онази странна светлина, която всъщност е била пресъздаване на промяната на луната от бяла в червена в нощта на шести юли. Подсъзнанието ви се опитваше да изтласка спомена през преградата в паметта.

— Чакай малко — каза Ърни Блок и поклати глава. — Загубих нишката на мисълта ти. Ти започна с предположението, че луната е станала червена от минаващ облак от биологична зараза. После заговори за необикновените способности на Доминик и Брендън, в резултат на случилото се с нас. Къде е връзката? Какво общо има между биологичната зараза и всички тези паранормални явления?

Джинджър пое дълбоко въздух, защото бе стигнала до същината на теорията си, до най-невероятната част.

— Може да сме били заразени с някакъв вирус или бактерия, която като страничен ефект предизвиква драстични химични, генетични или хормонални промени в гостоприемника и дори преобразява мозъка. И след като се излекува от инфекцията, е възможно гостоприемникът да придобие свръхестествени способности.

Израженията, изписани на лицата на останалите, бяха различни. Но никой не мислеше Джинджър за луда или с твърде развихрено въображение, а по-скоро бяха смаяни от сложната последователност в логиката й.

— Мили Боже — възкликна Доминик. — Съмнявам се дали това е правилният отговор, но със сигурност е най-хубавата и стройно изградена теория, която съм чувал. Какъв сюжет за роман! Генетично създаден вирус, който като неочакван страничен ефект предизвиква принудителна еволюция на човешкия мозък, завършваща с придобиване на паранормални способности. За пръв път от няколко седмици изпитвам непреодолимо желание да хукна към пишещата машина. Джинджър, ако се измъкнем живи от тази бъркотия, ще трябва да ти дам част от хонорара си за книгата, която със сигурност ще се роди от хипотезата ти.

— Но защо това да не е правилният отговор? — попита Джорджа Монатела. — Защо да е само страхотен сюжет за роман?

— Първо — отговори Джак Туист, — ако беше истина и сме били заразени с един и същ вирус, тогава всички щяхме да имаме паранормални способности, нали?

— Може би не всички сме били заразени — рече Джинджър. — Или вирусът е подействал различно.

— Или този определен страничен ефект не се е проявил във всеки, който е бил заразен — предположи Фей.

— Логично — отбеляза Джинджър и отново започна да крачи из помещението, но този път не от нервно напрежение, а от вълнение.

Нед Сарвър прокара пръсти през оределите си коси и попита:

— Искаш да кажеш, че военните са знаели за страничния ефект? И че е можело да предизвика тези промени в някои от нас?

— Нямам представа — отговори Джинджър. — Може би са знаели, а може би не.

— Мисля, че не са знаели — каза Ърни. — Трудно е да се повярва, че нашите военни умишлено ще ни заразят с биологично оръжие, за да експериментират въздействието му. Но дори такава жестокост да е възможна, те не биха ни инфектирали с вирус, който може да ни преобрази така, както Джинджър описва. Защото, приятели мои, хората с необикновени способности ще бъдат нов вид, по- висши човешки същества. Свръхестествената дарба би означавала военна, икономическа и политическа власт. Затова, ако е знаело, че разполага с вирус, предизвикващ такива способности, правителството не би заразило група обикновени хора като нас. Никога. Тази благословия ще бъде запазена за управляващите, за елита. Съгласен съм с Доминик. Теорията за червения облак от зараза е интересна, но малко вероятна. Ако наистина сме били заразени с такова нещо, правителството не е знаело за страничния ефект.

Всички погледнаха Брендън и Доминик със смесица от страхопочитание, безпокойство, учудване, уважение и боязън. Свещеникът и писателят трепнаха от въодушевяващата, но същевременно страшна мисъл, че може би притежават потенциал на свръхчовешка сила, който завинаги ще ги разграничи от останалите хора.

— Не — каза Доминик и стана, за да възрази, но отново седна, сякаш мислеше, че краката няма да го издържат. — Не, не. Не си права, Джинджър. Аз не съм супермен или магьосник. Не съм проклет… урод. Бих го почувствал. Сигурен съм.

— Предполагах, че по някакъв начин съм бил способът за излекуването на Емелийн и Уинтън — каза Брендън. — Смятах, че някаква сила действа чрез мен. Никога не съм мислил, че съм действителният лечител. Вижте какво, нали решихме, че историята с изтичането на токсични вещества е измислица и случилото се с нас не е инцидент и не се дължи нито на химично, нито на биологично заразяване, а е нещо съвсем различно.

Джак, Джорджа, Фей и Нед заговориха в един глас.

— Чакайте малко — надвика ги Джинджър. — Няма смисъл да обсъждаме това, защото не можем да докажем дали е имало вирус или не. Но може би ще успеем да докажем другото.

— Какво имаш предвид? — попита Санди.

— Може би ще успеем да докажем, че Доминик и Брендън притежават необикновени способности.

— Как? — попита Корвези.

— Ще направим експеримент — отговори Джинджър.