Непознати

Започвам да си спомням какво стана, след като влязохме в кораба. Почувствах, че нещо живо в тези два контейнера ме вика. Умираше, но още беше живо.

— Да — каза Брендън. По лицето му вече се стичаха сълзи. — Спомням си, че златистата светлина идваше от два от тези контейнери и ме привличаше. Бях принуден да се приближа и да сложа ръце на кръговете. И когато го сторих… разбрах, че нещо под капака отчаяно се е вкопчило в живота, но не заради себе си, а за да ми подари нещо. И когато докоснах кръговете, ми го даде. И после умря. Тогава нямах представа какво има в мен. Дори сега, когато знам, предполагам, че ще ми трябва време да проумея и да се науча да използвам силата.

— Било е живо — потресен каза Бенел. — Ами… Две от телата се бяха превърнали в прах… Други две се бяха разложили… Останалите четири бяха в много по-добро състояние, а две от тях изглеждаха идеално запазени. Но и през ум не ни е минавало…

— Да — прекъсна го Доминик, който явно си спомни още неща. — Умираше, но се държеше, за да ми предаде дарбата. Очаквах, че после ще ме разпитат и ще имам възможност да кажа какво ми се е случило в космическия кораб. Но правителството изгаряше от нетърпение да предпази обществото ни от шока от контакта и се страхуваше от неизвестността… Така и не можах да разкажа нищо.

— Скоро ще разкажете всичко на целия свят — рече Бенел.

— И ще го променим — добави Брендън.

Джинджър погледна лицата на членовете на семейството от мотел „Спокойствие“, сетне Паркър и Бенел и усети връзката, която скоро щеше да съществува между всички мъже и жени, невероятната близост, произлизаща от споделения скок нагоре по стълбицата на еволюцията, към един по-добър свят. Хората на земята вече нямаше да бъдат непознати един за друг. Те бяха живели в мрак и невежество, но сега стояха пред прага на нова зора. Джинджър погледна ръцете си на хирург и се замисли колко много години бе учила, надявайки се, че ще спасява човешки живот. Сега вече цялата тази подготовка може би нямаше да й е необходима и усилията й бяха напразни. Но й беше все едно. Зарадва се от перспективата за един свят, който нямаше да се нуждае от медицина и хирургия. Скоро Джинджър щеше да поиска Доминик да й предаде дарбата си и щеше да лекува само с докосване. Нещо повече, щеше да предава на другите хора силата да се лекуват сами. Продължителността на човешкия живот щеше изведнъж да се увеличи драстично. Триста, четиристотин, а може би дори петстотин години. С изключение на нещастните случаи, смъртта щеше да бъде прогонена към далечен хоризонт. Вече нямаше да има майки и бащи, безмилостно отнети от децата, които ги обичат. Нито съпрузи, които да седят до смъртния одър на младите си жени. Не. Никога.

,

Информация за текста

© 1986 Дийн Кунц

© 2000 Юлия Чернева, превод от английски

Dean Koontz

Strangers, 1986

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2009 г.

Издание:

ИК „Плеяда“, 2000

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО, 2000

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Джени Тодорова

ISBN 954-409-208-0

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12650]

Последна редакция: 2009-08-29 19:12:21

,

1

Лудост, при която болният се смята за вълк. — Б.пр.

2

Block (англ.) — каменен, дървен или метален блок. — Б.пр.

3

Вестиарий — място за съхранение на богослужебни одежди и прибори. — Б.пр.

4

Широка, бяла, връхна дреха. — Б.пр.

5

Очарован съм (фр). — Б.пр.

6

Пипер (англ.). — Б.пр.

7

Кататония — неподвижност, ступор, кататония. — Б.пр.

8

Хълм Гръм (англ.). — Б.пр.

9

Откровението на Йоана 21:4. — Б.пр.

10

Гарван, гарга, врана (англ.). — Б.пр.