Непознати

енциклопедия описва повече физически неща, отколкото философията им. Но според нас те се смятат за служители на някаква висша сила, която е създала вселената…

— Господ? — прекъсна го Брендън. — Искате да кажете, че те се смятат за Божии служители?

— Нещо такова — отговори Майлс. — Но не разпространяват религиозно послание. Само чувстват, че свещеният им дълг е да помагат на интелигентните видове да установят контакт през огромната пустош на космоса.

— Контакт — злокобно подметна Фолкърк и отново погледна часовника си.

Генерал Алварадо бавно се придвижваше към дясната страна на полковника.

Джинджър изпитваше все по-силно безпокойство от антагонизма между Фолкърк и Бенел и Алварадо и не го разбираше. Тя се приближи до Доминик и сложи ръка на рамото му.

— Пришълците донесоха и друг дар — продължи Майлс. — Те са толкова древен вид, че са развили някои умения, които ние смятаме за паранормални. Способността да лекуват. Телекинезата. Освен това са се научили и да ги… предават на други разумни същества, които не ги притежават.

— Да ги предават? — попита Доминик. — Как?

— Не знам точно. Но могат да го правят. И очевидно това е станало и с вас и сега вие можете да ги предавате на други хора.

— Искате да кажете, че Доминик и Брендън могат да предават на… всеки дарбата си? — учуди се Джак.

— Аз вече я предадох — каза Брендън. — Джинджър, Доминик, Джак, вие не чухте новините, които отец Висажик е съобщил на Паркър. Емелийн и Уинтън, които излекувах в Чикаго, сега притежават дарбата.

— Нови източници на инфекция — мрачно отбеляза Фолкърк.

— И след като Брендън ме излекува, рано или късно и аз ще притежавам силата — рече Паркър.

Мислите на Джинджър трескаво препускаха в главата й. Новините бяха потресаващи.

— Искате да кажете, че… те са дошли да ни помогнат да се развием? И тази еволюция вече се осъществява?

— Да — отговори Бенел.

— Моля ви, този маскарад става отегчителен — каза Лийланд Фолкърк и отново погледна часовника си.

— Какъв маскарад? — попита Фей Блок. — Какви ги говорите, полковник? Казаха ни, че според вас ние сме заразени. Това са глупости. Откъде ви хрумна тази налудничава мисъл?

— Спестете ми игрите — троснато каза Фолкърк. — Преструвате се, че не знаете нищо. А всъщност всичко ви е ясно. Никой от вас вече не е човешко същество. Всички сте… обладани и привидната ви невинност е игра, която трябва да ме убеди да пощадя живота ви. Но няма да стане. Късно е.

Отвратена от безумието на Фолкърк, Джинджър отново се обърна към Бенел:

— Какви са тези щуротии за зараза и обладаване?

— Грешка — отговори Майлс и направи няколко крачки вляво.

Джинджър осъзна, че той се опитва да привлече вниманието на Фолкърк към себе си и да го отклони от генерал Алварадо.

— Грешка — повтори Бенел. — Или по-скоро… типичен пример за човешката ксенофобия — омраза и подозрителност към непознати и към всеки, който е различен от теб. Когато видяхме някои от видеофилмите и научихме за желанието на пришълците да предават способностите си на други видове, ние явно изтълкувахме погрешно информацията. Отначало помислихме, че те обладават и започват да контролират всеки, когото променят и вливат чуждо съзнание в гостоприемника. Предполагам, че това е разбираема параноя след всички филми и книги на ужасите. Смятахме, че имаме работа с паразитен вид. Но тази представа бързо се разсея, защото видяхме още от дисковете им и имахме време да обмислим нещата. Сега сме сигурни, че сме сбъркали.

— Но аз мисля, че всички сте заразени и сетне, под контрола на онези същества, сте започнали да омаловажавате опасността! Или… дисковете са пропаганда и лъжи — заяви Фолкърк.

— Не — възрази Бенел. — Първо, мисля, че онези същества не са способни да лъжат. Второ, ако искаха да ни завладеят, нямаше да им е необходима пропаганда. И със сигурност нямаше да донесат енциклопедията, която ни обяснява, че ще ни променят.

— Може би в случая религиозната метафора не е много уместна — каза Брендън. — Но щом са чувствали, че идват при нас като Божии служители… и са дошли да ни дадат тези приказни дарове, тогава те са ангели, които ни възнаграждават със специална благословия.

Фолкърк се изсмя грубо.

— О, това беше върхът, Кронин! Мислиш ли, че можеш да ме заблудиш от религиозна перспектива? Мен? Дори да бях религиозен фанатик като родителите ми, никога нямаше да приема онези твари като ангели. Ангели с лица като кофи, пълни с червеи?

— Червеи? Какви ги говори? — обърна се Брендън към Бенел.

— Видът на пришълците е съвсем различен от нашия — отговори ученият. — Двуноги са и имат шест пръста вместо пет. Но с това се изчерпва общото във външността ни. Отначало изглеждат отблъскващи. Всъщност „отблъскващи“ е меко казано. Но с течение на времето… започваш да съзираш някаква своеобразна красота.

— Своеобразна красота — презрително каза Фолкърк. — Те са чудовища и са красиви само в очите на други чудовища, затова вие току-що подкрепихте мнението ми, Бенел.

Гневът на Джинджър срещу полковника я накара да направи една-две крачки към него, въпреки картечния пистолет.

— Проклет глупак! Какво значение има как изглеждат? Най-важното е какво представляват. А пришълците явно са същества със силно развито чувство за дълг, при това благороден. И общото между нас е по-важно от разликите. Баща ми винаги казваше, че що се отнася до интелигентността, нещата, които ни отличават от зверовете, са смелостта, любовта, приятелството, състраданието и съпричастността. Съзнавате ли каква смелост се изисква, за да се отправят на такова дълго пътуване? Ето, това е общото между нас. Смелостта. А любовта и приятелството? Пришълците сигурно ги притежават, защото как инак са изградили цивилизация, която е стигнала до други планети? Любовта и приятелството са необходими, за да имаш причина да изграждаш. Състрадание? Те са имали мисия да издигнат други интелигентни видове на по-високо стъпало на стълбицата на еволюцията. За това несъмнено се изисква състрадание. А що се отнася до съпричастността? Не е ли очевидно? Те разбират страховете, че сме сами във вселената. Съчувстват ни толкова много, че са се посветили на тези невероятни пътешествия с единствената надежда да се срещнат с нас и да ни съобщят вестта, че не сме сами. — Изведнъж гневът на Джинджър се насочи не само към Фолкърк, но и към ужасяващата слепота на човешката раса, която я водеше към самоунищожение. — Погледнете ме. Аз съм еврейка. Има хора, които мислят, че не съм като тях, а по-лоша, дори опасна. Невежите вярват на измислици, че евреите пият кръвта на бебетата. Има ли разлика между онзи нездрав антисемитизъм и упорството ви, въпреки всички доказателства за противното, че тези същества са дошли да изпият кръвта ни? Пуснете ни, за Бога. Сложете край на тази безкрайна омраза тук. Веднага. Ние имаме определена цел в живота, в която няма място за ненавист.

— Браво. Хубава реч — язвително каза Фолкърк и насочи картечния си пистолет към генерала. — Не посягай към оръжието, Алварадо. Предполагам, че си въоръжен. Не искам да бъда застрелян, а да загина в славния огън.

— Огън? — попита Бенел.

— Точно така, докторе — ухили се Лийланд. — Славният огън, който ще унищожи всички ни и ще спаси света от заразата.

— Господи! Затова не сте довели хора със себе си. Не сте искали да жертвате повече от необходимите. — Майлс се обърна към Алварадо: — Боб, този смахнат негодник е сложил ръка на тактическите ядрени бомби.

Лицето на генерала се изкриви от гняв и пребледня.

— Две ядрени бомби — каза Фолкърк. — Едната е пред вратите, а другата — в главното помещение на долното ниво. След по-малко от три минути всички ще се превърнем в пепел. Няма да имате време да ме