Имаше и работни маси, рентген, спектрограф и други уреди, каквито Джинджър не бе виждала.
Космическият кораб се намираше вляво от входа. Беше същият, какъвто тя си го бе спомнила преди няколко минути, когато най-после забраненият спомен премина през преградата в паметта й. Заобленият от двата края цилиндър беше поставен на стоманени подпори. Единствената разлика във вида му в нощта на шести юли беше отсъствието на странната светлина, която се бе променила от луннобяла в тъмночервена и накрая в кехлибарена. По корпуса имаше множество вдлъбнатини. Но въпреки безинтересния си дизайн, корабът беше най-зрелищното нещо, което Джинджър бе виждала през живота си. Тя изпита едновременно ужас и радост, страх от неизвестността и възторг от гледката.
На маса до сгъваемата стълба, водеща към отворен люк от едната страна на кораба, седяха двама мъже. По-представителният беше строен, около четирийсетгодишен, с къдрави черни коси и брада и бе облечен с черен панталон и риза и бяла лабораторна престилка. Другият беше във военна униформа с разкопчана куртка. Той беше снажен и десетина години по-възрастен от събеседника си. Те видяха тримата посетители, млъкнаха и станаха, но не повикаха охраната, нито се втурнаха да задействат алармените системи. Двамата само се вторачиха с интерес в Доминик, Джак и Джинджър, преценявайки реакцията им към космическия кораб, който застрашително се извисяваше над тях.
„Очаквали са ни“ — помисли Джинджър.
Но тази мисъл не я притесни. Интересът й бе прикован в космическия кораб.
Тримата се приближиха към него и с почуда, граничеща с благоговение, се вторачиха в корпуса.
Повърхността бе осеяна с драскотини и вдлъбнатини, които явно бяха направени от много по-враждебни стихии от ветровете и бурите на земята. Корпусът бе изпъстрен със сиви, черни и кехлибарени петна, сякаш бе потопяван в стотици киселини и обгорен от хиляди огньове.
Космическият кораб изглеждаше много стар. Джинджър не можеше да разбере откъде произлиза тази убеденост, но беше сигурна, че стои в сянката на
Пришълците бяха изминали дълъг път.
Доминик и Джак също докоснаха корпуса. Потрепервайки, писателят пое дълбоко въздух. Тази реакция беше по-красноречива от всяка дума, която би произнесъл.
— Ах, как искам баща ми да беше доживял да види това — възкликна Джинджър, спомняйки си скъпия, стар Джейкъб, който беше мечтател и обичаше разказите за други светове и времена.
— И на мен ми се иска Джени да бе поживяла малко повече… — каза Джак.
Джинджър осъзна, че той желаеше съпругата му да бе поживяла малко по-дълго, не за да види космическия кораб, а заради необикновените способности на Брендън и Доминик. Ако Джени не бе починала на Коледа, те можеше да се опитат да я извадят от комата и да възвърнат нормалния й живот. Прозрението накара Джинджър да осъзнае, че едва сега започва да разбира последиците от това невероятно събитие.
Снажният мъж във военната униформа и брадатият в лабораторната престилка се приближиха до тях. Цивилният сложи ръка на корпуса и каза:
— Страхотна сплав. По-яка от всяка стомана, произведена на този свят. По-твърда от диамант и в същото време изключително лека и изумително гъвкава. Вие сте Доминик Корвези, нали?
— Да — отговори писателят и подаде ръка на непознатия — учтивост, която би изненадала Джинджър, ако и тя не бе почувствала, че ученият и военният не са им врагове.
— Аз съм Майлс Бенел, шеф на екипа, който изследва това… чудесно събитие. Запознайте се и с генерал Алварадо, командирът на Тъндър Хил. Не мога да ви опиша колко съжалявам за онова, което ви сториха. Случилото се не трябваше да е тайна, запазена за неколцина. Събитието принадлежи на целия свят. И ако бях постигнал своето, хората щяха да научат новината още на другия ден.
Бенел се ръкува и с Джак, и с Джинджър.
— Имаме въпроси… — започна тя.
— Да, и заслужавате отговори — прекъсна я Бенел. — Ще ви разкажа всичко, което искате да знаете. Но по-добре да изчакаме, докато всички се съберат. Къде са останалите?
— Кои? — попита Доминик.
— Имате предвид хората от мотела? — попита Джинджър. — Те не са с нас.
Бенел примига изненадано.
— Искате да кажете, че повечето са успели да се изплъзнат през пръстите на полковник Фолкърк?
— Фолкърк? Мислите, че
— Ако не Фолкърк, кой тогава?
— Дойдохме сами — отговори Доминик.
Бенел и генерал Алварадо се стъписаха, като чуха новината. Двамата се спогледаха изненадано, после лицата им засияха с надежда.
— Нима сте минали през охраната на Тъндър Хил? — попита Алварадо. — Но това е невъзможно.
— Чел ли си досието на Джак? — обърна се Майлс към приятеля си. — Да? Припомни си подготовката му на командос от специалните сили и как си е изкарвал прехраната през последните осем години.
Джак поклати глава.
— Не мога да приема всички заслуги. И Доминик помогна.
— Доминик? — възкликна Бенел и се обърна към писателя. — Но откъде знаете толкова много за охранителните системи? Освен ако… Разбира се! Онези ваши странни способности! След преживяването в къщата на Ломак и светлината, която предизвикахте, когато Кронин дойде в „Спокойствие“, вие трябва да сте разбрали, че силата не идва отвън, а е във
Думите на учения разкриха, че разговорите им в мотела наистина са били подслушвани. Но след пристигането на Джак подслушвачите не бяха успели да чуят дискусиите и стратегията им. Инак Бенел щеше да знае за експеримента предишната вечер, когато Доминик и Брендън разбраха, че загадъчните явления са тяхно дело.
— Да — каза Доминик, — знаем, че силата е в нас, но нямаме представа как сме я придобили. Мисля, че е свързано с онова, което ни се е случило, когато влязохме в кораба, но не си спомням. Можете ли да ни кажете?
— Не. Не съвсем. Разбрахме, че тримата сте влезли в кораба. Но не знаехме, че там ви се е случило нещо… странно. Вие излязохте, веднага щом командосите от ОСРВК и учените започнаха да пристигнат и решихме, че сте били вътре не повече от една-две минути. Когато ви задържаха, вие не казахте на никого, че нещо важно ви се е случило, докато сте били на борда. Обяснихте, че само сте разгледали кораба. За по-лесно, веднага щом ви арестуваха, вие бяхте упоени и откарани в мотел „Спокойствие“. Затова дори да сте размислили и да сте решили да ни кажете какво се е случило, не сте имали възможност. — Слабият, строен учен развълнувано започна да прокарва дългите си пръсти през къдравата си черна брада. — Когато беше взето решение да се промият мозъците на всички цивилни граждани, които са били там, нямаше време за подробен разпит на свидетелите. Всъщност вие не дойдохте в съзнание след упойката, а веднага
