Непознати

също видя вратата — овал от пламтяща светлина от едната страна на лъскавия корпус.

— Тримата се събрахме пред вратата — продължи Брендън. — Доминик, Джинджър и аз. Мислехме, че… нещо ще излезе оттам. Но никой не се показа. Ала светлината, приказното златисто сияние, което виждам в сънищата си… беше успокояващо и ни привличаше. Мили Боже, колко се страхувахме! В същия миг чухме, че пристигат хеликоптери. Разбрахме, че щом дойдат на сцената, хората на правителството ще поемат нещата в свои ръце и ще ни изгонят, затова…

— Влязохте вътре — каза Джорджа.

— Да — отговори Брендън.

— Спомням си — рече Санди. — Да, вие тримата влязохте вътре.

Величието на спомена беше завладяващо, защото това беше мигът, когато за пръв път представители на човешката раса бяха стъпили на място, сътворено нито от природата, нито от техните ръце. Този момент завинаги раздели историята на Преди и После. Преградите в паметта им рухнаха окончателно и всички се умълчаха, унесени в спомени.

Камионът бръмчеше към неизвестното си местоназначение.

— Какво стана, когато влязохте вътре? — попита Паркър.

Използвайки въжения мост, Джинджър, Доминик и Джак минаха над чувствителната на натиск алармена система и се приближиха до главния вход на Тъндър Хил.

Джинджър погледна огромните противобомбени порти. Снегът бе заскрежил лъскавата стомана в загадъчни очертания, които сякаш трябваше да имат някакво значение.

Вратата вдясно не изглеждаше по-малко страховита от гигантските порти, но Джак остана невъзмутим. Той бе донесъл портативния компютър със системата ИСИП. Джинджър бе забравила какво означават инициалите. Джак бе казал, че това е устройство за проникване във всякакви електронни ключалки и не се продава на цивилни граждани. Но тя не попита откъде го е взел.

Тримата действаха, без да разговарят. Джинджър наблюдаваше дали по пътя няма да блеснат фарове и оглеждаше покритата със сняг долина. Доминик осветяваше с фенерче десетцифрената електронна ключалка, а Джак се опитваше да разгадае кода с помощта на миниатюрните сонди на ИСИП. Приклекнала на едно коляно в снега, Джинджър се чувстваше уязвима. Животът в Бостън й се струваше безкрайно далеч. Вятърът брулеше лицето й. Снежинките се разтопяваха в миглите й и водата се стичаше в очите й. Каква ситуация! Невинни хора да бъдат докарани до такова състояние. За какъв се мислеше онзи проклет полковник Фолкърк? А хората, които му даваха заповеди? Те не бяха истински американци, а чудовища. Спомни си снимката на Фолкърк във вестника. Щом погледна лицето му, Джинджър разбра, че не може да му се има доверие. Обзе я страх.

След по-малко от четири минути, откакто Джак се залови за работа, се чу свистене на сгъстен въздух. Джинджър се стресна, обърна се и видя, че вратата се отваря. Доминик залитна от изненада, а Джинджър седна в снега.

Не се чуха алармени звънци. Зад вратата имаше бетонен тунел, осветен от флуоресцентни лампи. Проходът завиваше наляво и водеше до друга стоманена врата.

— Стойте тук — каза Джак и влезе да огледа тунела.

Джинджър застана до Доминик и макар да знаеше, че част от плана им е да се предадат като заложници, изпита импулсивно желание да избяга. Доминик явно отгатна мислите й, защото я прегърна, за да я увери, че не е сама. След минута-две Джак излезе.

— На тавана има две камери за наблюдение…

— Видяха ли те? — прекъсна го Доминик.

— Едва ли. Не проследиха движенията ми. Подозирам, че трябва да затворим външната врата, преди да се опитаме да отворим вътрешната. И тогава камерите ще се активират. Забелязах и дюзи за газ, скрити до лампите. Според мен, щом затвориш външната врата, камерите те поглеждат и ако не те харесат, може да те приспят с упойващ газ или с нещо смъртоносно.

— Готови сме да ни заловят, но не и да бъдем убити с газ като къртици — каза Доминик.

— Няма да затваряме външната врата, докато не отворим вътрешната — заяви Джак.

— Но нали каза…

— Трябва да има начин — прекъсна го Джак и намигна.

Тримата заровиха раниците в снега. Джак смяташе, че повече няма да се нуждаят от техническите средства и само ще се забавят, ако носят всичко. После влязоха в тунела и Доминик повдигна Джинджър, която преряза с нож кабелите на камерите за наблюдение. Отново не прозвуча алармен звън.

Те оставиха външната врата отворена и тръгнаха към вътрешната.

Джак посочи квадратното стъкло, вградено в скалната стена вдясно от вратата.

— Това е единственият начин да се отключи вратата. Започнаха да инсталират такива ключалки, когато преди осем години напуснах специалните сили. Трябва да сложиш дланта си на стъклото. Компютърът на охраната сканира отпечатъка ти и ако имаш право на достъп, отваря вратата.

— А ако нямаш право на достъп? — попита Доминик.

— Тогава пускат газ.

— Е, и как ще отвориш вратата? — попита Джинджър.

— Не мога да я отворя — отговори Джак.

— Но ти каза…

— Трябва да има начин. — Джак погледна Доминик и се усмихна. — Вероятно ти ще можеш да я отвориш.

Писателят се вторачи в него така, сякаш Джак се бе побъркал.

— Аз? Сериозно ли говориш? Но аз не разбирам нищо от алармени системи.

— Но можеш да повдигаш столове и да правиш други номера.

— Не. Не знам как да отворя вратата.

— Мисли за нея, съсредоточи се и направи онова, което снощи стори със солницата.

Доминик поклати глава.

— Не мога да контролирам силата. Видя как не успях да я овладея. Ами ако започне да действа хаотично? Може да нараня теб или Джинджър. Или да задействам дюзите за газта и всички да умрем. Не. Твърде рисковано е.

Тримата се умълчаха, после Джак каза:

— Доминик, ако не опиташ, тогава единственият начин да влезем е, като се предадем.

Писателят остана непреклонен.

Джак се приближи до външната врата, вдигна ръка и посочи едно копче на скалната стена.

— Това е топлинен детектор. Ако не се опиташ да отвориш вътрешната врата, ще го докосна и външната ще се затвори. Ще бъдем хванати в капан тук. Програмата за проверка на достъпа ще се задейства и когато установи, че камерите за наблюдение са повредени, компютърът ще вдигне тревога и ще алармира хората от охраната.

— Нали една от причините да дойдем тук беше да ни заловят? — каза Доминик.

— Дойдохме да огледаме обстановката и после да ни хванат.

— Е, тогава ще се задоволим само да станем заложници.

Джинджър не се съмняваше кой ще надделее в спора. Тя харесваше Доминик Корвези и му се възхищаваше, защото донякъде той въплъщаваше енергичността и решителността на Ана Вайс и скромността и стеснителността на Джейкъб. Писателят беше добродушен и умен. Джинджър би му поверила живота си. Всъщност вече го бе сторила. Но тя знаеше, че Джак Туист ще спечели, защото бе свикнал да постига своето, докато по собствените му признания Доминик бе започнал да побеждава едва от по миналото лято.

— Ако не могат да ни видят, те със сигурност ще пуснат газ — добави Джак. — Може само да ни упоят. Но може и да използват цианид или друг смъртоносен газ.

— Блъфираш — рече Доминик.

— Мислиш ли?

— Не би направил така, че да ни убият.

— Забрави ли, че имаш работа с престъпник професионалист?