престилка.
Майлс мислеше, че Лийланд ще дойде с най-малко двайсетина човека. Но се появи само Хорнър, който държеше картечен пистолет и беше готов да го използва.
— Генерал Алварадо, доктор Бенел, полковник Фолкърк ще дойде след малко — съобщи лейтенантът.
— Как смееш да влизаш тук с насочено автоматично оръжие? — попита Боб със самоувереност, на която Майлс се възхити. — Не съзнаваш ли, че ако неволно натиснеш спусъка, куршумите ще започнат да рикошират в скалните стени и ще убият всички ни, включително й теб?
— Никога не натискам неволно спусъка — предизвикателно отговори Хорнър.
— Къде е Фолкърк?
— Трябва да свърши някои неща. Извинява се, че ви кара да го чакате. Ще дойде след малко.
— Какви неща?
— Сър, полковникът невинаги ме уведомява за намеренията си.
Майлс се уплаши, че Фолкърк вече е довел взводовете на ОСРВК, за да ликвидират персонала. Но това започна да му се струва все по-малко вероятно, защото не се чуваха изстрели.
Бенел беше въоръжен и дебнеше удобна възможност да си разменят ролите с врага, но не искаше Хорнър да разбере това. Ето защо, Майлс реши, че най-естественото нещо, което би могъл да направи, е да разговаря със свидетелите и да започне да отговаря на множеството им въпроси. Той установи, че повечето са чули за ГИПК, затова набързо резюмира заключенията на комисията и обясни защо е било заповядано тайната да бъде потулена.
Майлс им разказа, че космическият кораб е забелязан от сателити на отбраната, обикалящи около земята на разстояние трийсет и пет хиляди километра. Засекли го, като минавал покрай луната. Руските военни сателити съзрели посетителя много по-късно и не го идентифицирали правилно.
Отначало наблюдателите помислили, че междузвездният кораб е голям метеорит или малък астероид, който ще се сблъска със земята. Ако бил съставен от мек, порест и шуплив материал, можело да изгори, докато пада. И дори ако на земята не й провървяло и отломъкът бил направен от нещо по-твърдо, можело да се разпръсне на по-малки и относително безвредни метеорити. Но ако било от никел и желязо, блуждаещото тяло определено представлявало заплаха. Разбира се, по всяка вероятност щяло да падне във вода, защото седемдесет процента от повърхността на планетата е покрита с океани. Метеоритът щял да причини малко щети, освен ако не паднел близо до брега и не опустошал някое пристанище. Най-лошата вероятност била приземяване в гъсто населен район.
Шест месеца по-рано в орбита били тайно изстреляни първите сателити от националната стратегия за противоракетна отбрана. Били разработени само десет процента от системата, която на този етап едва ли би предотвратила ядрена война. Но благодарение на неколцина прозорливи учени сателитите имали висока маневреност, която би им позволила да отклонят оръжията и да играят ролята на планетарна отбрана точно срещу такава заплаха като връхлитащо парче космически боклук. Според най-новите теории падащи комети или астероиди са станали причина за гибелта на динозаврите, и военните решили, че може би е разумно противоракетният щит да бъде използван за свалянето не само на руски ракети, но и на блуждаещи небесни тела. Затова един от сателитите бил преместен на друго място, докато метеоритът се приближавал до земята и плановете били да изстрелят всичките му ракети срещу натрапника. Макар че нито една от ракетите не била с ядрена бойна глава, се смятало, че зарядът им е достатъчно силен, за да раздроби метеорита на малки парчета, които няма да причинят разрушения на земята.
— После — продължи Майлс, — няколко часа преди планираната атака срещу натрапника, анализът на последните снимки показа изумително симетрична форма. А данните на спектрографа, изпратени от сателита, започнаха да затвърждават убеждението, че небесното тяло може да е нещо по-странно от метеорит. Анализите не отговаряха на стандартните описания на метеорити. На всеки десет минути бяха поръчвани нови снимки. През следващия час приближаващият се обект стана по-ясен и вероятността да е космически кораб нарасна толкова много, че никой не посмя да рискува да заповяда унищожаването му. Не бяхме уведомили руснаците нито за обекта, нито за намерението ни да го унищожим, защото щяхме да издадем информация за възможностите на сателитите на отбраната ни. Започнахме умишлено да заглушаваме руския радар в орбита около земята, като им пускахме електронни смущения, за да прикрием курса на кораба И да запазим в тайна посещението. Отначало помислихме, че цилиндърът ще започне да обикаля земята. Но много късно осъзнахме, че корабът ще се приземи. Компютрите на отбраната можаха да дадат трийсет и осем минутно предупреждение, че обектът ще кацне в Елко Каунти.
— Достатъчно време, за да затворят магистрала 80 и да повикат Фолкърк и хората му от базата им — отбеляза Ърни Блок.
— Те бяха на учение в Айдахо. За добро или лошо. Зависи от гледната ви точка.
— Разбира се, доктор Бенел, аз знам каква е
Револверът изведнъж се стори на Майлс безполезен като прашка.
Щом видя Лийланд Фолкърк, Джинджър реши, че не е излязъл добре на снимката в „Сентинел“. Той беше по-хубав, по-внушителен и по-страшен. Полковникът не държеше картечния си пистолет насочен и готов за стрелба като Хорнър, а безгрижно го бе провесил на рамото си. Но привидното му безразличие беше по-заплашително от позата на Хорнър. Джинджър имаше чувството, че с апатичния си вид Фолкърк ги предизвиква да направят нещо. Полковникът се приближи до групата и Джинджър долови осезаемото му излъчване на омраза и безумие.
— Къде са хората ви, полковник? — попита Бенел.
— Тук сме само аз и лейтенант Хорнър. Не е необходимо да демонстрираме сила. Убеден съм, че когато разумно обсъдим положението, ще намерим решение на проблема, което ще удовлетвори всички ни.
Джинджър беше сигурна, че Фолкърк ги заблуждава и си играе с тях. Той приличаше на дете, което знае някаква тайна и неведението на другите му доставя огромно удоволствие. Тя видя, че доктор Бенел е озадачен от държанието му и го гледа недоверчиво и предпазливо.
— Продължете дискусията си — каза Лийланд и погледна часовника си. — Не ми позволявайте да ви прекъсвам, за Бога. Сигурно имате хиляди въпроси, на които бихте искали доктор Бенел да отговори.
— Аз имам въпрос — обади се Санди. — Къде са… хората, които са дошли с този кораб?
— Мъртви са — отговори Майлс. — Бяха осмина, но бяха умрели, когато се приземиха тук.
Болка на състрадание прониза сърцето на Джинджър. Тя видя, че и другите са потресени и разочаровани. Паркър и Джорджа дори тихо изстенаха, сякаш току-що им бяха съобщили за смъртта на близък приятел.
— Как са починали? — попита Нед. — От какво?
— Ами, първо трябва да знаете повече за тях и защо бяха дошли тук — отговори Бенел, непрекъснато поглеждайки полковник Фолкърк. — В кораба им намерихме енциклопедия за техния вид и за развитието на цивилизацията, биологията и психологията им, записана на нещо като нашите видеодискове. Бяха ни необходими две седмици да идентифицираме плейъра и месец, докато се научим как да го използваме. Материалът на дисковете е с превъзходно качество и обяснява нагледно много неща, въпреки езиковата бариера. Освен това постепенно учи на езика им. Ние, които работим по този проект, почувствахме… братска близост с пътниците в кораба.
— Братска близост — подигравателно подхвърли Фолкърк и се изсмя иронично.
Доктор Бенел го изгледа гневно, но продължи да разказва:
— Ще са ми нужни няколко седмици, за да ви разкажа какво знаем за тях. Достатъчно е да кажа, че те са невъобразимо древен вид и много отдавна пътуват в космоса. Този кораб е издирил и открил пет интелигентни вида в други слънчеви системи.
— Пет! — учудено възкликна Джинджър. — Но това е невероятно. Само си помислете какви огромни разстояния е трябвало да изминат.
Майлс кимна.
— Веднага щом успели да намерят начин да пътуват от планета на планета, те решили, че свещеният им дълг е да издирват други разумни същества. Всъщност това се превърнало в нещо като религия за тях. — Бенел поклати глава и въздъхна. — Трудно е да го проумеем, защото дори превъзходната им визуална
