Изведнъж картечният пистолет излетя от ръцете на Фолкърк. В същия миг лейтенант Хорнър изкрещя, когато и неговото оръжие изхвърча от ръцете му. Двата картечни пистолета се завъртяха във въздуха и изтракаха на пода. Единият падна в краката на Ърни Блок, а другият — до Джак Туист. Двамата грабнаха оръжията и ги насочиха към Фолкърк и Хорнър.
— Ти ли го направи? — обърна се Джинджър към Доминик.
— Мисля, че аз. Не знаех как… да го сторя, докато не стана
— Но това не решава проблема — рече Бенел. — Фолкърк каза, че остават три минути.
— Две — поправи го полковникът и щастливо се ухили.
— Онези ядрени бомби не могат да бъдат дезактивирани — каза Алварадо.
— Брендън, ти се заеми с тази пред вратата, а аз ще сляза на долното ниво — извика Доминик и хукна към асансьора.
— Не могат да бъдат дезактивирани — повтори генерал Алварадо.
Брендън коленичи до ядрената бомба и потрепери, когато видя колко време остава до детонирането й. Минута трийсет и три секунди.
Той не знаеше какво да направи. Вярно, бе излекувал трима човека, бе накарал пиперниците да се въртят във въздуха и бе предизвикал светлина, но си спомняше как предметите се бяха изплъзнали от контрола му и столовете бяха подскочили и се блъснали в тавана. Брендън знаеше, че ако направи едно погрешно движение с детонатора на бомбата, свръхестествените му способности няма да го спасят.
Минута двайсет и шест секунди.
Другите бяха излезли от пещерата, където бе скрит космическият кораб, и бяха наобиколили младия свещеник.
— Ако повредя детонатора… — започна Брендън.
— Не — прекъсна го Алварадо. — Бомбата ще се взриви автоматично.
Минута и три секунди.
Фей коленичи до Брендън.
— Накарай го да изскочи от проклетата бомба. Както Доминик направи с оръжията.
Брендън се вторачи в бързо сменящите се цифри на часовника на детонатора и се опита да си представи как устройството изскача от бомбата.
Но нищо не се случи.
Петдесет и четири секунди.
Ругаейки мудността на асансьора, Доминик изхвърча навън, веднага щом вратите се отвориха. Джинджър го последва. Двамата се втурнаха към ядрената бомба, поставена в средата на пещерата на най-долното ниво на Тъндър Хил.
— Господи — с разтуптяно сърце възкликна той, като видя дигиталния часовник.
Петдесет секунди.
— Можеш да го направиш — насърчи го Джинджър. — Ти имаш определена цел в живота.
— Ще се опитам.
— Обичам те.
— И аз те обичам.
И двамата се изненадаха от признанията си.
Четирийсет и две секунди.
Доминик протегна ръце над ядрената бомба и усети, че кръговете веднага се появиха на дланите му.
Четирийсет секунди.
Брендън се обля в пот.
Трийсет и девет секунди.
Той се напрягаше, опитвайки се да задейства магията, която знаеше, че притежава. Но макар че кръговете пламнаха на дланите му и почувства прииждането на силата, Брендън не можеше да се съсредоточи върху задачата. Мислеше какво лошо би могло да се случи и колкото повече разсъждаваше, толкова по-малко успяваше да насочи чудодейната енергия.
Трийсет и четири секунди.
Паркър Фейн коленичи до него.
— Не се обиждай, отче, но може би проблемът е в това, че като йезуит, си склонен към интелектуален размисъл. Може би тази работа изисква инстинктивни действия. Вероятно й трябва фанатичното, необуздано, шеметно себеотдаване на един художник. — Паркър протегна едната от огромните си ръце към детонатора и изкрещя. — Излез оттам, да ти го начукам!
Детонаторът изскочи от мястото си и падна в ръцете му.
Чуха се възгласи на облекчение и поздравления, но Брендън каза:
— Часовникът продължава да работи.
Единайсет секунди.
— Да, но вече не е свързан с бомбата — ухили се Паркър.
— Но в проклетия детонатор има конвенционален експлозив — рече Алварадо.
Детонаторът изскочи от бомбата и падна в ръцете на Доминик. Той видя, че часовникът продължава да работи и разбра, че трябва да го накара да спре, макар вече да няма опасност от ядрена експлозия. Напрегна волята си, съсредоточи се и светещите цифри застинаха на 0:03.
0:03.
Паркър, който не бе свикнал с ролята на магьосник, изпадна в паника. Убеден, че силата му е изчерпана, той прибягна до характерен за него ход на действие. Художникът нададе боен вик, обърна се и запокити детонатора към отсрещната стена на пещерата, за да го отдалечи колкото е възможно повече от хората, после се хвърли на земята като останалите.
Доминик целуваше Джинджър, когато над главите им се разнеси експлозия. Двамата подскочиха. За миг той помисли, че Брендън не е успял да дезактивира другата бомба. После осъзна, че един ядрен взрив би срутил пещерата.
— Детонаторът — каза Джинджър.
— Хайде! Да отидем да видим дали някой не е пострадал.
Асансьорът бавно пълзеше нагоре. Главното помещение на второто ниво беше пълно с членове на персонала на военния склад. Всички бяха въоръжени.
Хванал Джинджър за ръката, Доминик си проправи път през тълпата и се насочи към мястото, където бе оставил Брендън. Той видя Фей, Санди и Нед и после Брендън — жив и невредим. И Джорджа. И Марси.
Паркър изскочи отдясно и сграбчи Доминик и Джинджър в мечешката си прегръдка.
— Трябваше да ме видите. Ако аз и Еди Мърфи бяхме живи навремето, Втората световна война щеше да свърши за шест месеца.
— Започвам да разбирам защо Доминик ти се възхищава толкова много — каза Джинджър.
— Как няма да ми се възхищава! Всеки, който ме познава, ме обича.
Изведнъж се чу разтревожен вик, който стресна Доминик. Той се обърна и видя, че в суматохата Фолкърк се е отдалечил от Джак и Ърни и е взел револвер от един от служителите на Тъндър Хил. Всички се дръпнаха от него.
— За Бога — извика Джак. — Всичко свърши, полковник.
