За Доминик и Джинджър беше странно да четат за тези събития, случили се в дните, за които не си спомняха нищо, освен че са почивали в мотел „Спокойствие“. Докато преглеждаше информацията за кризата, Доминик все повече се убеждаваше, че теорията на Джинджър е правилна. Специалистите по контролиране на съзнанието явно са се нуждаели от още една-две седмици, за да имплантират заплетената история за изтичането на токсини в паметта на жителите на Елко Каунти и на хората, минаващи оттам. Но не бе имало начин да затворят магистралата и да изолират района за толкова дълго време.
Сагата продължаваше в броя от сряда, единайсети юли:
„Сентинел“ се състоеше от шестнайсет до трийсет и две страници. В онези юлски дни повечето пространство на вестника беше отделено за репортажи за кризата с токсичните вещества, защото събитието бе привлякло интереса на журналисти от цялата страна. Преглеждайки това изобилие от материали, Доминик и Джинджър намериха много неща, свързани с разследването им, които щяха да им помогнат да планират следващия си ход.
Степента на сигурност, наложена от военните, показваше, че не са се спрели пред нищо, за да потулят инцидента. Макар че не бяха упълномощени да го правят, след произшествието военните от „Шенкфийлд“ бяха барикадирали магистралата и бяха затворили петнайсеткилометров участък. Те дори не бяха уведомили шерифа на Елко Каунти или властите в Невада, преди да наложат карантината. Това беше поразително нарушение на стандартната процедура. По време на блокадата шерифът и полицаите все по-настоятелно се оплакваха, че военните не им позволяват да вземат участие в справянето с възникналата криза и узурпират правомощията им. Полицията не беше включена в охраната на карантинната зона, нито им бяха поискали съвет как да постъпят, в случай че ветрове или други фактори разпространят нервнопаралитичния газ извън границите на опасния район. Явно военните се бяха доверили само на своите хора, за да запазят тайната за онова, което всъщност се бе случило.
— Е, поне не трябва да се тревожим, че всички власти са се съюзили срещу нас — каза Джинджър. — Полицията явно не е замесена в тази история. Единственият ни е противник е…
— Армията на Съединените американски щати — довърши мисълта й Доминик и се засмя на несъзнателния елемент на черен хумор в преценката й за врага.
Джинджър също се засмя огорчено.
— Ние срещу армията. Макар полицията да е вън от играта, силите са достатъчно неравностойни, нали?
Според „Сентинел“ военните поддържали едноличен и железен контрол на барикадите по магистралата, затворили тринайсет километра от междуградския път, минаващ в посока север-юг и непрекъснато патрулирали с хеликоптери. Очевидно са били необходими много войници, за да охраняват радиус от сто и трийсет километра, но въпреки разходите и трудностите, военните били твърдо решени да не допускат никого в опасната зона. Хеликоптерите обикаляли денонощно и осветявали района с прожектори. Носели се слухове, че нощем екипи от войници, екипирани с инфрачервени прибори за нощно виждане, също патрулирали, търсейки нарушители, които може да са се промъкнали в охраняемия периметър.
— Нервнопаралитичните газове са едни от най-смъртоносните вещества — каза Джинджър. — Но дори при това положение засилените мерки за сигурност изглеждат крайни. Не съм специалист по бойни химични вещества, но не вярвам, че
— Това подкрепя версията за биологично заразяване.
— Може би. Но още е рано да се каже със сигурност. Инцидентът е много по-сериозен, отколкото историята за изтичането на нервнопаралитичен газ.
Един наблюдателен репортер бе забелязал, че освен ранга и стандартните отличителни знаци, на униформите на много от военните, участвали в операцията по налагането на карантина, има странна емблема — черен кръг с изумруденозелена звезда в средата. Символът се различавал от този на хората от „Шенкфийлд“. Сред онези, които имали емблеми със звезди, преобладавали офицерите. Когато ги попитали, военните идентифицирали офицерите със зелени звезди като командоси на малко известна, свръхелитна рота от специалните сили.
Наричаме ги ОСРВК, Организация за спешно реагиране на вътрешни кризи — беше цитиран в „Сентинел“ говорителят на армията. — Хората от ОСРВК са отлично подготвени и имат богат опит в сражения. И всички имат право на достъп до строго поверителна информация. Това е особено важно, защото може да се наложи да действат в секретни зони и да станат свидетели на деликатни гледки.
Според Доминик това означаваше, че до известна степен хората на ОСРВК са избрани заради способността и готовността да си държат устата затворени.
Те са каймакът на нашите млади военни от кариерата — продължаваше цитатът. — Затова е съвсем естествено, че са стигнали до ранг най-малко сержант, когато са добили правото да станат членове на ОСРВК. Намерението ни е да създадем отлично обучени сили, които да могат да се справят с необикновени кризи като например терористични атаки на военни бази в страната, спешни инциденти, възникнали в складове за ядрени оръжия и други необичайни проблеми. Не че в случая има терористичен акт. Няма и произшествие с атомни бомби. Но в страната са разположени няколко роти на ОСРВК и тъй като едната е близо до мястото, където бе изтекъл нервнопаралитичния газ, стори ни се разумно да извикаме най-добрите, за да осигурим безопасността на населението.
Говорителят на армията бе отказал да съобщи на репортерите къде е разположена ротата на ОСРВК, нито какъв е броят й.
Това е секретна информация.
