Младши не го чуваше. Навремето той правеше същото и със Скийт и с Дъсти и говореше за тях така, сякаш бяха интересни лабораторни животни, които не разбират нито дума. — Секс и смърт. Основните въпроси на пубертета. Момчетата и момичета са обсебени от тях и периодично преживяват периоди, граничещи с психоза. Това е проблем на хормонален дисбаланс и е най-добре да ги оставиш да се отдадат на обсебването, защото природата скоро ще регулира нещата.
— Не си спомням да съм била обсебена от смъртта — каза Марти.
— Била си — възрази Ламптън, сякаш я бе познавал като дете. — Но си я подменяла с други интереси — кукли, грим.
— Гримът е подмяна на обсебеността от смъртта?
— Не е ли очевидно? Целта на грима е да се опълчи срещу пораженията на времето, а времето е синоним на смъртта.
— Аз още се боря с куклите — подхвърли Дъсти.
— Замисли се — настоя Ламптън. — Какво е куклата, ако не образ на труп? Неподвижна, не диша, скована и безжизнена. Момичетата си играят с кукли и се учат да не се страхуват толкова много от смъртта.
— Спомням си, че бях обсебен от секса — призна Дъсти, — но…
— Сексът е лъжа — заяви Младши. — Сексът е отрицание. Хората се обръщат към секса, за да избегнат да видят каква е истината, че животът е смърт, а не сътворение.
Ламптън се усмихна гордо на сина си.
— Нашият Дерек е решил да се вглъби в смъртта за известно време, за да преодолее страха си много по-бързо, отколкото правят другите хора. Това е общопризнат метод за самоналожено съзряване.
— Аз още не съм го преодоляла — отбеляза Марти.
— Виждаш ли? — рече Ламптън, сякаш тя бе подкрепила мнението му. — Миналата година беше сексът, какъвто е случаят с четиринайсетгодишните момчета. Догодина хак ще е сексът, след като веднъж се е увлякъл по това.
Дъсти подозираше, че след като живее една година в тази черна стая, обсебен от смъртта, някоя вечер Младши може да стане водеща новина, но не защото е спечелил награда по правопис.
— Дъсти и Марти се интересуват от партизанската ни война срещу Марк Ариман — обърна се Ламптън към сина си.
— Онзи нещастник — каза Младши. — Искаш ли да го разбием пак?
— Защо не? — доволно потри ръце Ламптън.
Младши стана от леглото, протегна се, тръгна към вратата и докато минаваше покрай Марти, подхвърли:
— Хубави цици.
Ламптън засия.
— Виждате ли? Той вече излиза от фазата на обсебването от смъртта, макар че още не го осъзнава.
Навремето Дъсти и Марти изпитваха желание да отвлекат момчето, да го скрият някъде надалеч, да го огледат и да му дадат шанс за нормален живот. Двамата се спогледаха и израженията им потвърдиха, че сега по-скоро
Всички отидоха в кабинета на Ламптън, където чакаха Скийт, Клодет и Чешита.
Фостър стоеше до прозореца и оглеждаше двора пред къщата и алеята за коли.
— Хей, Чешит — каза Дъсти.
Нютън се обърна.
— Хей.
— Добре ли си? — попита Марти.
Чешита вдигна ризата си, за да им покаже гърдите и стомаха, където също имаше синини от куршумите, спрени от кевларената жилетка.
— Много мъчителна сутрин — отбеляза Клодет и направи гримаса на отвращение.
— Нищо ми няма — увери ги Чешита.
— Ти спаси живота ни — каза Марти.
— С камиончето ли?
— Да.
— Той спаси и моя живот — рече Скийт.
Фостър поклати глава.
— Не. Кевларената жилетка.
Младши бе седнал зад компютъра на баща си.
Ламптън застана зад него и надникна над рамото му.
— Започваме.
Дъсти и Марти се приближиха до тях и видяха, че Младши съчинява язвителна и добре написана рецензия за „Научи се да обичаш“.
— Ще я изпратим в читателската страница „Амазонка“. До сега сме написали и изпратили над сто и петдесет унищожителни критики за „Научи се да обичаш“. Използваме различни имена и електронни адреси.
Възмутен, Дъсти си спомни нечовешката злоба в лицето и очите на Ариман, когато преди малко бяха отишли при него.
—
— Не се тревожи — каза Ламптън. — Когато използваме действителни имена, избираме тъпанари, които не четат много какво има в Интернет. Едва ли ще посетят страницата „Амазонка“ и ще видят тези неща.
— Пък и повечето пъти измисляме имената и електронните адреси, а това е още по-хубаво — добави Младши.
— Можеш ли да го правиш? — попита Марти.
— Мрежата е гъвкава — отговори Младши.
Опитвайки се да проумее пълния смисъл на последното изречение, Дъсти рече:
— Трудно е да различиш измислицата от реалността.
— Измислицата и реалността нямат значение. Всичко е един поток.
— Тогава как намираш истината за нещо?
Младши сви рамене.
— На кого му пука? Най-важното е не дали е истина, а как въздейства.
— Убеден съм, че половината положителни рецензии в „Амазонка“ за идиотската книга на Ариман са написани от самия него — рече Ламптън. — Познавам автори, които се занимават повече с това, отколкото да пишат книги. Опитват се да възстановят дисбаланса.
— И ти ли изпрати положителни отзиви за книгата си „Осмели се да бъдеш най-добрия си приятел“? — попита Марти.
— Аз? Не — увери я Ламптън. — Ако е хубава и сериозна, книгата сама се грижи за себе си.
Да, и още как! Несъмнено по цели дни лапите на хитрия пор шареха по клавиатурата, пишейки самовъзхвали.
— После ще ви покажем какво можем да правим с различните байтове в Мрежата, свързани с Ариман.
— Дерек е страхотен с компютъра — похвали го Ламптън. — Търсим Ариман из цялата Мрежа. Няма защита, която Младши да не може да преодолее.
— Мисля, че видяхме достатъчно — каза Дъсти.
Марти го хвана за ръката и го дръпна настрани. Лицата и на двамата бяха ужасени.
— Когато продаваше къщата на Ариман и го представяше на първия собственик, Сюзан поиска да отида да видя жилището. Каза, че къщата била зрелищна и много внушителна. Срещнахме се там. Това беше денят, когато тя за пръв път я показа на Ариман и се запозна с него. И аз се запознах с него тогава. Тримата… разговаряхме малко.
