Изтощен, треперещ и слаб, целият облян в пот, Бен знаеше, че шокът е допринесъл много повече за внезапната му слабост, отколкото самата рана. Той можеше да преодолее шока.
— Как е нашият герой сега, а? — подсмихна се Съдията. Внезапно Чейс се хвърли върху него, без да обръща никакво внимание на болката в лявото си рамо.
Убиецът стреля и притъпеният от заглушителя звук се чу ясно в неголямото помещение. Бен обаче се намираше под нивото на пистолета и куршумът мина над главата му, забивайки се в другия край на стаята. Някакво стъкло се счупи.
Той събори Лински на земята и двамата се затъркаляха по пода. Завъртяха се покрай камината и се блъснаха в телевизора, който бе съборен от поставката си.
Пистолетът излетя от ръката на психопата, тупна меко на дебелия килим и се изгуби нейде в мрака.
Бен надделя над противника си, притисна го към земята и заби коляно в слабините му.
Лински нададе вик и се опита да отблъсне врага си, но не успя.
Рамото на Бен сякаш гореше. Независимо от това обаче той бе стиснал здраво шията на убиеца, безпогрешно намирайки точните места за натиск с палците си, както беше обучаван, прилагайки точно толкова сила, колкото бе нужна, за да изпадне Лински е безсъзнание.
Изправяйки се на крака, Чейс се запрепъва в тъмнината, търсейки лампа, която да работи.
Загубилият съзнание психопат лежеше на пода, разперил ръцете си настрани, досущ като птица, паднала от небето и счупила гръбнака си в някой остър камък.
Бен изтри лицето си с ръка. Допирът на ръкавицата му подейства успокояващо. Стомахът му, който допреди няколко минути се бе стегнал на възел от страх, сега се бе поотпуснал. Въпреки това му се гадеше.
Навън премина кола с шумни тийнейджъри. Гумите й изскърцаха, докато вземаше завоя, клаксонът изсвири и автомобилът отпраши в незнайна посока.
Чейс прекрачи убиеца и погледна през прозореца. Не се виждаше жив човек. Моравата беше тъмна. Шумът от схватката надали се бе чул надалеч.
Отвърна поглед от прозореца и се вслуша в дишането на Лински. Повърхностно, но равномерно.
Огледа набързо рамото си и си каза, че куршумът навярно е излязъл. Не кървеше много, но трябваше да прегледа по-обстойно раната, колкото бе възможно по-скоро.
В банята до кухнята откри две ролки лейкопласт за първа помощ. Завлече убиеца в кухнята и го завърза за един от дървените столове.
После се върна в банята и свали ръкавиците си, за да не ги изцапа. Съблече подгизналата си от кръв риза и я хвърли в умивалника.
Намери шишенце спирт за разтриване в медицинското шкафче. Когато дезинфекцира с него раната, едва не извика от болка. Прекара известно време надвесен над умивалника, парализиран от болката.
Когато отново бе способен да се движи, покри раната с хартиени салфетки. После взе кърпа, сложи я върху раната и я закрепи с лейкопласт. Знаеше, че това не е професионална превръзка, но поне нямаше да изцапа всичко с кръв.
Намери спалнята и взе оттам една от ризите на Лински. С усилие я облече, защото схващането от раната бе взело да протяга пипала към рамото и гърба му.
Върна се в кухнята, където откри кутия с найлонови чували за боклук. Занесе един от тях в банята и хвърли окървавената риза в него. Използва салфетки, за да избърше кръвта от умивалника и огледалото, след което напъха и тях в чувала, когато привърши с прикриването на следите. Застана до вратата, сложи си градинарските ръкавици и огледа внимателно помещението. Уверил се, че не е оставил никакви улики, той изгаси лампата и затвори вратата.
Докато слизаше по стълбите, за малко да падне и трябваше да се хване за перилата. Изведнъж му се зави свят, всичко притъмня пред очите му и зрението му се замъгли, но след миг пристъпът отмина.
С втория изстрел Съдията бе улучил широкото един метър декоративно огледало на стената над барчето. Парченцата от огледалото бяха разпилени по пода. Чейс събра по-големите парчета, но стотици други продължаваха да блещукат по килима и тапицерията на близките кресла.
Бен тъкмо обмисляше как да се справи с този проблем, когато Ричард Лински се събуди и изстена.
Чейс се върна в кухнята, където бе оставил убиеца. Китките на психопата бяха завързани за облегалките, а глезените му — за краката на стола. Той се извиваше, мъчейки се с всички сили да се освободи, но изведнъж спря, очевидно разбрал, че няма да успее да се справи.
— Къде е прахосмукачката ти? — попита Бен.
— Какво? — Съдията още не беше дошъл на себе си.
— Прахосмукачката.
— За какво ти е притрябвала?
Чейс силно го удари по лицето.
— В коридора за мазето — каза Лински.
Бен я донесе в дневната и събра парченцата от счупеното огледало. Петнайсет минути по-късно, доволен от работата, която бе свършил, той прибра прахосмукачката на същото място, откъдето я бе взел, все едно никой не я беше докосвал.
После занесе рамката от счупеното огледало в гаража, скривайки я зад купчина непотребни вещи.
— Какво правиш? — попита Съдията.
Бен не го удостои с отговор.
Върна се във всекидневната и се зае с телевизора. Сложи го върху поставката му, пъхна щепсела в контакта и го включи. Даваха някаква комедия на ситуациите, от тези, в които бащата е пълен идиот, майката не е по-добра, а децата са истински чудовища.
Чейс вдигна лампиона, върху който се бе стоварил, и разгледа металния му абажур. Беше нащърбен, но не можеше да се каже дали това е станало сега или преди време. Разви повредените крушки и ги хвърли в чувала с окървавената риза и хартиените салфетки.
Връщайки се в кухнята, Бен попита:
— Къде държиш новите крушки?
— Я върви по дяволите!
Чейс забеляза, че около сънните артерии на Съдията няма никакви белези. Беше работил с палците си достатъчно бързо и точно, за да не причини сериозна повреда на тъканите.
Въпреки че трябваше да се справи без помощта на Лински, отне му по-малко от пет минути да намери резервните крушки. Бяха в едно от чекмеджетата на бюфета. Той зави две шейсет ватови в лампиона в дневната. Включи го и те веднага светнаха.
Отиде в кухнята, наля вода в една кофа, взе сапун, амоняк и пакет мляко от хладилника — любимия препарат за премахване на петна на майка му — и се върна във всекидневната. Там, въоръжен с няколко парцала и гъба, се зае да изчисти петънцата кръв от килима. Когато приключи, те едва се забелязваха върху тъмнокафявия килим. Е, стаята надали щеше да мине през полицейска експертиза, но докато властите смятаха, че нищо не се е случило тук, нямаше да изпратят хора, които да направят по-обстоен оглед.
Той върна почистващите материали по местата им, а парцалите и гъбата изхвърли в чувала за боклук.
След това застана в средата на помещението и внимателно го огледа. Единственото нещо, което би могло да предизвика нечие подозрение, беше светлият правоъгълник на стената с черно по краищата, там, където бе висяло огледалото.
Бен извади двата гвоздея от гнездата им; останаха две едва забележими дупчици. После използва няколко влажни салфетки, с които успя да поизтрие тъмните следи. Отдръпна се назад и разгледа стената. Все още бе очевидно, че нещо е било закачено тук, но човек не можеше да каже кога е било преместено.
След като намери и пистолета на Съдията, Чейс се върна в кухнята.
— Имам няколко въпроса към теб — обърна се към психопата той.
— Да ти го начукам! — каза Лински.
Бен допря дулото на пистолета до носа му.
Убиецът се ококори.
— Няма да посмееш.
