— И никакви други следи?
— Никакви. Освен, ако криминалистите не открият някое странно ДНК или други улики, водещи към дома на Джесъп. Какво е положението при теб, синко?
Огледах заобикалящата ме пустош.
— Продължавам да се лутам.
— Чувстваш ли привличане?
Щеше да е по-трудно да излъжа него, отколкото себе си.
— Да, нещо ме дърпа, сър.
— Накъде те дърпа?
— Още не знам. Още съм в движение.
— Сега къде си?
— Бих предпочел да не ви казвам, сър.
— Само не се прави на самотния рейнджър — притесни се той.
— Ако се налага.
— Недей да постъпваш глупаво, синко. Използвай главата си.
— Понякога си принуден да се довериш на сърцето си.
— Май няма смисъл да споря с теб.
— Така е, сър. Но бихте могли да претърсите стаята на Дани за някаква информация за жена, която се е появила в живота му наскоро.
— Од, знаеш, че не съм жесток, но като полицай съм реалист. Ако хлапето беше отишло на среща с жена, новината щеше да плъзне из Пико Мундо още на следващата сутрин.
— Може да е дискретна връзка, сър. И не съм казал, че Дани е постигнал някакъв успех. В действителност може само да си е навлякъл големи страдания.
След известно мълчание шерифът отвърна:
— Искаш да кажеш, че е бил беззащитен и се е изложил на опасност. От хищник.
— Самотата кара човек да отслаби защитата.
— Но те не са откраднали нищо. Дори не са ровили из къщата. Не са си направили труда да вземат парите от портфейла на доктор Джесъп.
— Значи не са искали пари от Дани, а нещо друго.
— Какво например?
— Този въпрос още не ми е ясен и на мен, сър. В известен смисъл вече долавям формата и очертанията, но не мога да го видя ясно.
Далеч на север, между овъгленото небе и изпепелената земя, заваля. Дъждът приличаше на блестяща димна завеса.
— Трябва да вървя — казах аз.
— Ако открием нещо за жена, ще ти се обадя.
— Не, сър. По-добре недейте. Линията трябва да е свободна и се налага да пестя от батерията. Обадих ви се само защото исках да ви кажа, че е замесена и жена. Ако нещо стане с мен, да имате откъде да започнете разследването. Жена и трима мъже.
— Трима? Този, който те разтресе с електрошока, и още кой?
— Мислех, че е Саймън, но явно не е той. За другите двама знам само, че единият има големи стъпала.
— Големи стъпала?
— Помолете се за мен, сър.
— Всяка вечер го правя.
Затворих.
Нарамих раницата и продължих изкачването си, което беше прекъснато от обаждането на жената. Склонът беше висок, но не беше стръмен. Хлъзгавата глинеста почва пукаше под краката ми, многократно проверявайки моята устойчивост и гъвкавост.
Няколко гущерчета се разбягаха пред мен. Бях нащрек за гърмящи змии.
Разбира се, едни здрави кожени туристически обувки щяха да са ми по-полезни в момента от меките маратонки. Но рано или късно щеше да ми се наложи да се промъквам незабелязано, а белите маратонки са идеални за тази цел.
Може би нямаше смисъл да се тревожа за обувките, змиите, равновесието, ако съдбата ми беше да загина от ръцете на някого, който ме дебне зад бяла врата. От друга страна, не ми се искаше да вярвам на теорията, че повтарящите се сънища се сбъдват. Сигурно се дължеше на употребата на прекалено много пържена храна и лютиви сосове.
Далечна и божествена се разтвори огромна врата. Вятърът отново внесе живот.
Когато гръмотевицата отекна, въздухът не беше така неподвижен като преди, но продължи да се спотайва сред оскъдната растителност подобно на глутница призрачни койоти.
Щом стигнах върха на хълма, разбрах, че пътят на съдбата ми е пред мен. Там някъде щях да открия пленения Дани Джесъп.
В далечината се виждаше междущатската магистрала. От нея до долината водеше четирилентово шосе. В края му се намираха разрушеното казино и почернялата кула. Там си беше пробвала късмета Смъртта и както винаги беше спечелила.
Двайсет и първа глава
Те бяха от племето анаминт, от семейството на шошоните-команчи. Твърди се, че те — като повечето коренни жители на тези земи преди пристигането на Колумб и налагането на италианската кухня на континента — са били мирни, дълбоко духовни и благородни хора, почитащи и уважаващи природата.
Хазартната индустрия се захранва с човешката слабост и загуба, безразлична е към страданията и е материалистична и неутолимо алчна. Заради тази индустрия сред природата бяха издигнати едни от най- уродливите и причудливи образци на човешката архитектура. Но индианските вождове виждаха в хазарта идеална възможност за тях. Властите на щата Калифорния се съгласиха и дадоха на коренните американци монопол върху казината в рамките на техните територии.
Загрижени, че сам Великият дух не би могъл да ги напътства достатъчно прозорливо как да ръководят новите предприятия и да ги направят печеливши, повечето племена сключиха сделка с опитни хазартни компании да управляват казината им. Направиха се гишета, подредиха се ролетките и казината отвориха врати. Под зоркия поглед на обикновените гангстери потече реката от пари.
Настъпи златната ера на коренните племена и индианците започнаха да потриват ръце, че скоро всички ще забогатеят. Но реката не стигна до тях.
Забавно е как понякога се получава така.
Индианската общност беше обхваната от всеобща страст към комара и последва обедняване и престъпността се разрасна.
Понякога нещата придобиват обрат, който не е никак забавен.
Долу в ниското, на около километър и половина от хълма, на който стоях, върху земята на племето ме чакаше спа комплекс „Панаминт“. Някога той беше лъскав, облян целия в неон като повечето туристически обекти от неговия ранг, но дните на славата му бяха отминали.
Шестнайсететажният хотел можеше спокойно да мине за затвор-небостъргач. Преди пет години издържа земетресението и се отърва само с леки напуквания, но не устоя на последвалия пожар. Повечето прозорци се бяха изпочупили от трусовете или се бяха напукали от огъня. По стените бяха останали черни димни следи.
Двуетажното казино, обгърнало кулата от три страни, се беше срутило в единия ъгъл. Фасадата беше направена от черен бетон и изписана с мистични индиански символи, много, от които не бяха автентични, а съвременни интерпретации на индианския спиритуализъм, видян през погледа на холивудските дизайнери на декори. Тя почти се беше откъснала от останалата част от сградата и се беше срутила на паркинга. Няколко смачкани коли бяха останали под руините.
Тъй като се опасявах, че някой съгледвач с бинокъл може да наблюдава подходите към хотела и
