Сега не беше най-подходящият момент да му кажа истината. Вестта щеше да го съсипе. А на мен ми трябваше максимално концентриран и смел.
Нещо в очите ми, в изражението на лицето ми го накара да се намръщи и той ме попита:
— Какво има?
— Няма да му кажа — обещах и продължих с изолирбанда на десния му крак.
— Закълни се.
— Ако някога му кажа, обещавам да ти върна картата с венерианското чудовище.
— Още ли е у теб?
— Нали ти казах, че съм смахнат. Коя е тази Датура?
Дани си пое дълбоко въздух и го задържа толкова дълго, че си помислих дали не иска да кандидатства за Гинес. Накрая изрече:
— Телефонен секс.
— Телефонен секс?
— Сигурен съм, че за теб е огромна изненада, но аз никога не съм бил истински с жена.
— Дори и с Деми Мур ли?
— Негодник.
— Не разбра ли, че се шегувам.
— Не. Но след като на двайсет и една още съм девствен, съм кралят на загубеняците.
— Ще имаш да вземаш, ако мислиш, че ще се обръщам към теб с ваше височество. Както и да е, преди сто години на хората като теб и мен са им викали джентълмени. Удивително как може да се промени толкова много само за един век.
— Ти? Само не ми казвай, че и ти си от клуба. Вярно, неопитен съм, но не съм наивен.
— Вярвай в каквото си искаш — отвърнах, режейки лентата на левия му глезен. — Но съм член на клуба и това е.
Дани знаеше, че със Сторми имахме връзка още от шестнайсетгодишни, откакто бяхме в гимназията. Но не знаеше, че никога не се бяхме любили.
Като дете тя беше малтретирана от втория си баща. И дълги години се беше чувствала омърсена. Искаше първо да се оженим и после да свършим тази работа, защото смяташе, че като отлагаме този миг, очистваме миналото й. Твърдо беше решила лошите спомени да не я безпокоят в брачното ни ложе.
Сторми казваше, че сексът ни ще е чист и чудесен. Тя искаше да бъде свят момент и наистина щеше да е такъв.
Ала тя умря и никога не можахме да се насладим на блаженството на любовта. Но нямаше значение, защото за четири години бяхме преживели заедно много други блаженства.
Не беше необходимо Дани Джесъп да научава тези подробности. Това бяха най-съкровените ми и скъпи спомени.
Без да вдигам очи от левия му глезен, повторих:
— Телефонен секс?
— Исках да видя какво е да говориш за секс — отвърна той след известно колебание. — Нали разбираш, да говориш с момиче. Момиче, което не знае как изглеждам.
Продължих да режа изолирбанда с наведена глава.
— Имам малко спестени пари — добави той. Занимавам се с проектиране на уеб сайтове. — Сам си плащам телефонните сметки. Татко изобщо не вижда бележките за по деветстотин долара.
След като освободих глезена му, аз почистих острието на ножа. Не можех да отрежа лентите около гърдите му, защото с нея беше залепена и бомбата заедно с нивелиращото устройство.
— За няколко минути беше вълнуващо — продължи той. — Но после всичко ми се стори грубо и грозно. — Гласът му потрепери. — Сигурно ме мислиш за извратен.
— Мисля те за земен човек, а аз обичам земните хора.
Той си пое дълбоко въздух и заразказва по-нататък:
— Беше грубо…, а после и глупаво. Затова попитах момичето може ли просто да си поприказваме, не за секс, а за други неща. Тя се съгласи.
За телефонния секс се плаща на минута. Дани би могъл да говори с часове за качествата на различните сапуни за пране, а тя сигурно се беше престорила на силно заинтригувана.
— Бъбрихме си час и половина, какво обичаме и какво не. Нали знаеш, за книги, филми, ястия. Беше чудесно, Од. Не мога да изразя с думи колко хубаво беше. Беше… толкова мило.
Не очаквах думата „мило“ да разтопи сърцето ми, но ето, че стана.
— Фирмата, която ползвах, ти дава възможност да си насрочиш час с момиче, което харесваш. За следващия разговор, де.
— И това момиче беше Датура.
— Да. Когато за втори път разговарях с нея, разбрах, че страшно много си пада по свръхестественото, духовете и други подобни паранормални явления.
Сгънах ножа и го прибрах в раницата.
— Тя беше чела хиляди книги на тази тематика, посетила бе не една и две обитавани от духове къщи. Вълнуват я всякакви паранормални феномени.
Заобиколих зад него и коленичих на пода.
— Какво правиш? — попита ме той притеснен.
— Нищо, успокой се. Само изучавам ситуацията. Разкажи ми повече за Датура.
— Това е най-трудната част, Од.
— Знам. Няма нищо, опитай.
Гласът му стана още по-тих:
— Ами… когато й се обадих за трети път, си говорихме предимно за свръхестествени неща — като започнеш от Бермудския триъгълник и свършиш със спонтанното възпламеняване на духовете, които обитават Белия дом. Не знам… не знам защо толкова много исках да я впечатля.
Аз не съм експерт по изработването на бомби и взривни устройства. През живота си се бях натъквал само на една — миналия август, по време на същия инцидент с престрелката в търговския център.
— Искам да кажа — продължи Дани — та тя беше само жена, която говори на мъжете мръсотии за пари. Но за мен беше от значение, че ме харесваше, дори ме мислеше за готин. Затова й казах, че имам приятел, който вижда духове.
Затворих очи.
— В началото не споменах името ти, а и тя не ми повярва. Но след като й разказах няколко истории, толкова необикновени, тя започна да ми вярва.
Бомбата при търговския център представляваше камион, натъпкан със стотици килограми експлозив. Детонаторът беше доста грубо изработен.
— Разговорите ни бяха толкова забавни. А после тя стори нещо много сладко. Поне на мен ми се струваше сладко. Започна сама да ми се обажда и това на мен вече не ми струваше нищо.
Отворих очи и огледах пакета на гърба на стола на Дани. Устройството беше доста по-сложно от камиона-бомба. Предназначено беше да ме затрудни.
— Не винаги говорехме за теб — добави Дани. — Сега разбирам, че е било трик. Не е искала да се досетя.
Внимателно, за да не наклоня нивелира, аз проследих с пръст червената жица, а после жълтата и зелената.
— Но след известно време — продължи той — вече не ми остана какво да й разказвам за теб… освен оная работа с търговския център миналата година. Инцидентът се разчу из цялата страна, беше отразен във всички вестници и по всички телевизии. Тя веднага се сети за името й.
Черна жица, синя жица, бяла, отново червена… Нито видът им, нито усещането при опипването с върха на пръстите задейства моето шесто чувство.
— Много съжалявам, Од. Много, много съжалявам. Аз те предадох.
— Не е било за пари, а заради любов. Различно е — отвърнах аз.
— Аз не я обичам.
— Добре, не заради любов, а заради надежда за любов.
