— Парче означава гадже? — ужасено попита Лори.

— Рап-жаргон — поясни Джак. — Парче е една от най-безобидните думички, но не бива да я приемаш буквално…

— Не съм обидена — поклати глава Лори. — Всъщност, защо не поканиш Уорън и неговото „парче“ да вечерят с нас? Искам да го опозная по-отблизо…

Джак сви рамене и погледна след отдалечаващия се младеж.

— Идеята е добра, но не знам дали ще приеме — промърмори той.

— Ами тогава го попитай.

— Тук имаш право…

— Предполагам, че си има приятелка…

— Честно казано, не знам — поклати глава Джак.

— Какво? — изгледа го учудено Лори. — Познаваш този човек от месеци насам, а не знаеш дали си има гадже? За какво всъщност си говорите?

— Не помня — промърмори Джак. — Чакай ме тук, веднага се връщам…

Приближи се към Уорън и го попита дали ще дойде на вечеря с тях, като вземе и парчето си. След което добави:

— Ако имаш такова, разбира се…

— Имам, как да нямам — кимна Уорън, после отмести поглед към оградата. — Нейна ли беше идеята?

— Да — призна Джак. — При това никак не е лоша. Аз самият никога не съм те канил, защото не бях сигурен дали ще приемеш…

— Къде?

— Ресторант „Елиът“ в Ийст Сайд — рече Джак. — Точно в девет, аз черпя…

— Спокойно — вдигна ръка Уорън. — Вие как ще стигнете дотам?

— Предполагам, че ще вземем такси — сви рамене Джак.

— Няма нужда, аз разполагам с транспорт. Ще ви взема в девет без четвърт…

— Окей — кимна Джак, обърна се и тръгна към Лори.

— Това не означава, че съм ти простил за онзи пас — подвикна зад гърба му Уорън.

Джак се усмихна и вдигна ръка, без да се обръща. Стигна до мястото, където го чакаше Лори и й съобщи добрата новина.

— Прекрасно — светна тя.

— И за мен — кимна усмихнато Джак. — По този начин ще вечерям с двама от четиримата, които са ми спасявали живота.

— Кои са другите двама?

— За съжаление Чадъра вече не е между нас — въздъхна Джак. — Тази история все още не я знаеш. А Плюнката е онзи до страничната линия с яркочервената тениска…

— Защо не поканиш и него? — подхвърли Лори.

— Някой друг път — отвърна Джак. — Не искам да правим купон, защото очаквам сериозен разговор. За две минути ти успя да научиш за Уорън повече, отколкото аз за два месеца.

— Така и няма да разбера за какво си говорят мъжете — въздъхна Лори.

— Трябва да взема душ и да се преоблека — рече Джак. — Нали нямаш нищо против да се качим у нас?

— Нямам — отвърна Лори. — Освен това съм любопитна да видя тази твоя прословута бърлога.

— Грозна е — предупреди я Джак.

— Хайде, води ме — тръсна глава Лори.

Джак беше доволен, че във входа не се мяркаха обичайните бездомници, но в замяна на това скандалът на втория етаж беше по-шумен от всякога. Лори мина покрай вратата без коментар и влезе в апартамента на Джак без повече произшествия. Там, изправена в средата на хола, тя бавно се огледа. Коментарът й беше, че се чувства като в оазис…

— За пет минути съм готов — увери я Джак. — Какво да те черпя? Всъщност, нямам кой знае какъв избор… Искаш ли една бира?

Лори отказа и му предложи да побърза с душа. Той направи опит да й даде нещо за четене, но тя отново отказа.

— Съжалявам, но нямам телевизор — рече той.

— Забелязах…

— В този блок телевизорът е прекалено опасна вещ — поясни Джак. — Ще изчезне още на втория ден…

— Като говорим за телевизор, та се сетих — вдигна глава Лори. — Видя ли онези нови реклами на „Нешънъл Хелт“?

— Не съм — поклати глава Джак.

— Трябва да ги видиш — рече тя. — Страшно ми харесват, една от тях вече се превърна в класика: ЧАКАМЕ НИЕ, А НЕ ВИЕ! Умно и добре направена… Може и да не повярваш, но благодарение на тази кампания акциите на „Нешънъл Хелт“ поскъпнаха доста!

— Хайде да говорим за нещо друго — предложи Джак.

— Няма проблем — отвърна Лори, наведе глава и му хвърли изпълнен с любопитство поглед: — Нали не казах нищо лошо?

— Проблемът е в мен — въздъхна Джак. — Понякога проявявам свръхчувствителност. Отдавна мразя рекламата в здравеопазването, а напоследък буквално не мога да я понасям! Но това не бива да те тревожи… И неочаквано за себе си, Джак се усмихна с топлота, почувствал внезапен прилив на облекчение:

— Скоро ще ти обясня всичко.

,

Информация за текста

© 1995 Робин Кук

© 1999 Веселин Лаптев, превод от английски

Robin Cook

Contagion, 1995

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat

Издание:

ИК „Коала“ София, 1999

ISBN 954-530-059-0

Редактор Сергей Райков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9852]

Последна редакция: 2008-12-17 19:30:00

,

1

Бактерия с пръчковидна форма, която е патогенна за растенията, а в редки случаи — и за животинските видове — Бел.пр.

2

Специфично оцветяване на кожата при едра шарка и някои други заболявания — Бел.пр.

Вы читаете Заплаха
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату