му изпукаха.
Умивалникът се откъсна от стената с пронизително стържене. Парче мазилка се стовари върху лицето на Джак. Широкото корито провисна надолу, закрепено единствено върху канализационната тръба.
Ново оттласкване с крака и умивалникът падна напред. Медните водопроводни тръби се откъснаха от стената, от краищата им бликна вода. В същия момент широката месингова тръба също се измъкна от стената. Умивалникът се стовари на пода с оглушителен грохот, помитайки по пътя си близкия стол.
Измокрен до кости от плътната струя вода, Джак най-сетне беше свободен! Пропълзя встрани от умивалника в момента, в който по верандата се разнесоха тежки стъпки. Вратата не беше заключена, „Черните крале“ всеки миг щяха да са тук. Те без съмнение бяха чули трясъка от падането на умивалника.
Нямаше време да търси револвера. Изправи се на крака и хукна към задната врата. Резето заяде, но миг по-късно вратата отлетя на пантите си. Краката му механично поеха по каменните стъпала, след секунда вече тичаше по мократа от росата трева.
Приведен напред, с прибрани към гърдите си все още оковани ръце, той тичаше с максимална бързина. Пред очите му изведнъж се появи някакво блато. Снощи погрешно беше решил, че зад къщата се простира голо поле. Вляво от блатото, на около тридесет-четиридесет метра от къщата, се издигаше малък обор. Джак хукна натам, тъй като той беше единственото място, предлагащо някакво скривалище. Клоните на дърветата наоколо бяха голи и безжизнени.
Стигна вратата на обора с разтуптяно сърце. За негово огромно облекчение тя се оказа отключена. Бутна я, връхлетя вътре и побърза да затвори.
Вътрешността на обора беше мрачна, мръсна и отблъскваща. Светлината проникваше през едно малко и прашно прозорче, обърнато на запад. По-голямата част от пространството беше заета от стар и отдавна ръждясал трактор.
Обзет от паника, Джак го заобиколи, търсейки някакво що-годе надеждно скривалище. Очите му свикнаха с мрака. Зад трактора имаше няколко празни помещения за животни, които не предлагаха никакво укритие. Над главата му имаше просторен сеновал, но гредите му бяха абсолютно голи.
Сведе поглед към грубо скованите дъски на пода. Не се виждаше никакъв капак, който да води към мазе или зимник. В дъното на обора имаше малка стаичка за инструменти, но и тя не предлагаше укритие. Джак беше готов да се откаже, когато очите му попаднаха на правоъгълен сандък с размерите на ковчег. Изтича към него и вдигна капака. Ръждясалите панти изскърцаха. Вътре имаше някакви торби с тор, от които се разнасяше отвратителна миризма.
Отвън се разнесе груб мъжки глас:
— Насам! Тук има следи по тревата!
Кръвта в жилите му изстина. Ръцете му трескаво започнаха да вадят чувалите от сандъка. Миг по-късно скочи вътре и дръпна капака над главата си.
Потръпна от страх и пронизващата влага, после изведнъж забеляза, че въпреки това е облян в пот. Дишането му беше плитко и разпокъсано. Направи отчаян опит да се успокои. Скривалището и без това не беше кой знае какво, следователно беше длъжен да запази поне тишина…
Не след дълго вратата на обора проскърца, чуха се приглушени гласове. По дебелите дъски на пода се разнесоха тежки стъпки. Нещо падна, някой изруга.
— Хей, заредил ли си автомата? — попита напрегнат мъжки глас.
— А ти как мислиш? — отговори друг.
Стъпките приближаваха. Джак затаи дъх, потискайки внезапен пристъп на кашлица. В продължение на една безкрайно дълга секунда не се чуваше никакъв звук, после стъпките бавно се отдалечиха и той изпусна въздуха от гърдите си.
— Сигурен съм, че тук има някой — промърмори един глас на броени метри от сандъка.
— Млъквай и продължавай да търсиш — грубо го посъветва друг.
После капакът на сандъка рязко отскочи. Стана толкова внезапно, че Джак нададе уплашен вик. Чернокожият мъж над главата му стори същото и рязко затръшна капака.
Миг по-късно капакът отново се отвори. В ръката на чернокожия проблесна автоматичен пистолет. На главата му имаше черна вълнена шапчица.
Очите им се срещнаха.
После онзи с пистолета се обърна към невидимия си партньор.
— Ей го тук докторът… Скрил се е в сандъка.
Джак се страхуваше да помръдне. Събрал последните остатъци от волята си, той се приготви да посрещне подигравателната усмивка на Туин. Но когато вдигна глава, над него се беше надвесил не Туин, а Уорън!
— По дяволите, док! — изръмжа чернокожият младеж. — Изглеждаш така, сякаш си изнесъл цялата Виетнамска война на гърба си!
Джак преглътна и премести очи към другия. Едва сега си даде сметка, че го беше виждал на баскетболната площадка. Погледът му се върна на Уорън. Имаше чувството, че халюцинира.
— Хайде, док — протегна ръка Уорън. — Излизай от шибания сандък! Искам да видя дали и останалата част от тялото ти изглежда толкова зле, колкото лицето ти…
Джак пое ръката му и се изправи. Прекрачи стената на сандъка и стъпи на пода. От дрехите му капеше вода.
— Останалата част изглежда в ред — констатира след кратък оглед Уорън. — Само дето вониш на пръч… А тези белезници ще трябва да ги срежем…
— Как се озова тук? — най-сетне си възвърна дар слово Джак.
— С кола — ухили се Уорън. — Да не би да мислиш, че сме използвали метрото?
— Но аз очаквах „Черните крале“. Един тип на име Туин…
— Съжалявам, че те разочаровахме, човече — престорено въздъхна Уорън. — Ще трябва да се задоволиш с мен…
— Нищо не разбирам — объркано промълви Джак.
— Туин и аз сключихме сделка — поясни Уорън. — Решихме да престанем да се стреляме, защото няма смисъл да се трепем помежду си. Част от сделката беше да не те свитнат… После Туин се обади и съобщи къде се намираш. Каза, че ако искам да ти спася задника, трябва да раздвижа своя и да тръгвам към планината… И ето ме тук.
— Пресвети Боже! — поклати глава Джак. Никога не си беше представял, че съдбата му ще зависи от поведението на толкова много и толкова малко познати хора.
— Онези в къщата не изглеждат особено добре — подхвърли Уорън. — Вонят дори по-лошо и от теб. Как са ритнали камбаната?
— Грип — кратко отвърна Джак.
— А стига бе! — учудено подсвирна Уорън. — Чак дотук ли е стигнал? Снощи говореха за него по новините. Целият град бил пламнал и баровците треперят от страх…
— Напълно основателно — кимна Джак. — Нямам търпение да чуя какво се говори за епидемията…
ЕПИЛОГ
Четвъртък, 25 април 1996 г. 19:45 ч. Ню Йорк
Играта беше до единадесет точки, а резултатът — десет на десет. Според правилника победата се присъждаше на отбора, направил две точки разлика. С тази мисъл в главата Джак дриблираше към противниковия кош, следван по петите от Мръвката — един изключително амбициозен противник, който беше далеч по-бърз от него.
Мачът беше много напрегнат. Публиката се състоеше от играчи, които очакваха своя ред, както обикновено. Но днес, за разлика от обичайното им безразлично поведение, те с пълно гърло подкрепяха противниковия отбор. Причината за това се криеше във факта, че отборът на Джак печелеше през цялата вечер, главно защото в неговите редици бяха Уорън и Плюнката.
При нормални обстоятелства Джак никога не изнасяше топката — това беше работа на Уорън. Но преди малко, след поредната атака на противника, при която Мръвката направи ефектно забиване и изравни резултата, Джак беше точно под коша и топката попадна в неговите ръце. Подаде я на Плюнката, който, в
