— Най-добре да се обадя в службата и да кажа, че съм болен — отново вдигна слушалката Ричард. — По това време вече би трябвало да съм на работа…
Терез го изчака да свърши и стори същото. Проведе кратък разговор с Колийн и отиде да вземе душ, а Ричард хвана сандъчето до камината и излезе да го напълни с дърва.
Свъсил вежди от болка, Джак успя да се изправи до седнало положение. Кръвта спря да тече от главата му. Перспективата да срещне „Черните крале“ беше мрачна. Тези типове щяха да го застрелят без да им мигне окото, независимо от положението, в което ще го заварят.
За известно време изгуби контрол над себе си и започна да се дърпа. Единственият резултат беше ново разраняване на китките, плюс няколко съборени пластмасови шишета с миялни препарати. Нямаше начин да счупи нито тръбата, нито белезниците.
После се преви на две и заплака. Но дори и това състояние не продължи дълго. Избърса лицето си с ръкав, въздъхна и отново седна. Трябваше да направи нещо. При следващото си посещение в тоалетната трябваше да избяга. Това беше последният му шанс, времето изтичаше…
Терез се появи след около четиридесет и пет минути, вече напълно облечена. Тръшна се на дивана и качи крака върху възглавниците. Ричард вече лежеше на другия диван с някакво старо списание в ръце.
— Нещо не ме бива — промърмори Терез. — Главата ми ще се пръсне, имам чувството, че ме хваща грип…
— И аз съм така — рече Ричард без да вдига глава.
— Искам да отида в тоалетната — обади се Джак.
— Стига де! — извъртя очи Терез.
В продължение на пет минути всички мълчаха.
— Май ще е по-добре, ако се облекча направо тук — наруши тишината Джак.
Терез промени позицията на тялото си и хвърли кос поглед към Ричард.
— Хайде, боец, действай! — недоволно промърмори тя. Прибягнаха до вече познатия метод: Терез отключи белезниците, а Ричард го държеше на мушка.
— С тези железа ли да ходя в кенефа? — оплака се Джак, докато Терез отново щракаше белезниците около китките му.
— Абсолютно! — кимна тя.
В банята Джак взе още един римантадин, после остави водата да тече, стъпи върху спуснатия капак на тоалетната чиния и се вкопчи в решетките на малкото прозорче.
Вратата рязко се отвори.
— Слизай оттам! — заплашително изръмжа Терез.
Джак слезе от чинията и сви глава в раменете си. Очакваше нов удар от страна на Ричард. Но онзи само се промъкна в тясното помещение, насочи револвера в лицето му и изсъска:
— Дай ми причина да натисна спусъка, моля те!
Езичето на ударника беше изтеглено назад.
В продължение на няколко секунди никой не помръдна, после Терез го побутна по посока на кухнята.
— Защо не сменим мястото? — попита Джак. — Тази гледка отдавна ми омръзна!
— Не ме предизвиквай! — хладно го предупреди Терез.
Джак погледна дулото на револвера на няколко сантиметра от себе си. Нямаше какво да направи. Миг по-късно пак се оказа окован за проклетата тръба.
След около час Терез реши да отскочи до селото за аспирин и някаква храна. Ричард поиска сладолед за възпаленото си гърло.
Джак изчака излизането й и отново поиска да отиде в тоалетната.
— Да, бе, как не — промърмори Ричард, без да помръдва от дивана.
— Последният път не направих нищо — предупреди го Джак.
— Грешката си е твоя — изсмя се Ричард.
— Хайде де — примоли се Джак. — Ще отнеме само минута!
— А още по-малко ще отнеме да те фрасна по главата с желязото! — гневно изкрещя Ричард.
Джак благоразумно замълча.
Двадесет минути по-късно до слуха му достигна пропукването на чакъла под автомобилни гуми. Нивото на адреналина в кръвта му рязко се повиши. Нима „Черните крале“ вече са тук? Обзет от паника, той мрачно се втренчи в солидната канализационна тръба.
Вратата се отвори и на прага се появи Терез. От гърдите му се изтръгна неволна въздишка на облекчение. Младата жена пристъпи в кухнята, тръсна на масата голяма книжна торба и побърза да легне на дивана.
Ричард стана и започна да подрежда покупките в хладилника. Кутията сладолед влезе във фризера, а консервираните супи — в стенния шкаф. На дъното на торбата имаше няколко пакетчета соленки и голяма опаковка аспирин.
— Дай му малко соленки — обади се Терез.
Ричард сведе поглед към проснатия в краката му Джак.
— Искаш ли?
Джак кимна с глава. Изведнъж се сети, че не беше хапвал нищичко от онази малка закуска в микробуса и червата му започнаха да се бунтуват. Ричард се наведе и започна да пуска в устата му напоените с масло пръчици. Джак лакомо погълна пет парчета, след което помоли за вода.
— По дяволите! — изруга Ричард, недоволен от ролята на бавачка.
— Дай му! — обади се Терез.
Ричард неохотно се подчини. Джак отпи няколко глътки от чашата и учтиво благодари.
— Трябва да благодариш на нея, а не на мен! — сопнато отвърна Ричард.
— Донеси ми два аспирина и чаша вода — рече Терез.
Ричард театрално извърна очи към тавана.
— Май на мен се падна ролята на слугата, а? — изръмжа той.
— Не дрънкай, моля те!
Около четиридесет минути по-късно отвън долетя скърцането на автомобилни гуми.
— Най-сетне! — възкликна Ричард, захвърли списанието и стана. — Сигурно са минали по заобиколния път през Филаделфия!
Тръгна към вратата, а Терез също се надигна от мястото си. Джак нервно преглътна. Слепоочията му започнаха да пулсират. Не му оставаше да живее дълго.
Ричард отвори вратата.
— По дяволите! — изруга той.
— Какво има? — рязко се изправи Терез.
— Хенри, проклетият иконом! — изграчи Ричард. — Ами сега какво ще правим?
— Покрий Джак, а аз ще се заема с него! — скочи на крака Терез. Тялото й видимо се олюля, но тя успя да се овладее и тръгна към вратата.
Ричард се стрелна навътре, хвана револвера за дулото и заплашително го вдигна над Джак.
— Само една дума и ще ти откъсна тъпата глава, кълна се! — заплашително изръмжа той.
Джак го погледна в очите и разбра, че тоя тип не се шегува. Моторът на колата отвън утихна, до слуха му достигна приглушеният глас на Терез.
Обзе го колебание. Можеше да се развика, но не беше сигурен какво ще излезе от това. Ричард положително щеше да му пръсне главата с тежкия приклад. Но алтернативата бяха „Черните крале“ и сигурната смърт. В крайна сметка реши да рискува, отметна глава и започна да вика за помощ. Ръкохватката на револвера влезе в съприкосновение с челото му толкова бързо, че не успя да изрече дори една свързана дума. Пред очите му се спусна мрак, сякаш някой бе угасил лампата…
Съзнанието му се връщаше на отделни фази. Най-напред усети, че не е в състояние да отвори очи. Направи върховни усилия и в крайна сметка успя да отлепи първо десния, а след това и левия си клепач. Едва след като отърка лице в ръкава си разбра, че е покрит със засъхнала кръв.
