в китките му, но тръбата не помръдваше.
Значи опитът за бягство трябва да се осъществи по време на евентуалното кратко посещение в тоалетната, реши той. Нямаше никаква представа как точно ще го направи. Оставаше да се надява, че братът и сестрата ще допуснат някаква немарливост.
Представи си какво ще му донесе утрото и неволно потръпна. Сънят само ще подсили решителността на Терез. Фактът, че снощи и двамата нямаха куража да натиснат спусъка, не означаваше нищо. Защото и Ричард, и Терез бяха прекалено себични, за да го оставят жив…
Придърпа чергата с крака и успя да покрие тялото си. Отпусна се в най-удобната възможна поза и направи опит да задреме. Искаше да е в максимално добра физическа форма, тъй като ако се появи изобщо, шансът за спасение щеше да бъде единствен и мимолетен…
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Четвъртък, 28 март 1996 г. Катскилс Маунтънс, щат Ню Йорк
Времето се точеше мъчително бавно. Джак не успя да заспи, а треската му пречеше да намери що-годе удобна поза. По тази причина почти се зарадва, когато Ричард най-сетне се появи долу със стърчаща във всички посоки коса.
— Трябва да отскоча до тоалетната — подвикна Джак.
— Ще чакаш докато стане Терез — отсече Ричард и се зае да пали огъня.
Няколко минути по-късно вратата се отвори. Терез беше навлякла някаква износена хавлия и състоянието й не беше по-добро от това на Ричард. От прическата й не беше останало почти нищо, а липсата на грим подчертаваше бледостта на лицето й.
— Още ме боли глава — оплака се тя. — И изобщо не мигнах…
— Аз също — промърмори Ричард. — На всичкото отгоре не сме и вечеряли…
— Аз не съм гладна — рече Терез.
— Трябва да отида в тоалетната — обади се Джак. — Чакам вече часове!
— Вземи пистолета! — нареди на брат си Терез. — А аз ще му сваля белезниците. — Влезе в кухнята и се наведе над тръбата с ключ в ръце.
— Съжалявам, че не си спала добре — обади се Джак. — Трябваше да дойдеш тук, при мен. Беше ми много хубаво…
— Изобщо не съм в настроение да те слушам! — изгледа го предупредително Терез.
Белезниците щракнаха. Джак разтърка подутата си китка и бавно се изправи на крака. Връхлетя го внезапен и силен световъртеж, принуди се да опре гръб в умивалника. Терез бързо щракна белезниците на свободната му само за миг китка. А той не беше в състояние да окаже съпротива, дори и да искаше.
— Добре, тръгвай — изръмжа Ричард и насочи пистолета в гърдите му.
— Само секунда — стисна очи Джак. Стаята продължаваше да му се върти.
— Без номера! — рече Терез и се отдръпна от него.
След малко Джак се овладя и нестабилно се заклатушка към тоалетната. Първата му работа беше да се облекчи, втората — да вземе хапче римантадин с помощта на глътка вода. Едва тогава вдигна глава и се погледна в огледалото. Почти зяпна от изненада, тъй като в първия момент изобщо не се позна. Очите му бяха червени и подути, на лявата му буза имаше дълбока кървава драскотина, червени петна покриваха предната част на униформената риза. Вероятно от удара, който ми нанесе в колата Ричард, рече си той. Долната му устна беше разцепена, а лицето му беше покрито с ръждива четина.
— Хайде, побързай! — извика зад вратата Терез.
Джак пусна водата в умивалника и се наплиска. После изми зъбите си с показалец и приглади косата си.
— Слава Богу! — промърмори Терез, когато го видя да се изправя на прага.
Джак потисна желанието си да отвърне с язвителна забележка. Вече беше осъзнал, че отношенията му с тези двамата са на ръба на катастрофата и предпочиташе да не ги дразни. Изпита смътната надежда, че няма да го вържат пак за кухненската тръба, но тя бързо се изпари. Подкараха го към умивалника и белезниците щракнаха на предишното си място.
— Трябва да хапнем нещо — рече Ричард.
— Снощи купих разни сирена…
— Ще свършат работа — кимна Ричард.
Настаниха се на масата, само на около метър и половина от Джак. Не му предложиха храна. Терез хапна съвсем мъничко и отново обяви, че не изпитва глад.
— Намери ли разрешение на проблема? — попита Ричард.
— Сетих за онези, които трябваше да го ликвидират в града — отвърна Терез. — Що за хора са те?
— Една банда, която държи квартала, в който живея — отвърна Ричард.
— Как влизаш в контакт с тях?
— По телефона, или просто отскачам до къщата им… Преговарях с човек на име Туин…
— Докарай го тук! — отсече Терез.
— Възможно е, стига да му предложим добри пари…
— Хайде, обади му се — подкани го Терез. — Колко му обеща за акцията?
— Петстотин — отвърна Ричард.
— Предложи му хиляда, но да дойде веднага!
Ричард отмести стола си и влезе в кухнята, където беше телефонът. Искаше до проведе разговора в присъствието на Терез, тъй като не беше сигурен дали Туин ще пожелае да дойде чак тук, в Катскилс.
Хвана го още след първото позвъняване и нетърпеливо му обясни, че трябва да поговорят за премахването на доктора.
— Той вече не ни интересува, човече — отвърна Туин.
— Този път няма да има никакви засечки — увери го Ричард. — Държим го при нас с белезници, в една къща извън града…
— В такъв случай нямате нужда от нас — отвърна Туин.
— Чакай! — извика Ричард, усетил, че онзи се готви да затвори. — Имаме нужда от вас! Ако си направиш труда да дойдеш дотук, ще ти платим двойно!
— Хилядарка? — пожела да се осведоми Туин.
— Имаш я.
— Не идвай, Туин! — изкрещя Джак. — Това е постановка!
— По дяволите! — изруга Ричард и каза на Туин да почака малко. После стовари ръкохватката на револвера върху главата на Джак.
От очите му изхвърчаха искри, прониза го остра болка. По слепоочието му се проточи струйка кръв.
— Това докторът ли беше? — пожела да се осведоми Туин.
— Аха! — гневно и задъхано отвърна Ричард.
— Защо вика, че е постановка?
— Защото дрънка глупости! — забързано рече Ричард. — Защото му е голяма устата и защото е окован с белезници за тръбата на канализацията!
— Чакай малко! — спря го Туин. — Плащаш хилядарка, за да дойдем и да свитнем доктора, когото си вързал за тръба, така ли?
— Точно така! Все едно, че ще гръмнеш вързана патица!
— Къде се намирате?
— На стотина мили северно от града, в Катскилс…
Насреща настъпи тишина.
— Какво ще кажеш? — припряно попита Ричард. — Това са лесни пари!
— Защо сам не свършиш работата? — попита Туин.
— Предпочитам да не ти обяснявам! — сопнато отвърна Ричард.
— Окей, давай адреса — реши Туин. — Но ако си намислил нещо гнило, ще ти се стъжни, да знаеш!
Ричард описа как да стигнат до фермата и настоя да побързат, после бавно остави слушалката.
— Слава Тебе, Господи! — промърмори Терез.
