му към медицината. Докато седеше и наблюдаваше съдебните заседатели, той се зачуди дали някога изобщо щеше да е в състояние да работи отново като лекар.
2.
Бостън, Масачузетс
Понеделник, 5 юни 2006 г.
10:55 сутринта
Тони Фасано хвана ръбовете на катедрата. Напомадената му зализана коса имаше впечатляваща лъскавина. Големият диамант на златния му пръстен хвърляше отблясъци на слънчевата светлина. Копчетата му за ръкавели допълваха достойно цялостната картина. Независимо от сравнително ниския ръст, боксьорската му стойка изглеждаше внушителна и силният му, мургав тен излъчваше здраве въпреки мръсножълтеникавите стени на залата.
След като замъкна един брадясал, странен субект до оградения с месингови пръчки подиум, той започна уводното си изявление.
— Дами и господа съдебни заседатели, искам да изразя личната си признателност, че сте дошли да подкрепите моя клиент, Джордан Станхоуп, в съда.
Тони направи пауза, за да погледне към Джордан, който остана невъзмутим и неподвижен като манекен. Беше облечен безукорно в тъмен костюм с назъбена бяла кърпичка в малкото джобче, подпрял поддържаните си ръце пред себе си с безизразно изражение.
Като се огледа наоколо, Тони насочи погледа си отново към заседателите. Сега той изразяваше безутешност.
— Господин Станхоуп бе в дълбока скръб, едва се съвзе след неочакваната кончина преди осем месеца на любимата си предана съпруга и вярна спътница в живота, Пейшънс Станхоуп. Беше трагедия, която не биваше да се случи и не би се случила, ако не беше този нечестен, небрежен и злоупотребяващ с положението си клиент на моя опонент, д-р Крейг М. Бауман.
Крейг инстинктивно се стегна.
— Как можа да изрече това този кучи син? — обърна се той шепнешком към адвоката си. — Мислех, че съдът е този, който трябва да се произнесе.
— Наистина е така. Позволява си да изказва твърдения и се държи подстрекателски. За съжаление, репутацията му е такава.
— Сега — продължи Тони, посочвайки към тавана с показалец, — преди да докажа с реални факти онова, което току-що казах, ще ви призная нещо. Не съм завършил Харвард, както моя уважаем колега опонент. Аз съм едно градско момче от Норд енд и понякога не мога да говоря толкова възвишено.
Водопроводчикът се изхили открито, а двамата бизнесмени пуснаха по една крива усмивка, въпреки видимото си раздразнение.
— Но ще се опитам — добави Тони. — И ако поне малко ви е грижа за онова, за което сте тук, ще ме разберете.
Трите домакини и пенсионираната учителка се усмихнаха на признанието на Тони.
— Смятам да съм напълно откровен с вас, добри хора — продължи той. — Така, както съм бил с моя клиент. Нямам голям стаж в делата за лекарска небрежност. Всъщност, това е първото ми дело.
Мускулестият пожарникар кимна одобрително на тази прямота.
— Може да се запитате: защо този италиански нахалник е поел делото? Ще ви кажа защо: за да защитя вас, себе си и моите деца от такива като д-р Бауман.
Лека изненада се изписа по лицата на повечето заседатели, когато Рандолф се изправи.
— Ваша чест, протестирам. Журито се манипулира.
Съдия Дейвидсън погледна Тони над очилата си със смесица от раздразнение и изненада.
— Коментарите ви надхвърлят границите на приличието в съда. Това е арена на словесна битка и установените правила и закони трябва да се спазват, особено в моята зала. Ясен ли съм?
Тони вдигна ръце над главата си в молба.
— Напълно и се извинявам на съда. Проблемът е, че понякога емоциите ми изтръгват най-доброто от мен и това е един от тези случаи.
— Ваша чест — възропта Рандолф, но не завърши. Съдията му махна да си седне, докато нареждаше на Тони да се държи както подобава.
— Това заприличва на цирк — прошепна Рандолф, докато сядаше. — Тони Фасано е клоун, но дяволски умен клоун.
Крейг наблюдаваше адвоката. За първи път бе забелязал пукнатина в непоколебимостта му. Коментарите му бяха обезпокояващи.
След като погледна за миг в бележките си, Тони се върна към изявлението си.
— Някои от вас може да се запитат защо случаи като този не се решават от учени съдии и защо се налага да бъдете обезпокоявани и да се нарушава ритъма на живота ви. Ще ви кажа защо. Защото вие сте по-разумни и по-трезви от съдиите. — Тони посочи всекиго от тях. Вече имаше пълното им внимание. — Това е истина. С цялото дължимо към вас уважение, Ваша чест. — Тони погледна към съдията. — Паметта ви е пълна със закони и постановления и всякакъв род юридически еквилибристики, докато тези хора — пренесе той вниманието си към журито — са в състояние да видят фактите. При мен това е основната максима. Дори ако някога аз попадна в затруднение, ще искам жури. Защо ли? Защото вие, хора, със здравия си разум и интуиция можете да прозирате отвъд юридическия лабиринт и да кажете къде е истината.
Някои от заседателите кимаха в съгласие и Крейг почувства как пулсът му се ускорява и стомахът му се свива. Страхът му, че Тони ще има пълна власт над хората в залата, вече се сбъдваше. И точно когато смяташе, че нещата няма накъде повече да се влошават, то стана.
— Това, което възнамерявам да направя — продължи Тони и направи жест с дясната си ръка, — е да представя пред вас четири основни факта. Номер едно: според служителите на самия доктор, той е трябвало да се погрижи повече за починалата. Номер две: със свидетелските показания на трима уважавани експерти от три известни институции ще ви покажа какво би направил един разумен лекар, попаднал в съответните обстоятелства вечерта на пети септември, 2005-а година. Номер три: От показанията на ищеца, на един от служителите на доктора и на един от експертите, който случайно е бил замесен в нашия случай, ще ви покажа как д-р Бауман е проявил небрежност, каквато един разумен лекар на неговото място никога не би проявил. И номер четири: как поведението на д-р Бауман е станало непосредствена причина за смъртта на пациентката. Това е накратко същността.
По челото на Крейг изби пот и гърлото му пресъхна; почувства непреодолимо желание да отиде до тоалетната, но не посмя. Наля си малко вода от каната с трепереща ръка и отпи.
— Сега отново сме на твърда земя — прошепна Рандолф. Той очевидно не беше чак толкова развълнуван, колкото него, което бе някаква утеха. Но Крейг знаеше, че има нещо повече.
— Онова, което току-що подчертах — продължи Тони, — е същността, ядката на най-разпространените случаи на лекарска небрежност. Случай, което скъпо платените, модни адвокати като моя опонент, обичат да наричат „типичен“. Много адвокати, както и много лекари, имат склонност да употребяват думи, които никой не разбира, особено латински. Но това не е обичаен случай. Нещо по-лошо е. Сега защитата ще се опита да ви накара да повярвате, че д-р Бауман е страхотен, състрадателен, великодушен лекар със сплотено и идеално като на картинка семейство, но реалността е доста по-различна.
— Възражение! — изправи се Рандолф. — Личният живот на д-р Бауман няма нищо общо. Адвокатът на ищеца се опитва да дискредитира моя клиент.
Съдия Дейвидсън свали очилата си и се взря в Тони.
— Отклонявате се, синко. Насоката, която сте поели, свързана ли е със специфичните твърдения за допусната лекарска небрежност?
— Абсолютно, Ваша чест.
— Вие, ведно със случая на клиента ви, ще попаднете в небрано лозе, ако не е така. Възражението се отхвърля. Продължете.
